Комитетът за защита на потребителите сезира еврокомисар за проблем с българските храни

Инициативният комитет за защита на потребителите сезира еврокомисаря по земеделие и развитие на селските райони Фил Хоган за проблема със загубата на българските географски означения.

Председателят на комитета Пейо Майорски входира днес писмо до комисар Хоган в сградата на Европейската комисия в София.

Писмото е свързано с проблем за защитата на българските традиционни храни „Българско кисело мляко“, „Българско бяло саламурено сирене“, „Български кашкавал“, „Кашкавал Балкан“, „Карловска луканка“, „Карловски луканков салам“, „Лютеница Първомай“ и „Българска боза“.

"В Народното събрание е внесен проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, който се предвижда да бъде приет до 31 юли 2018 г. В него се предвижда отпадане на възможността за национална регистрация на географски означения на земеделски продукти и храни, които попадат в обхвата на Регламент на ЕС 1151/2012 год. относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни. Това се постига със създаването на нов член 51а, който изключва от национална регистрация географски означения за тези продукти. Това, че ще отпадне бъдещата възможност за регистрация на географски означения за тези храни по национален ред не създава проблем за никого. Такова решение би било в духа на създаването на общностна единна защита", обясняват те.

Ето и цялото писмо:

ДО:
Г-Н ФИЛ ХОГАН
КОМИСАР ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ И
РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ
ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

УВАЖАЕМИ КОМИСАР ХОГАН,

Обръщаме се към Вас във връзка с проблема за защитата на българските традиционни храни „Българско кисело мляко“, „Българско бяло саламурено сирене“, „Български кашкавал“, „Кашкавал Балкан“, „Карловска луканка“, „Карловски луканков салам“, „Лютеница Първомай“ и „Българска боза“. Категорично се противопоставяме на безпрецедентния натиск от Ваша страна и Европейската комисия с изпратеното на 25.01.2018 год. писмо до България и българските институции за незабавно прекратяване на закрилата върху географските означения за традиционни български храни. В противен случай страната е заплашена с наказателна процедура пред Съда на Европейския съюз. Образувана е и преписка № 2017/4062 по описа на ЕК.

В Народното събрание е внесен проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, който се предвижда да бъде приет до 31 юли 2018 г. В него се предвижда отпадане на възможността за национална регистрация на географски означения на земеделски продукти и храни, които попадат в обхвата на Регламент на ЕС 1151/2012 год. относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни. Това се постига със създаването на нов член 51а, който изключва от национална регистрация географски означения за тези продукти. Това, че ще отпадне бъдещата възможност за регистрация на географски означения за тези храни по национален ред не създава проблем за никого. Такова решение би било в духа на създаването на общностна единна защита.

Огромния проблем който се създава за българските потребители, производители и търговци е, че предложения ЗИД за ЗМГО се предвижда прекратяване на досегашната регистрация на описаните по горе географски означения от влизането на Закона в сила. (§ 4. от ЗИД за ЗМГО). Именно и за това е големия натиск на ЕК, простиращ се чак до това императивно да се иска обратна сила на Закона. Иска се от България да не дава закрила на наименованията на тези храни не само за вбъдеще, а със задна дата, считано от приемането на България в ЕС през 2007 год. да заличи вече получената национална регистрация. Целта на това е да се лишат всички български производители, ползватели на географски означения от правото да търсят обезщетение, ако някой е нарушил законните им права в миналото. Стига се до там, че българската държава е принуждавана от ЕК да приеме закон в който изрично да се предвиди в § 7 на ЗИД на ЗМГО, че „ Производството за нарушения на права върху географски означения за земеделски продукти или храни, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) 1151/12, по които няма влезли в сила решения се прекратяват, а влезлите в сила, но неизпълнени решения не подлежат на изпълнение. Това е правен абсурд, който би имал много сериозни последици.

Географските означения на посочените по горе традиционни български храни ще останат без закрила три дни след обнародване на измененията на Закона за марките и географските означения в Държавен вестник. Вписаните ползватели на тези географски означения имат единствената възможност да се регистрират в Европейската комисия по реда на споменатия вече Регламент на ЕС 1151/2012 год. Това обаче е дълга процедура, зависеща изцяло от волята на Брюксел, с неясен резултат и времева рамка. Съобразно правилата за тази регистрация, е предвидена национална фаза на процедура, която се извършва от Министерство на Земеделието и храните и би отнела около една година при най-оптималното й провеждане. Ако настъпят усложнения може да стигне и до две години. Едва тогава Министърът на Земеделието и храните може да изпрати заявката в Брюксел.

