Красимир Вълчев: Изпитите след 7. и 10. клас ще са като тези на PISA

Изпитите за учениците след 7. и 10. клас ще приличат на изпитите на PISA, обяви просветният министър Красимир Вълчев и увери, че това не би трябвало да оскъпи частните уроци за подготовка на кандидат-гимназистите.

Преди два дни МОН публикува за обществено обсъждане промени в Закона за предучилищното и училищното образование. А вчера депутатите приеха на второ четене промените в Закона за висшето образование, свързани със студентските такси.

Вълчев изтъкна, че се добавят повече практически задачи, които ще включват сравнително базови знания от природните науки - физика, химия, биология и физическата география. Но учебници няма да се пренаписват.

"Няма да бъде интегрален изпит, доколкото няма да се мерят отделно компетентности и знания по тези предмети. Това ще бъдат математически задачи, чиито решаване ще изискват и такива знания“, заяви министърът и уточни, че целта е учениците да могат да решават практически задачи.

Очаква се новите задачи, които ще изискват знания и по природните науки, да бъдат 6 от общо 24 за седмокласниците и 6 от 18 - за завършилите 10. клас.

„Основната ни цел е да дадем сигнал към учителите и учениците как да учат и да се подготвят, в по-голяма степен да усвоят това, което е заложено в учебните програми по природни науки, но най-вече да могат да решават практически задачи", подчерта Красимир Вълчев по повод промяната във формата на държавните зрелостни изпити след 7. и 10. клас.

В езиковите гимназии учениците ще се групират по паралелки според натрупаните до момента знания и умения.  Вълчев увери, че това няма да е драстична промяна за учениците. 

Според просветния министър не би трябвало това да оскъпи частните уроци, тъй като няма да се изисква специална педагогическа работа, а базови знания, които са заложени в учебниците, и неща, които ще бъдат полезни на децата в живота.

„Благодаря на народните представители, че приоритизираха този законопроект и приеха тези промени за таксите на студентите, които са платено обучение. Таксите се бяха увеличили заради прилагането на едно правило – те са обвързани с издръжката, която предоставя държавата за финансирането на един студент в държавна поръчка. Ако държавата плаща 100 единици за един човек, то законът казва, че трябва 100 единици да се плаща и от студента в платено обучение, за да се използват средствата от държавна поръчка за финансиране на платеното обучение“, обяви Вълчев пред бТВ.

И допълни, че МОН готви по-голям пакет от промени в Закона за висшето образование.

На въпрос за това дали заплащането на преподавателите в държавните висши учебни заведения е достойно, той каза, че „никога не е достатъчно“ и уточни, че в момента 2780 лв. е минималната заплата за най-ниската длъжност – асистент.

„Тя се повиши значително през последните години. Миналата година бяха гласувани промени в Закона за висшето образование, които регламентираха по-високи възнаграждения на преподавателите във висшите училища. Ако искаме да имаме добро висше образование, трябва да имаме достатъчно високи заплати“, каза министър Вълчев.

Следете новините ни в GoogleNews