КЗК не вижда концентрация в медиите

Няма концентрация на медийната собственост в България според Комисията за защита на конкуренцията. Секторният ни анализ не показва такова нещо, заяви Дарин Станков, директор на дирекция "Антитръст и концентрации" в КЗК на пресконференцията с ръководството на Комисията за представяне на годишния отчет на работата на КЗК.

От КЗК не открили концентрация и при разпространителските фирми, отбелязали само някои проблеми, свързани с отчетността.

Председателят на комисията Петко Николов отчете наложени санкции в общ размер над 35 млн. лева за 2014 година и определи работата на КЗК като успешна. Той обаче не успя да уточни колко са реално изплатените санкции след решенията на Върховния административен съд при обжалванията, част от които са за отмяна на решенията на КЗК, а други променят размера на санкцията. От 393 акта 71 са били отменени от съда.

Рекордно големи са наложените санкции за злоупотреба с господстващо положение - общо 28 809 482 лева. Основната част от тях се формира от санкцията на "Булгаргаз" - 23 млн. лева.

От КЗК се оплакаха, че често институциите не се съобразяват със становищата им за нарушаване на конкуренцията и за пример дадоха таксиметровите услуги и регулацията на цените, както и свободните професии, при част от които освен регулация на цените има и задължение за членство в определена камара. От Комисията предложиха вземането на становище от КЗК да е задължително преди изготвянето на нормативни актове с цел и предотвратяване ограничаването на конкурентността на пазара.

Като друг недостатък на средата, в която работят те посочиха факта, че са длъжни да поискат разрешение от съда, за да могат да влязат на проверка в предприятие, а съдът, от своя страна, е длъжен да уведоми двете страни за взетото решение. Така, в повечето случаи, проверките на КЗК съвсем не са изненадващи.

След пресконференцията репортер на OFFNews се обърна с допълнителни въпроси към г-н Станков по въпроса за медийната собственост и неустановената концентрация. Ето какво ни отговори той.

Дарин Станков, директор на дирекция "Антитръст и концентрации" в КЗК:

Обществото има впечатлението, че медиите са концентрирани в едно лице. Това не се потвърди

Г-н Станков, как така Комисията за защита на конкуренция не намира проблем със собствеността и контрола над медиите в България?

По простата причина, пак казвам, че конкретната собственост, кой стои зад дадена сделка не винаги е пряка информация, която пристига при нас. Естествено, ние знаем кой е последното физическо лице, доколкото имаме данните, което стои зад дадена сделка. Но това не е във фокуса на контрола по концентрация. Дали има проблем в това, че дадено лице е притежал на дадени медии не е водещо. Водещо е какъв контрол има и каква възможност има то за влияние на пазара.

Според Вас Делян Пеевски има ли възможност за контрол над пазара на медии и над разпространението?

Не излиза такава информация от сделките. Част от тази информация е секретна, тайна, тоест ние виждаме, но не я даваме на обществеността по простата причина, че тя е конфиденциална по търговския закон. Така че не бихме могли да коментираме, но Делян Пеевски не се откроява във всички тези производства поименно и, следователно, не би могло да бъде проблем. А и самото лице няма как да бъде проблем в анализа на концентрация. Защото се гледат пазарни аспекти. А лицето Делян Пеевски дали е лицето Делян Пеевски или друго лице, въпросът е има ли контрол, ако да, той представлява ли концентрация и ако представлява концентрация, как би повлияло на всички пазари, които се засягат. Може да се засяга примерно дистрибуцията на вестници, може да се засяга дистрибуцията на цигари, но това не означава, че сделката е проблемна, сама по себе си.

А според вас има ли такава концентрация по отношение разпространението на вестници и цигари и по отношение на медийната собственост?

При бизнеса с медии, като казваме медии, трябва да уточняваме на кои медии – печатни, електронни и т.н., е концентриран, но не излизат тенденциите, които вълнуват обществото. Обществото има впечатлението – къде резонно, къде не, че медиите са концентрирани в едно лице. Това не се вижда в контрола на концентрацията.

Смятате ли, че вашата работа в тази област е ефективна?

Аз мисля, че е ефективна дотолкова, доколкото изпълнява функциите, за които е създадена. Ние целим да създадем условия пазарът да функционира нормално. Не можем да ги създадем тези условия, а можем да ги приложим.

А дали пазарът – на вестниците и тяхното разпространение - функционира нормално?

Не е идеално функциониращ. Засегнах го вече със секторния анализ. Открояват се някои проблемни тенденции по отношение на отчетността.

Какви?

Има неясноти, има сив сектор.

Какво имате предвид? Заплати и осигуровки?

Не, те не са в нашия фокус, по-скоро отчетност от гледна точка на дистрибуцията на печатните издания – колко са печатните издания, колко са дистрибутирани, колко са стигнали до крайния потребител, колко са били върнати.

Тоест укриват се приходи при разпространението?

Възможно е, но и приходите не са наш фокус. Нашият фокус е да създадем ясен обем на пазара, а там, при секторния анализ се установи, че самите предприятия, които трябваше да ни съдействат, бяха изключително оскъдни в информацията, която ни подадоха. Един от отговорите им беше, че те такава отчетност не водят.

Нали разбирате, че това не е вярно?

Възможно е и да не е вярно, но ги събрахме тук, в тази именно зала, изговорихме си всички неща, с които можем да ги потикнем да ни дадат повече данни.

А санкционирахте ли ги?

Не. Не ги санкционирахме по простата причина, че това е секторен анализ и е нетипично да правим санкция по секторен анализ. Той не установява нарушения, той цели да даде яснота в каква среда оперира бизнесът. Оттук нататък, пак казвам, комисията не може самоцелно да образува производства. В дирекцията, която оглавявам, имаме антитръст, т.е. господство. В медийния бизнес не ми е известно да има данни за господство, няма обективна възможност на този етап за господстващо положение и, пак казвам, не го смесваме с това кой стои зад собствеността на дадена медия.

Те, всъщност, са много свързани.

Собствеността не е в пряка връзка с господството, когато тя не се вижда, не се откроява като едно лице да държи всички медии в България или примерно половината медии в България. Няма такава тенденция, която се откроява от нашето производство.

Проверявали ли сте кой стои зад офшорните компании, които се водят собственици на редица медии, а и не само на медии, и на предприятия?

Мисля, че обективно не бихме могли да го направим докрай, но, всъщност, това няма и толкова голямо значение, защото, пак казвам, водещата е констатацията дали е придобит контрол. Този контрол, ако е придобит, какво отражение би дал на пазара.

И според вас не е придобит контрол?

Придобит е, но не можем да стигнем до, в някои случаи, когато има офшорна компания, не можем да разкрием кой стои зад тази офшорна компания. Това е очевидно невъзможно за нас. В тези случаи ние даваме сигнал на органите в държавата.

Подавали ли сте такива сигнали по отношение на медиите?

По отношение на медиите не мога да кажа.

Виждате ли връзка между собствеността или контрола върху компании като „Булгартабак“, вестници и разпространителските фирми?

Има видимост, но част от информацията за крайното физическо лице е конфиденциална. Тя е търговска тайна.

Смятате ли, че имената на собствениците на медиите трябва да са търговска тайна?

Това надхвърля компетентността ми.

Питам за личното Ви мнение.

Не бих изразил лично мнение. Сега, проблемите на плурализма, са общодемократични проблеми. Би следвало държавата да ги гарантира.