Лятно или зимно часово време предпочитате? Остават само няколко часа за гласуване

Лятното или зимно часово време да остане за постоянно в България? Днес е последният ден, в който може да отговорите на този въпрос чрез формата за гласуване на сайта на правителствената администрация.

За дадете гласа си, първо трябва да се регистрирате в сайта.

Гласуването започна на 20 септември и приключва днес, 11 октомври, в 17:30 ч.

До 11:20 ч. от близо седеммилионна България са гласували едва 14 396 души.

През 2019 г. България и останалите страни членки на Европейския съюз ще преместят за последно стрелките на часовника (с 1 ч. напред в последната неделя на март и/или 1 ч. назад сутринта в последната неделя на октомври, когато се връща стандартното часово време) и ще останат за постоянно съответно на лятно или зимно часово време.

Промяната налага директива на Европейския парламент и Съвета за преустановяване на сезонните промени на часовото време и за отмяна на Директива 2000/84/ЕО.

Лятното часово време е въведено, за да се извлече максимална полза от дневната светлина, първоначално в Германия и Франция - по време на Първата световна война - с цел пестене на въглища, използвани за осветление. Още по време на войната към тях се присъединяват Великобритания, повечето нейни съюзници и много неутрални европейски държави.

След края на Втората световна война редица европейски държави преустановяват практиката, но впоследствие лятното часово време отново се въвежда. Това се случва първо в Италия (1966 г.), след това в Гърция (1971 г.) и редица други страни от ЕС.

В международен план лятно часово време се използва в 60 държави, в т.ч. в Северна Америка и Океания. Все повече съседни на ЕС държави и негови търговски партньори решават да не го прилагат или да го премахнат, например Исландия, Китай (1991 г.), Русия (2011 г.), Беларус (2011 г.) и Турция (2016 г.).

Законодателството на ЕС относно лятното часово време е въведено през 1980 г. с цел обединяване на съществуващите национални практики и графици за лятното часово време, които към онзи момент се разминават. От 2001 г. насам разпоредбите на ЕС за лятното часово време се уреждат с Директива 2000/84/ЕО 2, с която се въвежда задължението за всички държави членки да преминат към лятното часово време в последната неделя на март и да се върнат към тяхното стандартно време (зимно часово време) в последната неделя на октомври.

Но независимо от разпоредбите за лятното часово време на ЕС, териториите на държавите членки на европейския континент са групирани в три различни часови зони или стандартни часови времена. Всяка държава членка взема индивидуално решение за стандартното часово време за цялата ѝ територия или за различни части от нея. В същото време, все по-често гражданите, ЕП и държави членки поставят под въпрос системата на промяна на часа два пъти годишно. Ето защо ЕК извърши анализ, проведе и обществена консултация. 84% от отговорилите близо 4,6 млн. души се обявиха ЗА преустановяването на смяната на часовото време два пъти годишно, а 16% поискаха тя да се запази. Въпросът повдигнаха и транспортните министри на заседания на Съвета, а редица членки заявиха, че предпочитат да бъде преустановено използването на лятно часово време.

Затова и Комисията предложи да се преустановят сезонните промени на часовото време в Съюза и се гарантира, че държавите членки ще могат да вземат решения относно своето стандартно време.

Според ЕК позволяването на некоординирани промени на часовото време в държавите от ЕС ще се отрази неблагоприятно върху вътрешния пазар поради по-високите разходи за трансгранична търговия, неудобствата и възможните смущения в транспорта, далекосъобщенията и пътуванията, както и поради по-ниската производителност в рамките на вътрешния пазар на стоки и услуги.

Комисията посочва още, че въпреки че икономиите на енергия от лятното часово време са били една от основните причини за въвеждането на настоящия режим, научните изследвания показват, че цялостният ефект от тях е незначителен. 

