Мария Габриел: Всички без КТ ''Подкрепа'' подкрепиха бюджета за 2023 г.

Проектът на Закон за държавния бюджет за 2023 г. беше подкрепен от всички организации, с изключение на КТ "Подкрепа". Това обяви на брифинг в Минисерския съвет вицепремиерът Мария Габриел след края на извънредното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), на което бяха обсъдени трите проекта за държавен бюджет за 2023 г., за бюджет на здравната каса за 2023 г. и на държавното обществено осигуряване за 2023 г.

Проектът за бюджета на здравната каса не постигна единодушна подкрепа, като от Българската търговско промишлена палата (БТПП) се въздържаха. Единодушна подкрепа не постигна и проектът за бюджет за държавното обществено осигуряване.

Шест организации подкрепиха бюджета на здравната каса, пет от седем подкрепиха бюджета на държавното обществено осигуряване и шест – държавния бюджет, обобщи финансовият министър Асен Василев. По отношение на държавния бюджет Василев каза, че се запазват социалните плащания и политиката по доходите на служебния кабинет, която, по думите му, е надградена там, където има недостиг. Прецизирани капиталови разходи са друг акцент в държавния бюджет, който Василев посочи.

Българската стопанска камара (БСК) подкрепи принципно и трите законопроекта, каза Добри Митрев от камарата. Никой не иска изненади – както работодателите, така и работещите, посочи той. Всички се обединихме около мнението, че това не са идеалните бюджети, но в кратките срокове не можеше да се очакват и сериозни реформи до края на годината, добави още Митрев.

Добрата новина за бизнеса е, че получихме уверение, че 3 % дефицит няма да бъде постигнат чрез задържане на средства към бизнеса, било то под формата на забавяне на плащания по обществени поръчки или задържан ДДС, каза Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) подкрепи бюджета на НЗОК с ясните аргументи, че има увеличение на парите за здраве и получихме уверение от финансовия министър, че със средствата ще се постигнат минималните равнища по колективния трудов договор в отрасъл „Здравеопазване“, заяви президентът на синдиката Пламен Димитров. Той уточни, че целта е 1500 лв. заплата за медицинска сестра и 2000 лв. за лекар до края на тази година. Димитров посочи, че КНСБ подкрепя бюджета на държавното обществено осигуряване „с известна тревога“ относно необходимостта от укрепване на пенсионния модел. И припомни, че синдикатът настоява за увеличение на минималната работна заплата (МРЗ). Според него 850 лв. МРЗ от 1 юли е възможно и в макрорамката на бюджета има буфери за това.

Причините да не подкрепим бюджета на държавното обществено осигуряване е, че липсват средства за увеличаване на работещите в Националния осигурителен институт, каза Иоанис Партениотис, вицепрезидент на Конфедерацията на труда (КТ) „Подкрепа“. Той посочи също, че КТ „Подкрепа“ не подкрепя проекта за държавен бюджет, като основната причина е замразяване на МРЗ.

Васил Велев каза, че директивата за адекватни минимални работни заплати предвижда поне веднъж на две години да се преразглежда дали размерът на минималната заплата е адекватен. Инфлацията рязко се забавя, посочи той и припомни, че от 1 януари тази година МРЗ е била увеличена. Според Велев няма неотложна необходимост за нейното повишаване в средата на годината.

В бюджета е разчетена МРЗ от 780 лв. – такава, каквато е в страната от 1 януари т.г. В средносрочната прогноза е разчетена МРЗ, равна на 50 % от средната работна заплата, започвайки от 1 януари 2024 г., заяви министър Асен Василев.

В отговор на въпрос относно исканията за повишаване на заплатите в МВР, той посочи, че тази година са вдигнати възнагражденията на всички системи, „които не получиха увеличение миналата година при актуализацията с 10 %“. Изключение прави вдигане на възнагражденията в някои системи, които не са на директна бюджетна издръжка като в университети и БАН, уточни Василев.

На въпрос за отношенията с ГЕРБ-СДС относно бюджета, финансовият министър каза, че не очаква промени по основните параметри. Той добави, че са водени разговори с парламентарните групи на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ и ГЕРБ-СДС, както и с членовете на парламентарната бюджетна комисия. По думите му предстоят още разговори, преди проектите за бюджети да бъдат приети в сряда от Министерския съвет.

Вярвам, че, ако останем прагматични и разумни, без да губим поглед от амбицията за България, разговорите ще продължат. Важно е те да са по същество, на този етап няма място за допълнително напрежение, каза вицепремиерът Мария Габриел.