Кой направи откриването на Олимпийските игри - невероятен, смайващ спектакъл-апотеоз на изкуствата в Париж
Статията излиза на 30 май 2024 г. в сп. "Vogue" и е на Габи Ууд, фотографията е на Ани Лейбовиц.
"През последните 18 месеца той е човекът, който отговаря за церемониите по откриването и закриването на Олимпийските и Параолимпийските игри това лято - екстравагантност, чиято сцена бе и ще бъде... градът Париж. По протежение на по-малко от четири мили от реката спектаклите му ще бъдат наблюдавани от 300 000 зрители, без да споменаваме милиардите, които ги гледат по телевизията.
Това е най-амбициозната церемония по откриването на Олимпийските игри в историята, а може би и тази с най-големи ограничения. Жоли изобщо не може да репетира на истинските места и сцени, защото в противен случай строго пазената тайна около церемониите ще бъде развалена. Още преди откриването знаехме, че плановете му включват около 200 лодки, някои от които ще превозват героична процесия от спортисти, и че маршрутът му по Сена от Националния исторически музей до Айфеловата кула ще разказва сцени от френската история. Но Жоли не иска да се улеснява: освен предизвикателството, свързано със сигурността, и невъзможността да контролира времево спектакъла, защото никога не го е "завъртял" и изрепетирал, той се ангажира с опазването на околната среда (решил е, че две трети от това, което планира, ще се проведе на естествена светлина).
Той е решил да не нарушава естествените местообитания на водните обитатели на Сена. Затова "има много малко строителство", казва той. "Използваме това, което вече е построено. А то не е лошо: Лувъра, Айфеловата кула, Гран пале...".
42-годишният Жоли говори като професионален оратор, реча му е изпълнена с красиви образи, пълни с ярки чувства и емоционална мъдрост. От време на време той прави пауза, за да признае за ежедневните пречки и спънки. "За да бъда напълно честен с вас, се притеснявам за 10 000 неща", казва той накрая. "Всъщност този проект е толкова гигантски, че мога или веднага да изпадна в паника и да се срина тук, пред вас, или да се науча да запазвам някаква дистанция и да свърша всичко както трябва." За щастие, както той се изразява, рискът е най-добрият му приятел. От години Жоли харесва една фраза на древноримския философ Сенека и сега тя му е много полезна: "Не се осмеляваме не защото нещата са трудни, те са трудни, защото не се осмеляваме."
Срещнахме се в зрителната зала на Опера-Комик в Париж, театър от XVIII век в стил рококо, открит от Мария Антоанета 10 години преди главата ѝ да падне на гилотината. Мястото означава много за Жоли: през 2017 г. той поставя тук "Фантазия" на Офенбах, а по-късно и "Макбет в подземния свят". Жанрът opéra comique - не комедия, а театър с музика - е близък до сърцето му. Рано сутринта е и Жоли е облечен като за цял ден навън, в който ще тича напред назад: черни джинси, маратонки и яркожълто яке с цип, по дизайн на хореографа Лео Уолк - коледен подарък от партньора му. Над нас на балкона се е събрала тълпа ученици, които отиват на екскурзия. Жоли маха на децата, преди да ни покани на няколко стола с кадифени облегалки в залата, като се старае да ми осигури гледка както към него, така и към сцената.
Жоли има категорично излъчване на дете-чудо: изразителен, пъргав, с неспокойно въображение. Още от ранното си детство той е ходеща реклама на ума си, който мисли в необикновен мащаб. Израснал в малко селце в Северна Франция, той разиграва въображаеми драми, в които играе Клеопатра, и въображаеми опери, в които ръководи танцьорите, докато слуша "Силата на съдбата" на Верди. Като актьор той се определя като "гъвкав". Той плаче, поти се, излъчва през порите си. Но най-значимото от всички неща, които е направил сам, е начинът, по който е обединявал хората.
"Той има някаква аура", казва дългогодишната му дизайнерка на костюми Силвет Дескест. "Той успява да въвлече всички." Тя допълва, че неговият занаят е театърът - онзи театър, който е едновременно "взискателен и популярен". През 2014 г. той поставя и трите пиеси на Шекспир "Хенри VI" в Двореца на папите от XV в. в Авиньон. Постановката включва 150 персонажа и продължава 18 часа - от 10 ч. сутринта до 4 ч. сутринта на следващия ден. Това е хит: Шекспир на Жоли е сравняван с "Игра на тронове". Четири години по-късно той се завръща в Авиньон с "Тиест" на Сенека - не особено привлекателно за публиката представление - и отново препълва залите. През 2022 г. той се заема със "Стармания" - обичана от французите и канадците рок опера, написана през 1976 г. и неизпълнявана от средата на 90-те години. "Всички ме гледаха скептично", спомня си той. "Това е Стармания, той никога няма да се справи с нея, бла, бла..." Жоли пляска с ръце с удоволствие при спомена за предизвикателството и неговия отговор: "Добре, интересно ми е." Шоуто затвърждава репутацията му сред мейнстрийма (костюмите са дело на Никола Гескиер). Същата година Жоли добавя "Ричард III" към пиесите за Хенри VI, създавайки 24-часова шекспирова тетралогия - от управлението на "свръхмогъщ, уважаван крал-завоевател до най-лошото - чудовище". (Самият той играе "Ричард III".) "И това е интересно да се споделя", добавя Жоли, "защото потенциално това може да се случи и на нас."
