Краят на войната и началото на обединена Европа - бюлетините на БТА за 9 май през 1945-а и 1950 г.

Девети май е знакова дата - това е първият ден на мира след края на Втората световна война в Европа през 1945 г., а пет години по-късно става и историческата дата на известната „Декларация на Шуман“, която е първата крачка към обединението на Европа.

От 1986 г. 9 май се отбелязва като Ден на Европа, съгласно решение на срещата на високо равнище на Европейската общност в Милано, Италия (28-29 юни 1985). Свързан е с годишнината от речта на министъра на външните работи на Франция Робер Шуман, в която той излага своя план за обединение на въгледобивната и стоманодобивната промишленост на западноевропейските страни (т. нар. Декларация на Шуман) като "първа реална крачка към европейска федерация".

На същия ден Русия празнува Ден на победата във Великата отечествена война, който се отбелязва от 1945 г. с указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 8 май 1945 г. В 22:43 ч. на 8 май (00:43 ч. московско време на 9 май) 1945 г. е подписан Актът за безусловна капитулация на Германия, с което завършва Втората световна война в Европа.

В страните съюзнички от антихитлеристката коалиция по време на Втората световна война Денят на победата над фашизма се чества на 8 май. На 8-и и 9 май са и Дните на възпоменание и помирение в памет на жертвите от Втората световна война - отбелязват се от 2005 г. с резолюция A/RES/59/26 на Общото събрание на ООН от 22 ноември 2004 г.

Ето как изглеждат събитията около края на войната в Европа през 1945 г. в бюлетините на БТА:

„Днес, 7 май 1945 г., Българската телеграфна агенция получи точно на 15 ч. 5 м. българско време заповедта на адмирал Дьониц за прекратяване на военните действия на германските въоръжени сили във войната им срещу обединените народи и за безусловната капитулация на всички германски сражаващи се военни сили.

Ето съдържанието на заповедта на адмирал Дьониц, предадена под формата на послание до германския народ от германския министър на външните работи граф Шверин фон Крозиг по антената на германската радиостанция „Фленсбург“, препредадена от агенция „Ройтер“ от Лондон и приета на „Хел“ от Българската телеграфна агенция:

Лондон, 7 май /Ройтер/ - Германската радиостанция „Фленсбург“ съобщи, че адмирал Дьониц е заповядал безусловна капитулация на всички германски въоръжени сили.

Радиото предаде следното: Тук говори германското радио. Предаваме едно послание на райхсминистъра на външните работи граф Шверин фон Крозиг, отправено до германския народ:

Германски мъже и жени, Върховното командване на въоръжените сили, по заповед на великия адмирал Дьониц, обяви безусловна капитулация на всички биещи се германски войски.

В качеството ми на министър на външните работи на правителството на Райха, което великият адмирал Дьониц назначи да се занимава с военните задачи, аз се обръщам в този трагичен момент на нашата история към германския народ.

След почти 6-годишна героична борба при несравними мъчнотии Германия падна под съкрушителното надмощие на нейните противници. Продължаването на войната означава само безсмислено проливане на кръв и безполезно разоряване на страната. Правителството, което чувства и носи отговорността за бъдещето на германския народ, бе принудено поради физическото и материално рухване на германските сили да поиска от неприятеля прекратяването на военните действия“.

*****

„Главна квартира на генерал Айзенхауер в Реймс, 7 май /Ройтер/ - Подписването на исторически акт за безусловната капитулация на всички германски въоръжени сили е станало тази сутрин в 2 ч. 40 м. в главната квартира на генерал Айзенхауер…“

В бюлетините на БТА може да се прочете реакцията на Хари Труман след подписването на акта:

„Вашингтон, 8 май /Ройтер/ - Днес председателят на Съединените Американски Щати г. Хари Труман, в своята реч предадена по радиото, обяви края на войната в Европа. Той заяви: „Това е тържествен, но същевременно и велик час. Моето единствено желание е Франклин Рузвелт да бе доживял да бъде свидетел на този велик ден.

