OffNews.bg

На кого пречат независимите висши училища? 4000 души се подписаха срещу сливането на университети

Повече от 4 000 души се включиха в подписка против "необмислената и прибързана консолидация на висши училища в България, предложена лично от министъра на образованието и науката акад. Николай Денков", съобщава Висшето училище по телекомуникации и пощи.

Инициативата е на четири от "набелязаните за сливане висши училища": Висше транспортно училище „Тодор Каблешков“, Висше училище по телекомуникации и пощи, Лесотехнически университет и Минно – геоложки университет „Св. Иван Рилски“, към които се присъединяват и бизнес партньорите им.

Те "набраха подкрепа от хиляди българи, които вярват, че една реформа трябва да се замисли и планира като нещо полезно за висшето образование в България", пишат от ВУТП.

Документът е адресиран до президента, председателя на Народното събрание, депутатите, премиера, еврокомисаря по образование и омбудсмана.

"В противоречие на принципите за прозрачност и ефективност в управлението министър Николай Денков обяви идеята си на среща със Съвета на ректорите на 22 февруари т.г. и посочи, че ако няма съдействие от академичните общности, тя може да се наложи по административен път със законови промени. От МОН признаха, че не разполагат с анализ, сочещ необходимостта университети да се окрупняват, както и че такъв тепърва ще се изготвя.

При вече изразено политическо намерение обаче е повече от логично да се допуска изкривяване на входящата информация и критериите за нейното тълкуване, така че подобен анализ да подкрепи заявения курс от министерството.

Всички исторически аналози за импулсивно подети реформи без прецизно обмисляне на дългосрочните последствия сочат катастрофални резултати. Поради това четирите университета, нашите академични общности и бизнес партньорите ни преценихме, че е необходимо да заявим нашата позиция в един глас“ – казват организаторите на подписката.

Недопустимо е да се обявява пред академичната общност политика, в която министърът делегира „пълно доверие”, признавайки обаче, че доказателствата за правотата й тепърва ще бъдат търсени. Логично може да се достигне до въпроса на кого и защо пречи независимостта на нашите висши училища?

Единствената разумна форма за окрупняване на системата е предвидената в Стратегията за развитие на висшето образование, която предвижда консолидиране по избран от академичната общност начин, с партньори, в които ние самите имаме доверие и сходни интереси, с ясно доказан и предварително обсъден краен положителен синергичен ефект.

Всяка идея за обединение насила ще срещне отпора на академичната общност, настоятелствата, студентите, бившите възпитаници и всички свързани с конкретните висши училища лица, което ще породи огромно за системата напрежение.“ – пише още в обединената позиция на четирите висши училища.

Оттам изброяват и щетите, които биха претърпели висшите училища от "административно-принудителното, механичното и лишеното от аналитична обосновка окрупняване". Те са свързани със:

- загуба на специфичната професионална идентичност на всяко едно от тях;

- опустошаване на работещите вече десетилетия релации „образование – бизнес – практико-приложна наука“ в тях;

- изместване на техния уникален образователен профил към общото и масовото унифицирано висше образование;

- подмяна на придобиваните от студентите в специализираните висши училища тясно профилирани практически умения с общопрофилни, теоретични и фундаментални знания;

- бъдеща окончателна липса от пазара на труда на подготвени с конкретни практически умения висшисти;

- загуба на конкурентоспособността и уникалността на българското специализирано професионално висше образование;

- неподготвеност на завършващите специалисти за пазара на труда;

- тежък административен апарат, който ще управлява непрозрачно новите мегаструктури;

- неефективност на вложените от държавата средства и предпоставки за корупция и източване на средства;

- заличаване на исторически традиции и разпознаваеми научни и образователни школи;

- заличаване на специфичната индивидуална връзка с всеки студент, характерна за по-малките висши училища и по-тясно профилираните специалности и преминаване към обслужване на конвейер.

Целият текст към подписката:

Уважаеми Господин Президент,

Уважаеми г-н Председател на Народно събрание на Република България,

Уважаеми народни представители,

Уважаеми г-н Министър-председател на Република България,

Уважаема г-жо Еврокомисар,

Уважаема г-жо Омбудсман,

Уважаеми дами и господа,

По време на заседание на Съвета на ректорите, проведено на 22.02.2022г. министърът на образованието и науката – акад. Николай Денков, представи идеите си за иницииране на законодателни промени, които да регулират т.нар. „консолидиране” на висшите училища в страната, което той схваща като процес на тяхното окрупняване. Изрично в изложението си пред представителите на академичната общност министър Денков уточни, че Съветът на ректорите е орган с консултативни функции, че търси съгласие във връзка с реализирането на своята идея, но че тя може да бъде реализирана както по доброволен път, така и по „друг, административен начин”.

