Мислите, че раждаемостта ще преодолее демографската криза? Грешите! БАН описа в 109 точки как да стане това

Нереалистично е да смятаме, че раждаемостта може да подобри нерадостната демографска картина. При най-оптимистичния вариант след 20 г. населението на България ще бъде 6 750 000 души, а при най-песимистичния - 5 860 000, изчисли екип от Института за изследване на населението и човека при Българската академия. Учените от департамента му „Демография“ днес представиха акценти от изследването си, възложено им от правителството.

Техният съвет е усилията на държавниците ни да се насочат към връщането на напусналите България сънародници, защото именно те могат да окажат значително влияние върху демографията у нас. И още: да се инвестира в развиването на високоефективни професии, каквито да свързаните с високите технологии, вместо държавата да обявява, че туризмът или земеделието са ѝ приоритет. Защо да се насочим към високоефективните професии? Защото в бъдеще малко трудоспособни ще трябва да изкарват парите за много пенсионери, разясняват учените.

И все пак, има и мерки, свързани с раждаемостта, семейството и пенсионерите, които биха могли да подобрят картината и след 20 г. страната ни да е изпълнила най-оптимистичния сценарий.

Заплащане

Сега заплатите у нас са много по-ниски от тези в ЕС. Разликата е около 6 пъти и на фона на свободното движение в ЕС, България очевидно губи най-квалифицираната си работна ръка.

Освен това страната има много „спящ“ потенциал, а именно хората, които не работят и не желаят да работят – 1/3 от трудоспособното население е извън пазара, показват данните. От тях 80% не искат да се включат в него.

Държавата да насърчи инвестиционната активност, предлага БАН. Например като връща на общините частта от платените ДДС и корпоративен данък от фирмите на техните територии, а парите да позволят на местните власти да реализират инвестиционни проекти с по-голям размах, да подобрят инфраструктурата си и т.н.

Качеството на работната сила у нас е по-високо от качеството на предлаганите работни места, констатират от БАН. Казано по-просто: увеличаването на заплатите и навременното им изплащане биха свили дела на гурбетчиите.

По-прецизно насочени социални помощи – към намаляване на огромните неравенства и реална подкрепа за уязвимите – също би дала резултат, както и осигуряването на социална защита на младите специалисти.

И когато говорим за млади специалисти – крайно време е страната да въведе адекватен минимален доход, семейно подоходно облагане и необлагаем минимум – смятат учените.

С цел повишаване качеството на човешкия капитал, е добре държавата да насърчава образованието и обучението, включително на възрастните и особено на тези с ниско образование. А те, според БАН, са били около 1 милион души към 2017 г.

Семейни политики

Безплатни: учебници (каквито сега има до седми клас вкл.), лекарства, храна в училище, прегледи за проследяване на бременността, извънкласни занимания по спорт, изкуства и чужди езици – всичко това насърчава хората у нас да създават семейства и деца, смятат от БАН.

Предложените от тях мерки в тази област не се изчерпват с това: време е за увеличение на надбавките за раждане на дете и раждане на още едно в семейството, а също и за създаване на условия, при които майките могат да работят с гъвкаво или намалено работно време, както и за подсигуряване на достатъчно места в яслите и детските градини.

В тази връзка, въвеждането на системата „парите следват детето“ например би била от помощ за родителите – ако те не могат да запишат детето, защото няма място, но, за сметка на това, получават парите, за да подсигурят алтернативна услуга (напр. гледачка у дома, родителски кооператив, дневен център за почасови услуги), картината ще е съвсем различна.

За да имат доверие на детегледачките, държавата трябва да се погрижи за обучението им и лицензирането им – смятат от БАН, за които не е останал незабелязан проблемът с некачествената грижа в детските заведения заради недостатъчния персонал и които предлагат за това също да се помисли.

Друга мярка в помощ на родителите е да им се разреши да ползват платения си отпуск за отглеждане на малко дете не когато държавата иска, а когато те решат до навършването му на 8 годинки.