Ако измененията в Закона за марките и географските означения бъдат приети във вида и сроковете, за които настоява Европейската комисия, също така ще бъде елиминирана и базовата национална регистрация на български географски означения, които се ползват с международна защита в чужбина по реда на Лисабонската спогодба за закрила на наименованията за произход и тяхната международна регистрация. Ефектът от това е, че български географски означения, ползващи се с международна защита в 28 държави, сред които големи пазари като Франция и Италия, изведнъж ще бъдат лишени от тази защита поради отпадане на националните им регистрации. Така чуждестранните производители в тези 28 държави ще се окажат с „развързани ръце” да предлагат свободно имитации на българско кисело мляко и българско саламурено сирене, включително и да ги внасят и разпространяват на българския пазар. Ето защо ние настояваме измененията в Закона за марките и географските означения да не бъдат приемани в предложения вид от българското правителство и Народното събрание, докато не бъде постигнато споразумение с ЕК за регистрацията на защитените към момента по национален ред географски означения.

На 14 юли 1992 година съществуващият тогава Съвет на Европейските общности приема Регламент (ЕИО) № 2081/92 относно защитата на географските указания и наименованията за произход на селскостопанските и хранителни продукти. Това е първата стъпка за създаване на единен регистър на тези географски означения и на тяхната изключителна общностна закрила. В чл. 17 обаче на този регламент се дава възможност на държавите-членки да информират Комисията за това кои от техните защитени означения или, в държавите-членки, където не съществува система на защита, кои от означенията, установени чрез употребата им, желаят да регистрират съгласно него. В точка 2 на същия член 17 се предвижда изричното задължение Комисията да регистрира тези означения без да се прилага процедурата по възражения. На 20 март 2006 година Съветът на европейския съюз приема Регламент (ЕО) № 510/2006 относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни. В него с едно изменение от 20 ноември 2006 година (Регламент (ЕО) № 1791/2006 на Съвета) се създава параграф 11 на чл. 5. Ето какво гласят неговите разпоредби:

„Член 5:

11. В случая на България и Румъния националната защита на географските означения и наименования за произход, които съществуват към датата на тяхното присъединяване, може да продължи дванадесет месеца след датата на присъединяването им. Когато заявлението за регистрация съгласно настоящия регламент се изпрати на Комисията до края на гореспоменатия период, тази защита се прекратява на датата, на която е взето решението за регистрацията съгласно настоящия регламент. Последиците от такава национална защита, когато дадено наименование не е регистрирано съгласно настоящия регламент, са отговорност единствено на засегнатата държава членка.“

На 21 ноември 2012 година Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз, приемат Регламент (ЕС) № 1151/2012 относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни. Този регламент влиза в сила от 27 декември 2012 година и отменя цитирания по горе Регламент (ЕО) № 510/2006. Вярно е, че той заменя голяма част от старите текстове, но текста на член 5, § 11 не е между тях. (Видно от Приложение II към Регламента „Таблица на съответствието, посочена в член 58, параграф 2, публикувана в Официален вестник на Европейския съюз 14.12.2012 г. L 343/28).

От всичко това става ясно следното:

1. Всички защитени по национален ред географски означения (с много малко изключения касаещи родови наименования на продукти) съществуващи преди приемането на тези европейски регулации през 1992 година са вписани в европейския единен регистър. Нещо повече, дава се възможност на държавите-членки, където не съществува система на защита, да посочат кои от означенията, установени чрез употребата им, желаят да регистрират съгласно него. И Комисията е задължена да ги регистрира, без да се прилага процедурата по възражения.

По същия начин е процедирано и с географските означения ползвали се с национална защита от държавите-членки присъединили се по-късно. Всички които са имали национална защита са вписвани в регистъра на Комисията, ако не съвпадат с други вписани такива и едва тогава са загубвали националната си закрила.
2. С Регламент (ЕО) № 510/2006 приет през 2006 година се предвижда, че националната защита на географските означения и наименования за произход, които съществуват към датата на присъединяването на България и Румъния в ЕС, може да продължи дванадесет месеца след датата на присъединяването им. Това обаче се отнася само за съществуващите преди 01.01.2007 год. географски означения и наименования за произход.