Ние тълкуваме неговите думи като заявка, че сливането на висшите училища в мегауниверситети може да вземе, но може и да не вземе като предварително условие волята и съгласието на техните ръководства, членовете на академичния и неакадемичния състав и студентите. Това е повод да се обърнем към Вас и да представим обединената позиция на висшите училища, пряко и косвено засегнати от намеренията на МОН, като ясно си даваме сметка, че нарушаването на принципната основа, на която се води подобен дебат, ще има за последица пълна промяна на базовите правила на отношенията между академичните структури и изпълнителната власт, установени у нас в периода след 1989 г., което е вече обществен и политически въпрос от първостепенна важност. Именно затова, заявяваме:

1. Идеята на министъра на образованието и науката за интервенция на държавата в академичните отношения противоречи на принципите на прозрачно, предвидимо и добро управление, както и на заложения в чл. 53 от Конституцията принцип на академична автономия, изключващ вземането на подобни административни решения от страна на държавата без съгласуване с представителите на академичната общност.

2. Напълно неприемливо и противоречащо на основните управленски, научни и политически принципи е министърът да лансира без наличие на предварително оповестен анализ своите идеи. Недопустимо е да се обявява пред академичната общност политика, в която министърът делегира „пълно доверие”, признавайки обаче, че доказателствата за правотата й тепърва ще бъдат търсени, чрез изготвянето на анализи с необявени „независими” автори. Това означава, че МОН тиражира в общественото пространство идеи за реформа без аналитична обосновка, с което логично може да се достигне до въпроса на кого и защо пречи независимостта на нашите висши училища?

3. Реализирането на идеите за създаване на мащабни мегауниверситети и окрупняване, автоматично изключва прилагането на Дейност 10.2 от Стратегията за развитие на висшето образование, изискваща дефиниране по законов път на изследователски, образователни и професионални висши училища с ясно очертана специфика. С идеите си Министерството на образованието и науката показва, че въобще не смята да следва собствената си стратегия в тази и част и всъщност административно смята да заличи висшите училища с професионална насоченост на обучението, като ги обедини по изкуствен път в нов субект без история, традиции, ясен образователен и научен профил.

4. Лансирането на обосновката, че по този начин се цели постигането на „видимост” на българските висши училища е абсурдна по своя замисъл. Напълно неясно е каква точно видимост се търси и в коя от многобройните световни неофициални рейтингови класации. Освен това, видимостта в тези класации може да бъде най-много средство, но не и крайна цел, каквато може да бъде единствено повишаването на качеството на обучението, което по принцип се постига не чрез окрупняване, а чрез индивидуализиране и профилиране на обучението на студентите.

5. Изказаното твърдение, че чуждестранните и местните кандидат-студенти избягват малките висши училища, поради тяхната незабележимост е напълно невярна и се опровергава от събраните данни в рейтинговата система на висшите училища, която показва голямо предимство на обучителния процес именно в тях вкл. и по отношение на определения от държавата прием.

6. Абсурдна е и изказаната теза, че големите работодатели избягват контактите с подобни висши училища и не ги разпознават като потенциални партньори. Точно обратното, практиката ни показва, че тясната връзка с работодателите е огромното наше конкурентно предимство спрямо лансираните от министъра мегаструктури, където подобна връзка почти отсъства.

Ние продкрепяме идеята за реформи във висшето образование, но изискваме спазването на Конституцията и смятаме, че всяко решение, свързано с правосубектността на висшите училища следва да бъде вземано единствено и само след широк професионален дебат, след задълбочен анализ за ползите и недостатъците от подобно действие и след предварително решение на колективните академични органи на управление. Задаваме въпроса откъде идеята, че голямото е „добро”, а малкото „неефективно” е парадигма и абсолют на министър, прилагащ буквално системата на функциониране на образователните субекти на държави с различна демография, академични традиции, икономически потребности и обществени връзки?

Притеснени сме, че административно-принудителното, механичното и лишеното от аналитична обосновка окрупняване на висши училища води до съществени дефицити и последици за интелектуалния потенциал на българската нация, защото висшите училища ще реализират огромни щети, свързани със:

 загуба на специфичната професионална идентичност на всяко едно от тях;

 опустошаване на работещите вече десетилетия релации „образование – бизнес – практико-приложна наука“ в тях;

 изместване на техния уникален образователен профил към общото и масовото унифицирано висше образование;

 подмяна на придобиваните от студентите в специализираните висши училища тясно профилирани практически умения с общопрофилни, теоретични и фундаментални знания;

 бъдеща окончателна липса от пазара на труда на подготвени с конкретни практически умения висшисти;

 загуба на конкурентоспособността и уникалността на българското специализирано професионално висше образование;

 неподготвеност на завършващите специалисти за пазара на труда;

 тежък административен апарат, който ще управлява непрозрачно новите мегаструктури;

 неефективност на вложените от държавата средства и предпоставки за корупция и източване на средства;

 заличаване на исторически традиции и разпознаваеми научни и образователни школи;

 заличаване на специфичната индивидуална връзка с всеки студент, характерна за по-малките висши училища и по-тясно профилираните специалности и преминаване към обслужване на конвейер.

