Коя реформа е по-важната или най-важната?

Вероятно такава квалификация е крайно неподходяща, защото всички реформи са важни и целят да променят средата, в която живеем, така че да стане по-добра. Има една реформа обаче, за която се говори от всички, особено когато наближат избори – тази в образованието.

Всъщност най-често става въпрос за желанието ни децата ни да се справят сами, да продължават да учат и да се съревновават със своите връстница от други държави (в които искаме да отидат).

В момента тече сериозен дебат по Закона за предучилищното и училищното образование, внесен в Народното събрание на 21.11.2014. Той прави опит да постави нова рамка на средата и подхода в образованието, вероятно за да промени и „поправи“ грешките на досегашната система.

Приобщаването
Тежък дебат се води и за това как ще се осигури реалното приобщаване на всички деца, независимо от техните индивидуални трудности и потребности. Предвижда се да бъдат създадени иновативни Центрове за подкрепа на личностното развитие, чрез които да се оказва необходимата подкрепа на децата и техните родители. За първи път се прави опит да се регламентира възможността за взаимодействие между социална система и образование на ниво „Закон“. Целта не е социалната система да решава въпросите на „изпадналите“ от образованието, а чрез интегрирана работа децата да останат там, където трябва да са – в училище.

Гражданско образование
Друг важен акцент в новия Закон е предвиденият самостоятелен стандарт за гражданско, здравно и интеркултурно образование. Не е ясно обаче дали гражданското образование ще е отделен модул или ще бъде интегриран в няколко предмета.

Още по-важният въпрос е какво ще бъде включено в програмата - ще бъде ли разказано на децата за това какво е да си граждански активен и как можеш да бъдеш такъв, ще има ли исторически преглед на възникване на сдруженията и пр.
Според доклад на Еврокомисията от 2012 г. предметът „Гражданско образование“ се въвежда във всички европейски страни, но липсва специализирано обучение за преподавателите.

Подобна опция предлагат само две страни – Англия и Словакия – в програмите на първоначалното учителско образование. Според доклада е налице общ консенсус, че гражданското образование би следвало да развива критично мислене, аналитични умения и нагласи, за да стимулира активното участие в училищния и обществения живот. Интересно е какъв е отговорът на тези тенденции в България.

Гласът ни

Платформата „Гласът ни“ (www.glasatni.bg) предлага възможност в темата „Гражданско образование“ всеки да даде своите предложения – дали гражданското образование да е отделен предмет, дали да е задължителен, какво да включва и пр. Всички направени и подкрепени предложения ще бъдат представени на Комисията по образование в Народното събрание, като част от общественото обсъждане. Администратор на платформата е Български център за нестопанско право, който модерира тази темата заедно с най-голямата мрежа от организации в детската сфера в България – Национална мрежа за децата. „Гласът ни“ (www.glasatni.bg) се поддържа от неправителствени организации, които насърчават гражданското участие.