Генерал Айзенхауер ме осведоми, че германските въоръжени сили са се предали безусловно на обединените народи. Знамето на свободата се развява над цяла Европа...“

Интересен щрих е изявлението на генерал дьо Гол:

„Париж, 8 май /Ройтер/ - Днес, вторник, обявявайки победата генерал Де Гол каза: „Войната бе спечелена. Победата дойде. Това е победата на обединените народи - победа за Франция. Германският неприятел току-що капитулира. Той капитулира пред съюзените войски от запад и изток. Френското командване присъства на германската капитулация. Много е възможно, че някои неприятелски групировки на разни места ще продължат своята съпротива на свой риск, но това не ще има никакъв резултат. Германия е бита. Тя сложи своя подпис, удостоверявайки своята катастрофа. Френският народ изпрати своите братски поздрави до своите доблестни съюзници…“

На 8 май БТА публикува и посланието на краля на Англия, отправено по радиото и цитирано по Ройтер: „Бе угодно на Бога годините на опасността и тъмнината, през които нашите деца растяха, да свършват с мир. Ние отбелязваме това събитие с голямо успокоение на духа.

Нашата задача не би успяла и кръвта, която нашите най-скъпи сънародници проляха, би отишла напразно, ако победата, заради която ние пожертвахме толкова много ценности, не ни изведе до траен мир, мир построен на справедливостта и добрата воля между хората. Нека обърнем нашите мисли към тази цел…“

Може да се прочете и коментарът на Уинстън Чърчил, в който той обявява и предстоящото „ратифициране на капитулацията“, след вече подписания първоначален акт:

„Лондон, 8 май /Ройтер/ - Днес английският министър-председател г. Уинстън Чърчил заяви по радиото, че германските пълномощници са подписали вчера сутрин в 2 ч. 41 м. безусловната капитулация на всички германски сухопътни, морски и въздушни войски. Актът по безусловната капитулация ще бъде ратифициран и потвърден днес в Берлин.

Г-н Чърчил добави, че военните действия ще бъдат приключени една минута днес след полунощ.

...Германците се съпротивляват още на руските войски на някои места, но ако те продължават да вършат това, те ще се лишат сами от покровителството, което им дават законите за войната…“

А ето как изглежда и репортаж от самото официално подписване на капитулацията от мястото на събитието, публикуван в бюлетините на БТА по материал на ТАСС: "Точно в 12 ч. 50 м. съветските изтребители излетяха един след друг от летището на Темпелхоф. Те се отправиха към запад, за да посрещнат съюзническите самолети.

В 14 часа, представителите на командването на Червената армия с армейския генерал Соколовски пристигнаха на летището на Темпелхоф.

На небето се появяват самолети с американски и английски знаци и кацат леко на летището. От самолетите слизат главнокомандващият на въздушните войски маршал сър Артур Тедър, генерал Карл Спатс, адмирал Харолд Бъроу, американски и английски армейски и флотски офицери и дописници на съюзническите вестници.

Армейският генерал Соколовски поздравява председателя на делегацията и му представя генерал - полковник Берзарин, началник на гарнизона и комендант на Берлин. Американските и британските генерали и офицери се ръкуват сърдечно със съветските генерали и офицери. Среща на съюзници и на победители.

От един друг самолет слизат представителите на хитлеристкото командване начело с фелдмаршал Кайтел. Те пристъпват мълчаливи и мрачни. Облечени са с генералски униформи, с декорации и кръстове. Кайтел, висок и слаб, обръща от време на време глава, гледайки Берлин отдалеч. Веднага след като зае мястото си в автомобила, той отваря една чанта и започва да чете някакъв документ…..

Победителите - съветски, американски, английски и френски генерали и офицери минават пред почетната съветска гвардия.

Развяват се знамената на съюзническите сили... Командващият на въздушните сили, маршал Тедър взима думата по микрофона и казва, че е щастлив да поздрави руските маршали и генерали, както и бойците от Червената армия. Той се чувства особено щастлив да ги поздрави в Берлин.

„Падна ми се голямата чест, завършва маршал Тедър, да предам най-топлите поздрави от запада на изтока…"

….Подписването на акта на капитулацията става в сградите на бившето германско военно инженерно училище в офицерската трапезария… В залата влизат маршалът на Съветския съюз Георги Жуков, първият маршал от британските въздушни войски Артур Тедър, генерал Спатс, адмирал Бъроу, генерал Делатр дъо Тасини и членовете на съветската, американската, английската и френска делегации. Историческото заседание започва. Малко лица са представени, малко думи са произнесени. Тези думи, обаче, са ехото на дългите години на война…

Маршал Жуков съобщава на руски и след него маршал Тедър на английски, че представителите на германското върховно командване са дошли, за да приемат постановленията на безусловната капитулация.