H6R3, както той нарича тази монументална продукция, става обект на документална поредица по френската телевизия. Публиката е завладяна не само от екстремното начинание на Жоли, но и от това какво ще се случи с тези, които ще го преживеят. Интерес към това има и Жоли. "Можеш да спреш живота си за два часа, когато отидеш да гледаш представление. Може да си гладен и да издържиш, може да имаш нужда от тоалетна и да изчакаш, може да си сънлив и да останеш буден или да заспиш на седалката си. Животът може да бъде поставен в скоби. Но за 24 часа не може. Гладен си, жаден си, имаш нужда да спиш или да пикаеш и изведнъж споделяш живота си с другите." Имаше прекъсвания - за хранене, разтягане, дрямка в коридорите. "За 24 часа хората започват да говорят един с друг, да си предлагат храна или възглавници, да си разказват истории. Започваш да опознаваш съседа си, защото споделяш едно приключение", казва Жоли.
Когато 24-те часа приключват, оглушителните, възторжени аплодисменти в театъра на Жоли в Анже са мерило за това, което над хиляда души са преживели заедно - не просто представление, а акт на единство.
За Жоли олимпийските церемонии са нещо подобно. "Празник за това, че сме живи", обяснява той, "и за това, че живеем заедно."
Жоли е запален по гърците - техните амфитеатри и митовете им - и има слабост към епохата на Едгар Алън По. "Навсякъде, където има странни деца, странни къщи, призраци, убийства, мъгла, въртящи се маси, движещи се стени - аз съм за", казва той. Комбинацията е в основата на неговите пищни, фантасмагорични продукции: те са драматично осветени, с мрачен подтекст, митичен привкус и винаги придружени от музика - свят, който е отчасти на Юлий Цезар, отчасти на Роки Хорър. Около 300-те костюма, които Дескюст проектира за своята постановка на операта "Ромео и Жулиета" на Гуно миналата година, включват инкрустирани със скъпоценни камъни скелети, кървавочервени шапчици, зайци с маската на смъртта и пачки, изработени от гигантски елизабетински жаба - дрехи за бал, който се провежда, когато настъпва краят на света.
Дескест, опитен костюмиер, който иска да работи с Жоли, още когато той е само на 26 години, ми казва, че те никога не правят костюми от определена епоха. Двамата с Жоли се обръщат към историята, за да изградят свои собствени сценични вселени. (Не е изненада, че Жоли се възхищава на модните дизайнери, които са театрални. Той си е сътрудничил с Гарет Пю и обича Джон Галиано, Рик Оуенс, Маккуин - както и по-младите дизайнери Шарл дьо Вилморен и Кевин Жермание).
И олимпийските церемонии следват тази традиция. "Олимпийските игри, в легендата за тяхното основаване, са лечебни", казва Жоли, намеквайки за настоящия политически момент. "Те лекуват чумата и носят мир." А значението на Сена? "В началото Сена е била богиня - казва Жоли, - нимфа на име Секвана, която се превърнала в река, за да може да избяга от Нептун. Така че Сена е жена, която се съпротивлява на насилствен мъж. Това е много голям символ, който ще използвам, защото превръща реката в женска съпротивителна сила."
Сутринта, когато се срещнахме с Жоли, Сена беше разлюляна от кафяви вълни, сякаш хиляди подводни същества я раздвижваха с косите си. Това е мястото, където олимпийските плувци ще се състезават - план, основан на драстично обещание, дадено през 1990 г. от тогавашния кмет Жак Ширак. Сега учените трескаво се опитаха да обезмирисят и почистят 483-километровата река в навечерието на игрите. След няколко дни дъжд нивата на E. coli са опасно високи; голяма част от водопроводната система на града датира от XIX век. Този грандиозен план означава, че най-значимият принос на Франция към Олимпийските игри може да бъде излагането на световните атлети на въздействието на парижките отходни води. Но французите са амбициозни: отговорните за канализацията лица сравняват изграждането на новия резервоар за отходни води с построяването на Нотр Дам.
