"Лески е супемен! Само че истински"

Днес отново намерихме за какво да се счепкаме. Редно ли е, или не невръстни дечица да караулят на паметника на Левски? Чии интереси обслужват? Дали не се връщаме в комунизма, когато пионерчетата бдяха пред едни други паметници.

Моето дете членува в клуб „Млад възрожденец“. В детската градина го предложиха и родителите се съгласихме. Не съм се интересувала кой е начело на клуба, от коя партия е и за кого гласува. Не мисля, че Левски има цвят. Веднъж месечно децата имат тема за възрожденските идеали. Интересно им е, научават нови неща, учат се на патриотизъм, на достойнство и на българщина.

Напоследък много хубави думи придобиха негативно звучене. Либерал стана обидна дума, толерантен стана обидна дума, патриот стана обидна дума – зависи от чии уста идва.

Струва ми се, че забравяме важни неща. Всеки идеал, всичко добро може да бъде омърсено или използвано, за да всява омраза и разделение. Или обратното. От нас зависи как ще го приемем и как ще го изтълкуваме.

Вместо да търсим задни цели и партийни интереси, можем просто да се зарадваме, когато видим нещо хубаво да се случва. В нашата детска градина има деца на чужденци, работещи в България. И те членуват в клуба. Семействата им са преценили, че идеалите на българските възрожденци не са срамни и не принадлежат на никоя партия. Може би дори не са и чисто български, а по-скоро общочовешки.

Питах моя Алекс, който още няма 4 годинки, къде е бил днес.

- На паменика на Лески. – ми отговори той. Пиша го точно както го изговаря.

- А кой е Левски, знаеш ли? – продължих да разпитвам.

- Лески е супемен. – ми каза Алекс. – Само че истински.

Децата ни имат нужда от герои. Нека да не им отнемаме идеалите. Животът е достатъчно труден и с идеали, а без – почти невъзможен.

А за тези, които се притесняват що за родител би пуснал детето си да се мъчи на този студ два часа, прилагам отчета от детската градина за събитието.

За караула са уведомени всички родители на децата, записани в комитета. Запознати са с писмото и инициативата, и са подписали декларации, с които дават съгласието си детето им да участва, както и да бъде снимано от съответните медии.

Децата бяха настанени в специално подготвена стая с отопление и тоалетна. Бяха придружени от представители на детската градина, а така също имаха на разположение и представители от клуба. Имаха осигурени храна, вода и занимания, предвид времето, което ще прекарат в стаята.

От Столичната полиция имаше осигурени лица, които охраняваха паметника и мястото около него и съдействаха, през цялото време, за безпрепятственото преминаване на децата и за самото събитие. Самият караул, за дете, беше в рамките на 10 мин., след което те се връщаха в стаята. Децата бяха подходящо облечени, за сезона и събитието, от своите родители. Под униформите имаше чорапогащници, термо бельо, суитчъри, някои бяха и с якета. Също така трябва да се има предвид, че децата от „Веселото гардже“ излизат минимум по един път на ден за игри и занимания на открито, целогодишно, т.е. 10 мин. при температура над 0 градуса и подходящо облекло в никакъв случай не може да им навреди, защото вече са калени.

Облеклата са специално поръчани за събитието и ушити в детски размери, а оръжията – бутафорни, естествено! Самите деца го знаеха и обясниха в един от материалите, които се излъчи в новинарските медии.

Статията на Мария Пеева е от сайта "Мама Нинджа". Оригиналният коментар е със заглавие "Понякога караулът е просто караул". Правописната грешка в заглавието на редакцията на OFFNews е напълно умишлена, тъй като е точен цитат на думите на 4-годишния Алекс.