Може би България е трябвало да съобрази законодателството си с духа на този регламент, но не го е направила. В тази връзка трябва да се посочи, че в никой от цитираните регламенти няма изрична забрана за съществуването на национална закрила. Това пък може би е пропуск на Европейската комисия.

3. В периода от приемането на България в Европейския съюз на 1 януари 2007 год. до 27 декември 2012 год. , когато влиза в сила действащия в момента Регламент № 1151/2012 Българската държава продължава да регистрира географски означения и да им предоставя национална закрила. Нещо повече, по инициатива на Правителството през 2010 година се предприема широко оповестена в медиите масирана кампания, за защита на географски означения на традиционните млечни продукти. Това се приема изключително позитивно както от производителите, така и от потребителите. Регистрират се няколко географски означения в Патентното ведомство. Тогава Европейската комисия мълчи. Нима не е разбрала за това. Нима тогава действията на България не са били в противоречие с европейското законодателство. Нещо повече, изготвяйки проекта за Регламент № 1151/2012 не се предвиждат текстове, които да регламентират, какво се случва с подадените заявки за регистрация и регистрираните до този момент географски означения по национален ред.

Явно няма еднозначна забрана за регистрация на географски означения по национален ред. Това е преценка на държавата членка. Българската държава е преценила за целесъобразно да дава такава закрила. Ако се прецени, че тя трябва да отпадне, това трябва да стане като съществуващите географски означения ползващи се до момента национална защита трябва бъдат вписани в регистъра на Комисията, ако не съвпадат с други вписани такива и едва тогава да загубят националната си закрила.

Огромният проблем, който се създава за българските и европейски потребители, е че с измененията в закона се предвижда прекратяване на досегашната регистрация на описаните географски означения. От България се иска да не дава закрила на наименованията на тези храни не само за в бъдеще, но и със задна дата, считано от приемането на страната в ЕС през 2007 год. Смятаме, че зад промените се крият лобистки интереси на производители и търговци от други държави-членки, които може би са нарушили нечии права в миналото и сега са заплашени от съдебно преследване за това и които отдавна искат да напълнят българския пазар с нискокачествени млечни и месни продукти. В същото време категорично е отхвърлено искането от България за бърза и опростена процедура за регистрация на съществуващите географски означения, ползващи се с национална защита в момента.

Закрилата на географските означения е особено важна, защото ако тя отпадне, те ще могат да се използват недобросъвестно и ще се нанесат вреди на потребителите, на репутацията на самите продукти и районите, в които се произвеждат. По отношение на потребителите, географското означение дава гаранция за високо качество на продуктите и възможност за избор съобразно различните потребности. За географското място, където се произвеждат продукти, защитени с географско означение, ползата е, че това води до глобално развитие на съответния район, благодарение на създаването на работни места, повишаване популярността на региона и последващо развитие на земеделие, индустрия и туризъм. Докато действа закрилата върху регистрираните географски съществува забрана за неоторизираното им използване. Ако тази закрила отпадне от лятото на тази година, всеки производител или търговец в ЕС ще може да ги употребява при етикетирането на предлаганите от него продукти на пазара. Най-потърпевши от ситуацията ще бъдат потребителите, които ще бъдат заблуждавани, защото тези продукти ще започнат да се предлагат със съмнително качество и фалшифицирани.

УВАЖАЕМИ КОМИСАР ХОГАН,

Настояваме за постигане на компромис за защита наименованията на българските традиционни храни и да не допускате прекратяването на националната закрила преди вписването им в единния регистър на Европейската комисия. Препоръчваме да се предвиди разумен срок, в който да се проведе процедурата за вписване на съществуващите географски означения по облекчена процедура в европейския регистър, ако не съвпадат с други такива и едва тогава да загубят националната си закрила.

Надяваме се, че ще вземете мерки в интерес на потребителите на вътрешния ни пазар, но така и на международните пазари, на които се продават „Българско кисело мляко“, „Българско бяло саламурено сирене“, „Български кашкавал“, „Кашкавал Балкан“, „Карловска луканка“, „Карловски луканков салам“, „Лютеница Първомай“ и „Българска боза“. Тези мерки биха довели още до защита на българските земеделски производители и преработватели.

Вярваме, че ще получим Вашето съдействие за защита на европейските потребители, земеделски производители и преработватели!

С уважение,
Пейо Майорски
Комитет за защита на потребителите, България