Конституционният съд да защити дюните, зоват екоактивисти след посегателства в Созопол и край Несебър

Защита от Конституционния съд на всички видове дюни поиска инициативата "Зелена закони", която внесе в КС становище по делото, образувано по искане на омбудсмана относно Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, съобщи Тома Белев, експерт устройство на територията към "Зелени закони".

Становището се внася в контекста на случаи от последните дни в Созопол и на плажа Академика (между Равда и Несебър). На централния созополски плаж концесионерът изгражда защитна дига с мотива, че така плажът щял да бъде предпазен от бурното море през зимата. Местните хора събират подписи срещу защитното съоръжение, общината поиска работата да спре, тече проверка.

"Ако на Созопол концесионерът построи само триметров вал, на плаж Академика, между Равда и Несебър, имаме нововъдение - освен вал опред се дълбае и ров. Вероятно очакват други варвари да нахлуят откъм морето", коментира Белев по този повод във Фейсбук.

В становището си "Зелени закони" подкрепят искането на омбудсмана за отмяната на три текста от закона, а именно чл. 10а, чл. 17а и чл. 24в. Първият освобождава парламента от отговорност за определяне на местата, на които е допустимо къмпингуване и прехвърля правомощията изцяло в ръцете на четирима министри, което е в противоречие с Конституцията, изискваща режима на земеползване да се определя със закон.

Във втория (чл. 17а) се въвеждат правилни ограничения спрямо човешката дейност върху дюните, но законодателят е ограничил това само върху някои видове дюни, оставяйки най-разпространения вид дюни у нас – ембрионалните – да не подлежат на защита. Върху тях остава разрешено преминаването и паркирането на моторни превозни средства и поставянето на шатри и палатки, което ще доведе до допълнително увреждане на интегритета на тези дюни и унищожаване на характерните за тях видове, пише Белев от името на "Зелени закони" и допълва, че тъй като няма ефективна защита срещу навлизане на строителна техника, много плажове в общини като Несебър, Созопол и Балчик са изровени от багери.

През 2013 г. КС се е произнесе, че засягането на дюните уврежда непоправимо природната среда и природните екосистеми.

Опазването на околната среда е регламентирано в чл. 15 от Конституцията, гласящ: "Република България осигурява опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната".

Според цитираното решение на КС не е достатъчно да се констатират вече настъпили вреди от екологично естество и да се постановяват обезщетения, а трябва да се направи "недопустимо и да се осуети извършването на дейност, която би нанесла екологични вреди. Това се отнася не само до екологичните замърсявания, но и до всички дейности, когато се засягат природните условия на живот. Трябва не само да се констатират определени факти и обществото да бъде поставено пред "свършен факт", чиито вредни последици да отстранява, а да не се допусне нарушаване на екологичната среда по пътя на използване на изключение от общата нормативна уредба".

Според "Зелени закони" не съществува никакво основание да се счита, че ембрионалните дюни са по-малко ценни от белите, неподвижните дюни с тревна растителност и облесените дюни и заради това в тях да са допустими дейности като преминаването, паркирането и престоят на превозни средства, които непоправимо увреждат интегритета на дюните.

Ембрионалните дюни включват два вида местообитания, които са със статут на застрашени в Червената книга на Република България.

"Ясно е, че ако държава толерира и позволява на превозни средства (вкл. багери или друга строителна техника) да преминават или паркират върху ембрионалните дюни, тези местообитания няма да могат да бъдат опазени. Това би засегнало много редки растения, включени в приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие - предупреждават от "Зелени закони". - За тях е забранено унищожаване на екземпляри в техните естествени области на разпространение по всякакъв начин. Разбираемо е, че ако върху тях се преминават превозни средства или се поставят шатри и палатки, голяма част от екземплярите на тези растения ще бъдат унищожени."

Под заплаха ще е и морският дъждосвирец (Charadrius alexandrinus Linnaeus, 1758). Този вид птица е включен с категория на защита „Критично застрашен" в Червената книга. Присъства и в Приложение 1 на европейската директива относно опазването на дивите птици, която е задължителна за българските власти.

Според третия оспорен член - 24в, "който постави палатка, шатра или паркира кемпер или каравана в чужд неурегулиран поземлен имот в зона "А" или в зона "Б" извън определените места, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание".

"Зелени закони" са на мнение, че този член създава правна неяснотата и може да доведе до административни наказания за разполагането на палатки, кемпери и каравани в законно изградените и функциониращи къмпинги

В заключение "Зелени закони" посочва в становището си до КС, че чл. 10а, чл. 17а от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие са противоконституционни, а чл, 24в създава правна неяснота.