Мечтата на Георги, за която не спира да говори

"От малък си мечтая да бъда продавач. И се опитвам да си намеря евентуално някаква работа, която мога да върша за постоянно. Искам да нареждам стоки, може да е в хранителен магазин, в някой малък квартален, или в големите вериги. Но явно много трудно, не искат хора с увреждания. Това ми е просто мечта да ми се сбъдне. Дали ще стане, това вече е друг въпрос.

Преди съм работил във фирма на един познат за раздаване на листовки. В момента само в почивните дни нося рекламни вестници. Имам инвалидна пенсия, но смятам, че не може човек само на пенсията да е. И аз, и майка ми сме пенсионери. След като отделиш пари за най-елементарните неща, как да имаш за другите неща от живота.

Преди три години работих на морето като мияч и като преварвовач на чаши и чинии. Викаха ни с едно от момчетата че сме дядовци, чичовци и какви ли не, което за мен беше толкова грозно и обидно. По-малки бяхме от тях. Работата си вършехме качествено.

Колко години вече ходя в бюрото по труда, и ме отрязват. Аз не смятам, че такива хора като нас трябва да ни гонят. Разбирам, че не можем да вършим по-сложна работа, но има работа, която можем.”

Георги споделя това, когато е на 33 г. при участието му в снимките за кампанията Родени готови. Две години по-късно, днес, когато кампанията активно набира подписи в петицията, Георги все още мечтае за работа в някой голям хранителен магазин. И най-вече на място, където ще го приемат такъв, какъвто е. Георги има интелектуални затруднения и най-голямото му желание е другите да го разбират. Заради това не спира да общува открито с всеки, да му споделя мечтата си и да търси разбиране за това, че той и другите като него могат и имат право на подкрепа, за да следват мечтите си.

В кампанията Родени готови се включват още 26 човека с интелектуални затруднения от страната. Те споделят мечтите си и общата борба за отмяна на запрещението в България.

Запрещението е режим, който съществува от 1949 г. в законодателството и оттогава не е реформиран. Според закона хората с интелектуални и психично-здравни затруднения (термините, използвани в текста на закона са „слабоумие“ и „душевна болест“ – също остарели според Международната класификация на болестите), които не могат да се грижат сами за делата си, се поставят под пълно или ограничено запрещение. И двете форми водят до ограничаване на всички права на запретения – неговата воля спира да има значение, а решенията за живота му се взимат от настойника/попечителя му. Дори и замислен като форма на защита, практиката показва, че режимът на запрещението е несправедлива по своята същност система – тя ограничава, а не подкрепя; изключва, а не включва човека със затруднения в обществото. Запрещението не е решение, то е присъда. То казва на човека, че не може, а не от каква подкрепа има нужда, за да се справя.

Кампанията Родени готови цели набирането на подписи в онлайн петиция с искането да се приеме алтернатива на запрещението – т.нар. подкрепено вземане на решение.

Подкрепеното вземане на решение е система от мерки, чрез които конкретният човек със затруднения ще бъде подкрепян в сферите от живота и в степента, от която има нужда. Съдът ще изследва както нивото на функциониране на човека (съответно, от каква мярка за подкрепа има нужда), така и кой или кои хора са близки и доверени за него, така че да бъдат неговите подкрепящи. Една от най-съществените разлики от режима на запрещението е че мерките за подкрепа могат да бъдат с продължителност максимум 3 години – след това съдът ще направи има ли промяна в състоянието на човека, нуждае ли се от повече или по-малко подкрепа в една или друга сфера, изпълнявал ли е подкрепящият своите задължения, без да вреди на човека и при зачитане на неговата воля.

Борбата за приемане на нов закон (Закон за физическите лица и мерките за подкрепа) продължава повече от 8 години в България. През 2012 г. страната ни ратифицира Конвенцията за правата на хората с увреждания, която задължава държавите да признаят, че хората с интелектуални и психично-здравни затруднения са равноправни на всички останали и да отменят всички форми на запрещение. За съжаление, срещу България има и две осъдителни решение на Европейския съд по правата на човека – делата Станев срещу България и Станков срещу България. И двамата са поставени под ограничено запрещение и настанени в институции, без да бъде зачетена тяхната воля – такава е съдбата на още хиляди хора у нас под запрещение, за които някой друг взима решенията. Съдът буквално приравнява в тези случаи ограниченото запрещение на лишаване от свобода.

В същото време, за 8 години няколко организации на и за хора с увреждания успяват да докажат на практика как могат да бъдат прилагани мерки за подкрепа за хората с интелектуални и психични затруднения и какъв е ефектът от тях – и за хората, и за техните близки, и за професионалистите, които работят с тях. Да признаеш, че човекът със затруднение има воля и право на мнение – от най-дребните до най-значимите решения в живота му – е предизвикателство и за много от социалните работници, дори за родителите. Промяната в хората е това, което ги мотивира и до днес. Но без отмяна на запрещението промяната ще е само за няколко души и само за кратко. За няколко конкретни човека и техните близки, а не за всички.

Заради това борбата за промяна в законодателството е най-важната и първа стъпка – онлайн петицията набира подписи сега и ще бъде изпратена до новите народни представители с искане запрещението да остане в историята и да се приеме Закона за физическите лица и мерките за подкрепа. Онлайн петицията може да подпишете ТУК. А от 28 май до 1 юни в 17 града в страната ще се проведат събития на открито под надслов Дни на способностите като част от кампанията Родени готови. Вижте къде и в какво може да се включите.

Кампанията се реализира от Български център за нестопанско право и Българска асоциация за лица с интелектуални затруднения заедно с всички въвлечени организации на и за хора с увреждания.

Концепция и продукция на Родени готови: Fine Acts