Когато дойдоха експертите

Ако си студент и искаш да станеш успешен и полезен за обществото историк, юрист, социолог, психолог, икономист, европеист, политолог, културолог, дипломат, счетоводител, антрополог, етнолог, финансист, фармацевт, журналист, социален работник, археолог, архивист, филолог (китаистика, японистика, скандинавистика и пр.)... списъкът е дълъг.

Забрави това, ти не си важен.

Казано е - не си "приоритетен".

От тази година студентите, обучаващи се в изброените специалности (както и още много други) НЯМАТ ПРАВО да кандидатстват за т.нар. европейски стипендии, защото не попадат в списъка от "приоритетни специалности".

Някой веднага ще рече - "Това са 600 лв. на година" или "Сам си избрал тази ненужна специалност." Резонни, категорични, но ужасно невeрни, несправедливи и мизантропски мнения. Защото:

Първо, за някого тези пари са много - с тях един студент ще изкара 3-4 месеца или ще спести за специализации, книги, учебници, да речем, или ще помогна на родителите си. Аз например си плащах общежитието с тях и записах езиков курс.

За другиго, няма да бъде въпрос за парите, а за смисъла в държавната обида - да делиш студентите на приоритетни и на неприоритетни.

Тази несправедлива държавна политика, услужливо приета във всеки български университет и вероятно от повечето студентски съвети е поредната във вреда на образованието, запътило се ускоряващо към джунглата на разделението, затвореността и с(к)ъперничеството. Да не забравяме, че наскоро повечето университети увеличиха за пореден път студентските такси, в същото време стипендиите остават на едно и също равнище от 2009 г. насам.

Наясно съм, че са по-важни медийните истерии около нечетени, но "важни книги" и танци, за които се сещаме само на няколко чаши. Но все пак...

Предложената "страгетия на финансова интервенция" има за цел да направи "образователния продукт" по-достъпен и (внимание!) "насочен към приоритетните области на икономиката".

Да бъдем честни. Експертността в министерството на образованието превърна университета в маргинализирано място, не институция, не субект, а обект – подметка на икономиката, а тя от своя страна днес е изпълнена с възможности за едни специалисти, след пет години - за други. Балоните се пукат, корпорациите търсят по-евтина работна ръка, появяват се иновации и т.н. Хуманистичният образователен идеал - да бъдеш личност, с развити способности за самооценка, независимост, достойнство, е изритан от експертите.

Днес не е важно да си човек, важно е, че можеш да бъдеш кадър.

----------

Авторът беше един от лидерите на протеста на Ранобудните студенти през 2013 г.