„Поканете представителите на германското върховно командване“, казва маршал Жуков на дежурния офицер. Германските генерали влизат в залата. Най-напред пристъпя генерал-фелдмаршал Кайтел. Той се опитва да запази достойнството си и даже гордостта си. Той носи фелдмаршалския жезъл и веднага го сваля надолу…

…Маршал Жуков и маршал Тедър заявяват следното:

„Трябва сега да се подпише актът на безусловната капитулация“.

Тези думи се превеждат на германците. Кайтел прави знак с глава: „Да, да, капитулация“. Кайтел представя неограничените пълномощия на германското върховно командване, които му дават право да подпише акта на капитулацията.

Този документ носи подписа на великия адмирал Дьониц, който упълномощава генерал-фелдмаршал Кайтел да подпише акта на безусловната капитулация.

„Получиха ли акта на капитулация, понятно ли им е съдържането, съгласни ли са да го подпишат?“, питат маршал Жуков и маршал Тедър.

„Да, ние сме съгласни“, отговаря Кайтел. Той отваря една папка с документи, нагласява монокъла си, взима перо и се приготвя да подпише акта. Маршал Жуков го спира. „Аз предлагам на представителите на германското върховно командване, заявява бавно маршал Жуков, да се приближат до тази маса и да подпишат акта“… Кайтел става и се приближава към масата. Лицето му е покрито с пурпурни петна. Очите му се насълзяват. Той сяда до масата и подписва един след друг всички екземпляри от акта на капитулацията. Това става в няколко минути. Всички пазят мълчание, чува се само шума на кинематографическите апарати…“

Пет години по-късно датата 9 май се оказва знакова за бъдещето на Европа – с т.нар. Декларация на Шуман, която среща одобрение веднага след оповестяването ѝ. Ето част от изявлението на Шуман, публикувано в БТА на 10 май 1950 г., по материали от Франс прес: „… Европа не ще се изгради с един замах. Европа ще се изгради с конкретни постижения, които ще създадат най-напред фактическа солидарност. Сборът на европейските нации изисква, щото вековната опозиция на Франция и на Германия да бъде премахната…

Френското правителство предлага цялостното френско-германско производство на въглища и на стомана да се постави под общата върховна власт на една организация, в която да участват и други европейски страни. Осъществяването на това предложение ще осигури незабавното установяване на общи основи за стопански развой, което ще бъде пръв етап на Европейската федерация и ще измени участта на производителните области, които дълго време служат на производството на оръжие и които са били постоянни жертви.

…Министърът на външните работи по-нататък поясни: „Солидарността в производството ще покаже, че война между Франция и Германия е не само немислима, но и материално невъзможна. Установяването на това могъщо производствено единство, достъпно за всички страни, които пожелаят да участват при еднакви условия, ще постави здрави и реални основи за тяхното стопанско обединение. Това производство, каза Шуман, ще бъде предложено на целия свят без изключение, за да допринесе за повишаването на жизненото равнище и за напредъка на делото на мира. По този начин Европа ще може с нараснали възможности да продължи осъществяването на една от най-важните си задачи - развоя на Африка. Така ще се дойде просто и бързо до уеднаквяването на интересите, което е необходимо за изграждането на стопанската общност“.

Министърът подчерта, че като се постави общото производство, под властта на нов върховен орган, чиито решения ще свързват Франция, Германия и страните, желаещи да участват, това предложение ще положи първите конкретни основи на Европейската федерация, необходима за запазването на мира.

„За да се осъществи така очертаното предложение, продължи Шуман, френското правителство е готово да започне преговори върху следните основи: Международната служба на върховната власт да бъде осигурена в най-кратък срок; модернизирането на производството и подобряването на неговото качество; доставяне при равни условия на въглища и стомана на френския и германския пазар, както и на пазарите в страните, желаещи да участват; увеличаването на общия износ за други страни; уеднаквяване на условията за работната ръка в тези индустрии.