Водени от гореизложеното, категорично настояваме за:

1. Недопускане от Народното събрание на Република България на разглеждане на евентуални планове за механично сливане на висши училища и преминаване към широко обсъждане на състоянието на висшето ни образование и набелязване на действия, съответстващи на приетата от Народното събрание Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2021г. – 2030 г., в която изрично е посочено, че евентуално обединение на висши училища и научни организации може да бъде осъществено единствено на доброволен принципи, чрез създаване на концорциуми за висше образование;

2. Спешна намеса на Президента на Република България в качеството му на обединител на нацията, радеещ за нейното интелектуално и образователно развитие, с оглед спирането на оповестеното от МОН безпринципно и неаналитично механично окрупняване на висши училища у нас, тъй като чрез него ще се достигне до усреднена базова подготовка на завършващите за сметка на специализацията и ще се отнеме гъвкавостта и връзката с бизнеса и трудовия пазар.

3. Съобразяване с мнението на европейските партньори на българските професионални висши училища, членове на европейското образователно и научно пространство в лицето на Европейската асоциация на професионалните висши училища EURASHE. Приемане на тезата, че професионалните висши училища имат ключова роля в развитието на регионите, в посрещането на демографските и социални предизвикателства и в развитието на професиите на бъдещето, съобразно с динамичните изисквания на пазара на труда.

4. Извършване на подробен анализ на силните и слабите страни на системата на висшето ни образование в неговата цялост, на всяко отделно висше училище в направленията, в които обучава и в специалностите, които предлага, и на необходимостта от подобни сливания, от независим от министъра на образованието и науката орган. От ключова важност е този анализ да отчита непосредствените нужди и динамиката на пазара на труда и в него да участват представителите на бизнеса, индустрията, неправителствения сектор, администрацията, висшите училища, всички потребители на специалистите, които висшите училища произвеждат. Възлагането на анализа на институция и консултанти, които да легитимират предварително взети от МОН решения е неприемливо за нас и ние категорично отказваме да участваме в подобен псевдодемократичен процес.

5. Започване на дебат в рамките на организациите и сдруженията, представители на местните власти в Република България, които да легитимират подобен процес от гледна точка на интересите на местните общности, регионалната демография и стимули за развитие.

6. Приемане на тезата, че персонализацията и специализацията на обучението е нещо положително и че в идващите десетилетия на тежка демографска криза, всеобщ принцип в управлението на системи ще е факта, че на разширяващ се пазар конкурентно предимство има големият окрупнен субект, докато на намаляващ – точно обратното – динамичният, профилиран, гъвкав и адаптивен.

7. Признаване, че не бива да се следват и копират безкритично чужди, несъобразени с нашите условия и традиции модели, а да се отчете печалния опит, който донесе идеята за механично окрупняване на училищата в системата на висшето военно образование у нас, който министърът на образованието и науката упорито премълчава.

8. Да се потърси общественото мнение в лицето на стотиците хиляди бивши възпитаници на засегнатите висши училища и университети, които предстои да се окажат завършили несъществуващи в бъдеще образователни институции.

Ние, академичната общност, администрацията, студентите и бившите възпитаници на засегнатите висши училища сме убедени, че лансираната идея за необосновано сливане на висши училища, без анализ и обосновка, е непродуктивна и вредна. Видно от действията на министъра на образованието и науката е, че той тепърва започва да търси начин да я легитимира публично, след като в разрез с всякакви правила на коректния диалог „изпусна духа от бутилката” и си позволи необосновано да заяви намерения, преди да ги артикулира пред засегнатите от реформите му.

Ясно заявяваме, че единствената разумна форма за окрупняване на системата е предвидената в Стратегията за развитие на висшето образование, която предвижда консолидиране по избран от академичната общност начин, с партньори, в които ние самите имаме доверие и сходни интереси, с ясно доказан и предварително обсъден краен положителен синергичен ефект. При избора на пътя, по който да се развива този процес административното ръководство на Министерството на образованието и науката може да има само и единствено подкрепящи функции.

Всяка идея за обединение насила, без да се отчита волята на академичните общности на участващите висши училища, би било грубо нарушение на академичната автономия и посегателство от страна на политическото ръководство на държавата в академичните отношения - безпрецедентно за времената от 1989 година досега! Тя ще срещне отпора на академичната общност, настоятелствата, студентите, бившите възпитаници и всички свързани с конкретните висши училища лица, което ще породи огромно за системата напрежение.

Молим за Вашето разбиране и застъпничество!

Молим да изразите Вашата позиция по поставения от нас проблем пред Министерството на образованието и науката, както и пред обществеността, за да не бъде обезличено окончателно българското висше образование!

Настояваме преди внасянето на каквито и да е промени в Закона за висшето образование да се провежда обстоен анализ на състоянието и нуждите от тях, оценка на въздействието им, да бъде отчетен опита на други държави и тенденциите в европейското висше образование, в които да участваме реално чрез представители в работните групи, разработващи законодателните промени!

Молим да не се налага от медиите да научаваме за инициативите и намеренията на ресорното министерство по толкова важен и деликатен за съдбата ни въпрос!
Българските висши училища са част от българската държава и противопоставянето им не би могло да роди нищо добро за обществото!

С уважение,

Академичната общност и бизнес партньорите на

Висше транспортно училище „Тодор Каблешков“

Висше училище по телекомуникации и пощи

Лесотехнически университет

Минно – геоложки университет „Св. Иван Рилски“