Над 70% от младежите възприемат ромите като заплаха за българското население
Над 70% от младежите подкрепят твърдения, представящи ромите като заплаха за българското население и призоваващи за действие срещу тях, включително със сила. Това сочат резултатите от националното проучване, проведено в средата на 2019 г. "лице в лице" с над 1000 младежи на възраст от 14 до 19 г. от цялата страна. Изследването е проведено от Центъра за изследване на демокрацията в рамките на комуникационната кампания "Намери друг начин", която има за цел да насърчи критичното мислене и гражданската активност сред младите хора.
Обезпокоително високият процент ясно показва високо равнище на дистанцираност и враждебност от страна на мнозинството млади хора към ромите, както и липса на толерантност, предизвикана от стереотипите в обществото. С много от тях младежите се сблъскват в онлайн средата, която често е единственият им източник на информация, на която те избират да се доверят. В ситуация на пандемия и домашна изолация, тази анонимна комуникация и целенасочена дезинформираност се засилват и много от децата нямат необходимите инструменти, за да се справят с заливащата ги пропаганда по ключови за обществото теми.
Друга група, често възприемана като обществена заплаха от младите, е тази на мигрантите. Въпреки че бежанската криза и притокът на мигранти значително отшумяват, от проведеното проучване става ясно, че тези настроения продължават да се проявяват ясно в общественото пространство. Близо 64% от анкетираните са съгласни, че мигрантите трябва да бъдат спрени да влизат в страната на всяка цена. Проучването цели да идентифицира влиянието на крайните послания и действия (онлайн и офлайн) при формирането на мнение сред младите хора в България. Както и да определи до каква степен младото поколение е било подложено на послания, приканващи към агресия и омраза срещу определени обществени групи.
"Данните показват, че пасивното излагане в интернет на враждебни послания срещу определени социални групи, както и безкритичното им приемане от младите, е пряко свързано с нормализиране на насилието и агресията като допустими действия за разрешаване на социални конфликти”, коментира Росица Джекова, Директор Програма Сигурност, Център за изследване на демокрацията. "Отсъствието на масови програми по медийна грамотност в училищата само утежнява ситуацията, тъй като у младите липсва базова култура за критично отсяване на медийното съдържание. Призивите към крайни действия се оказват особено примамливи за онези младежи, които макар и малка група на фона на преобладаващата липса на гражданска ангажираност у младите, все пак търсят начин да изразят недоволство."
"Намери друг начин" достига до младата аудитория чрез поредица от видеа и оригинално съдържание в социалните медии. Първото видео на проекта включва добре познатите на всички инфлуенсъри Павел Колев, Христо Стефанов (Ицака), актьорът и журналист Стефан Попов-Чефо, както и певицата Прея. В него, заедно с младежи, които попадат в таргет групата на кампанията, те реагират на избрани негативни коментари в медиите и социалните мрежи и споделят своето мнение дали това е редно и какво според тях провокира анонимната липса на толерантност и често откровено изкривяване на фактите с цел постигане на користни цели.
Повече за кампанията можете да намерите в профилите им в социалните медии, както и на официалните канали на кампанията - сайт, Facebook страница, Instagram профил и YouTube канал.
За кампанията:
"Намери друг начин" е разработена в подкрепа на политиките на Европейската комисия, които имат за цел да гарантират икономическия, културния и социалния растеж на страните от Европейския съюз и могат да се развиват в стабилна, законна и сигурна среда, както и за изграждането на отворена и по-безопасна Европа.
Кампанията се финансира по Програма за овластяване на гражданското общество към Фонд „Вътрешна сигурност“ на Генерална дирекция „Миграция и вътрешни работи“ на Европейската комисия и ще продължи през 2020 година.
Кампанията се изпълнява от комуникационна агенция Intelday Solutions в партньорство с Център за изследване на демокрацията и Фондация „Приложни изследвания и комуникации“.