Президентът на Олимпийските игри в Париж през 2024 г. Тони Естанже е бивш олимпийски състезател по кану, за когото водата има специално значение. "Свързването на спорта, емоциите, спектакъла, водата и екологията наистина ми е важно", казва Естанже. "И съм изключително горд, че Тома Жоли се съгласи да режисира тази церемония. Всичко сме направили, за да може Сена да е чиста", добавя той уверено. "Благодарение на Игрите хората ще могат да плуват в нея."
"Аз не отговарям за това", казва Жоли с усмивка на облекчение. Той е избран от специално назначена комисия, след като дава интервю на две страници за френския вестник L'Équipe, в което разсъждава как би могъл да ръководи церемонията на Сена. Това довежда до обаждане от Тиери Ребул, изпълнителен директор на Олимпийските игри през 2024 г., последвано от обаждане от кмета на Париж. Когато в края на август 2022 г. най-накрая му съобщават, че е получил работата, той е толкова поразен, че звъни на майка си със сълзи на очи.
Това, което Жоли иска да покаже, е, че в Париж има "място за всички. Може би е малко хаотичен, това е вярно, но това позволява на всеки да намери място за себе си". Церемонията по откриването ще бъде успешна, казва Жоли, "ако всеки се чувства представен в нея".
Детството на Жоли преминава в село в Нормандия, което е толкова малко, че е кръстено на единствената си улица: La Rue-Saint-Pierre. На някого мястото с едва няколкостотин жители може да се стори ограничаващо, но Жоли си спомня безкрайния хоризонт - зелени поля, крави, овце, "и най-вече възможността за изследване".
Родителите му, медицинска сестра и печатар, му позволяват да мисли, че всичко е възможно. Баба му му шиела костюми, подходящи за дискотека на султан. А докато гледал по телевизията предаване за тийнейджъри, които водят радиопредаване, той направил своя собствена касета и я изпратил на местната радиостанция в Руан. Получава седмично радиопредаване за деца, което продължава да води всяка сряда в продължение на пет години.
След това е подложен на тормоз в средното училище. "Имах жълти Doc Martens. По цял ден ми се подиграваха заради жълтите ми обувки. Помислих си: "Осъзнавате ли колко абсурдно е това?" В света на театъра той преоткрива свободата "всичко е възможно", която е имал в детството. "Първият път, когато стъпих на сцената - спомня си Жоли, - си помислих, че тук мога да бъда по-спокоен със себе си. Почувствах се по-близък до себе си, отколкото в живота си."
Жоли става бенефициент на демократична инициатива, започнала в следвоенна Франция, за децентрализация на театрите. Париж вече няма да бъде център на високото изкуство за елита; театърът ще съществува за хората, навсякъде. Така в Бретан Жоли изучава театър, преди да създаде своя собствена трупа La Piccola Familia в Нормандия. Става художествен ръководител на театър в западната част на страната и изнася представления на юг. Работата му по Олимпийските игри е и първият път, когато прекарва по-дълъг период от време в Париж.
Може би поради това - а може би, както той смята, заради интернет - интересите му нямат йерархия. Той може да чете статия за Платон, докато слуша Бионсе. Харесва му, когато в барокова опера открие музикални фрази, които разпознава от Мадона.
Обикновено Жоли излиза по-често вечер. По шикозен повод той обича да носи строго скроени костюми и елегантни обувки. Засега обаче животът му е "доста строг". "Не си лягам твърде късно, не излизам много, много съм съсредоточен", разказва ми той. За да се отпусне, той играе видеоигри: Assassin's Creed, The Legend of Zelda или любимата от детството игра "Prince of Persia". "Ако искам някой да полети или да избухне в пламъци, мога да го направя веднага", казва той. "Това ми позволява да бъда в друг свят." Споделя тази страст с партньора си, който също се казва Тома ("Ние сме Тома на квадрат", шегува се той), с когото се запознава по време на един антракт в театъра. Другият Тома предлага да си почива понякога от суровия постоянен труд, макар Жоли да признава, че в момента е доста досаден за съжителстване.
Докато описва това, гласът на Жоли се разтреперва, а очите му се пълнят със сълзи. "Толкова съм изолиран", казва той. "Знам, че се откъсвам от семейството си и приятелите си... Но ще наваксам. Всичко ще бъде наред. Ще наваксам."
Има едно нещо в Париж, разсъждава Жоли: "Доста е тесен". Където и да отиде след това, той би искал да е някъде с изглед. "Бих искал да виждам небето", казва той, като оставя впечатлението, че дори и това няма да е неговият лимит. "Имам нужда от небе."
*Статията преведе от сп. "Vogue" Искра Ангелова.