За да се постигнат тези цели, трябва да се изходи от много различните условия, в които е поставено понастоящем производството на участващите страни…

…Френският министър на външните работи заяви: „Така дефинираните по-горе принципи ще бъдат предмет на един договор, подписан от държавите и ратифициран от съответните парламенти. Необходимите преговори за уточняване мерките за приложението им ще се водят в присъствието на общ арбитър, посочен по общо съгласие. Той ще има задължението да внимава договорите да бъдат съобразени с принципите и в случай на безкомпромисно противопоставяне той ще определи решението, което да бъде прието. Общата върховна власт ще бъде съставена от необходимите лица, посочени на равна база от правителствата…

В заключение Робер Шуман заяви: „Установяването на върховната власт с нищо не пречи на собствеността на предприятията. В изпълнението на своята мисия върховната власт ще държи сметка за властта, дадена от международната власт над Рур и на задълженията, наложени на Германия, докато те съществуват“.

От друга информация в бюлетините от 10 май, с източник Париж и позовавайки се на информация от радиото, освен кратко резюме на декларацията на Шуман, може да се прочете, че предложението предизвиква положителен отзвук:

„Снощи в Бурбонския дворец няколко говорители на разните партии изказаха становището на тези партии по отношение на предложението на Шуман. По този повод говореха депутати на Демократичния съюз на съпротивата, на социалистите, на народните републиканци, както и на Пол Рейно (независим). Те одобриха инициативата на френския министър на външните работи.

По сведения от Вашингтон, американските меродавни среди са проявили живо задоволство незабавно след оповестяването на предложението на Шуман. Тези среди смятат, че френското предложение поражда нови надежди сред страните от Атлантическата общност.

Лондонските официални среди проявяват резервираност по този повод. Лейбъристките говорители изказаха известна изненада пред широкия обхват на този проект, докато индустриалните кръгове посрещнаха това съобщение с облекчение.

В Бон западно-германският канцлер Аденауер посрещна благоприятно проекта на Шуман…

Канцлерът Аденауер призна, че великодушното предложение на Франция отбелязва началото на значителен напредък във френско-германските отношения, като същевременно отстранява главните причини за конфликт между двете страни. Той препоръча освен това незабавното откриване на френско-германски и преговори по този въпрос.

В Рим френското предложение не причини никаква изненада. Политическите наблюдатели смятат, че италианското правителство ще одобри предложението на Шуман.

В Страсбург из средите на Европейския съвет се твърди, че френското предложение е една важна стъпка към европейското обединение“.

Особено интересен акцент е речта на Шуман на заключителното заседание на Атлантическия съвет:

"Лондон, 18 май /Франс прес/ - На заключителното заседание на Атлантическия съвет Робер Шуман произнесе слово, в което заяви:

„Конференциите, състоящи се година след подписването на Атлантическия пакт, позволиха да се определят конкретните основи на Обществото на свободните нации. Той подчерта, че „предприетото дело не е леко. То изисква от всеки участващ дисциплина, известни жертви и ограничения за общото благо“.

Смущенията и съмненията, които обхващат част от участниците, усложняват нашата задача. Все пак мирът остава наша цел, наша надежда.

Говорейки за европейското сътрудничество, Шуман подчерта, че на Германия е дадена възможност да повярва в бъдещето си. „Днес ние предлагаме на Германия да се присъедини към европейските демокрации, за да се сложи край на антагонизма, който в продължение на един век стана причина за толкова войни“. Шуман потвърди, че ако всички европейски държави и по-специално Великобритания, дават своя принос, целта ще бъде постигната: най-напред ще бъде създадена европейска общност, след това - международна общност“.

„За да могат страните ни да живеят свободно, да общуват и да произвеждат, заключи Шуман, трябва непременно те да бъдат силни. Усилията, които ние ще положим напълно съзнателно, са дълг към самите нас и към мира“.

Събитията преди повече от 70 години, освен че са любопитна историческа хроника, изглеждат и като своеобразно послание към бъдещето. Само около година по-късно – на 18 април 1951 г., в Париж шест европейски държави - Белгия, Федерална република Германия, Италия, Люксембург, Франция и Нидерландия подписват договор за създаването на Европейска общност за въглища и стомана, която поставя основите на Европейския съюз.