Например през 2016 г. италианското електроразпределително дружество TSO Terna докладва, че годишните спестявания на електроенергия от лятното часово време в Италия възлизат на приблизително 0,2% от годишното потребление на електроенергия, което представлява годишни икономии в размер на близо 94,5 милиона евро. За Франция процентът е 0,1. През 2015 г. пък германската асоциация на водния и енергийния сектор (BDEW) отбелязва, че икономиите в Германия вече са несъществени, тъй като консумацията на електроенергия за осветление е намаляла до около 8% от енергийното потребление, докато тази за развлекателни дейности се е увеличила.

Внедряването на нови осветителни технологии (както и интелигентни измервателни уреди, програмиращи устройства и т.н.) вече води до намаляване на потенциалните икономии на енергия от въвеждането на лятно часово време, пише още ЕК.

Как смяната влияе на здравето

Заключения от някои хронобиологични изследвания сочат, че ефектът на лятното часово време върху човешкия биоритъм може би е по-сериозен, отколкото се е считало. Например в доклада на Бундестага от 2016 г. се прави препратка към констатации, съгласно които човешкият биоритъм не се адаптира толкова добре към пролетната промяна на часовото време, колкото се смяташе досега, и че при хората от определени хронотипове приспособяването към нея може да отнеме няколко седмици, докато есенната промяна поражда по-малко проблеми. Наличните данни обаче все още не дават ясен отговор на въпроса за цялостния ефект върху здравето (т.е. баланса между предполагаемите положителни и отрицателни ефекти).

Пътна безопасност

Няма окончателни доказателства и по отношение на връзката между лятното часово време и пътнотранспортните произшествия. Някои проучвания показват, че лишаването от сън, дължащо се на преместването на часовника с един час напред през пролетта, може да увеличи риска от произшествия. Като цяло обаче е трудно да се каже, че лятното часово време оказва по-голямо пряко въздействие върху броя на пътнотранспортните произшествия в сравнение с други фактори.

Селско стопанство

Въвеждането на лятното часово време породи опасения от нарушаване на биоритъма на животните и промяна на графиците на доене и хранене поради промяната на часа. Те обаче изглежда постепенно отпадат поради въвеждането на ново оборудване, изкуствено осветление и автоматизирани технологии.

Географско разположение

Изборът на стандартно часово време и на това дали да преминат за постоянно към лятно или към зимно часово време зависи от всяка държава членка. Ето защо последиците от този избор трябва да бъдат оценени на национално равнище. Като цяло въздействията вероятно ще се различават в зависимост от географското положение на всяка държава членка: в северните държави членки вече е налице осезаема сезонна промяна на дължината на деня през годината. Те се характеризират с тъмни зими с къси дни и светли лета с къси нощи. В най-южните държави членки тези разлики не са толкова крайни, тъй като не се наблюдава значителна промяна в разпределението на дните и нощите през годината. Вероятно разположението на държавите в рамките на тяхната часова зона също ще бъде от голямо значение. Колкото по-близо е разположена една държава до западната граница на своята часова зона, толкова по-късно ще изгрява и залязва слънцето, докато в източната част на часовата зона сутринта ще бъде по-светло, а слънцето ще залязва по-рано.

Промяната на схемата ще бъде свързана и с разходи по преминаването към новия режим. Докато настоящите разходи, генерирани при промяната на часовото време два пъти годишно, ще отпаднат, ще има „преходни разходи“ поради преминаването към нов режим без сезонни промени. Ще бъде необходимо препрограмиране и преконфигуриране на системите на ИТ. Това ще бъде от решаващо значение за софтуера за графици и календари (здравни системи, резервационни системи за пътувания) и за този, обвързан с часовото време, както и за всички интелигентни технологии 19 . Разписанията в транспортния сектор ще трябва да бъдат адаптирани. Както някои заинтересовани страни подчертаха в отговора си на обществената консултация, ще бъде от особена важност да се осигури известно време за тази промяна.

Държавите членки следва да прилагат директивата от 1 април 2019 г. С пълното прилагане на настоящата директива държавите членки вече няма да правят сезонни промени на своето стандартно часово време или времена.