Нещо, на което майки, които държат и на кариерата си, биха се зарадвали е ако работодателят не „пропуска“ да им предлага и възможности за повишаване на квалификация и през периода, в който отглеждат детето си у дома.

Стареене, смъртност, качество на живот

Най-резкият спад на броя работещи у нас ще се случи към 2035 година, прогнозира БАН. Дотогава мерките, с които държавата реши да „спаси положението“, трябва да са заработили. В противен случай не ни чакат добри дни, предупреждават те.

Ето тук е мястото за ориентиране на държавните приоритети към развиването на високопроизводителни, високоефективни отрасли. Казано по-просто: ако държавата инвестира във високите технологии, в бъдеще малко хора в активна възраст ще могат да изкарват прехраната, пенсиите на мнозина над 65 г. Технологиите, освен това, могат да облекчат значително живота на възрастните – ако отсега ги развием в тази посока.

Противно на тяхната логика, наскоро правителството обяви туризма за приоритет. По този въпрос дори спазващите добрия тон учени днес заявиха, че „това трябва да се промени коренно и да се търси стимулиране на други отрасли“. Защо например правителството да не стимулира стартъп компании? Те не са напълно доволни и от списъка на Министерството на образованието с приоритетни за икономиката ни специалности, в които се инвестира допълнително. Според тях идеята като цяло е добра, но в него трябва да попаднат други специалности, ключови за една високотехнологична икономика. Повече наука, повече предприемачество и обслужване нуждите на възрастните – така биха формирали списъка те с оглед бъдещето ни.

Миграции и национална идентичност

Доц. Д-р Спас Ташев от Института твърди, че най-големите ни загуби са на хора между 20 и 30 години, като търпим такива и във възрастта 15-20 г., както и до 35 г.

„Губим населението с най-голям трудов потенциал“, резюмира той.

А какви мерки предлага той и екипа му?

Ако погледнем вътрешната миграция (обезлюдяването на малки населени места за сметка на няколко големи центъра – включително София, Пловдив, Бургас и др.) – е необходимо държавата да насърчи повишаването на жизнения стандарт в малките населени места. Да им осигури пътища, устойчива работа на място, така че хората да не са принудени да напуснат родния дом, само и само да не гладуват.

При външната миграция адекватните решения биха били по-различни. Например признаване на придобитото в чужбина образование на завръщащите се българи и заселилите се у нас чужденци. Реализиране на специални програми за интеграция също не биха били излишни. Например може да се създадат регионални центрове за интеграция, които да съдействат и за намиране на работа.

Българите в чужбина сега са най-големият инвеститор – признава и статистиката и отчита БАН. Те трябва да бъдат привлечени, но не по-малко внимание е добре да се обърне и на историческите български общности зад граница, съветват учените. Признават, че сега няма особено големи нагласи у тях да се заселват у нас. По-скоро искат „паспорт за ЕС“, не за да живеят в България – данните сочат, че само 5% от получилите българско гражданство са се установили у нас. Останалите 95%, които „не знаем къде са“, са потенциал – съвсем не малък, убедени са учените.

В рамките на проекта "Мерки за преодоляване на демографската криза в Република България" от БАН са предложили 10 пакета с общо 109 мерки. Те ще бъдат представени детайлно на конференция в София утре.

А ето и екипа, представил днес резултатите от проекта: проф. д-р Антоанета Христова - ръководител на проекта, проф. д-р Илона Томова - директор на института и председател на Научния съвет, проф. д.ист.н. Щелиян Щерионов - ръководител на департамент „Демография”, проф. д-р Кремена Борисова-Маринова - ръководител секция, доц. д-р Елица Димитрова - ръководител секция, гл. ас. д-р Стоянка Черкезова - координатор на проекта, гл. ас. д-р Спас Ташев, както и: проф. д-р Искра Белева- Институт за икономически изследвания-БАН, и доц. Мария Желязкова- Институт за изследване на обществата и знанието-БАН.