Като не може фестивал на сливата, поне да направим една улица на занаятите

Българският фестивал на сливата в Троян се отменя заради въведените от министъра на здравеопазването нови, по-строги противоепидемични мерки, съобщи общинската администрация. Ще има обаче "улица на занаятите".

На 25 и 26 септември на площад "Възраждане" в града и пред Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата в село Орешак местни занаятчии ще разположат своите изделия при спазване на противоепидемичните мерки, уточняват оттам.

Какви противоепидемични мерки трябва да се спазват, ако вместо фестивал на сливата, организираш улица на занаятите?

Със заповедта на здравния министър от 2 септември се преустановиха (поне на документ) всички масови мероприятия - музикални и други фестивали, събори, фолклорни инициативи и други с такъв характер, при които присъстващите не са организирани с определени седящи места и входът (участието) е неограничен.

Ако обаче вместо празник на сливата, организираш улица на занаятите, нещата са по-различни – тогава мероприятието попада в точка 18 от споменатата заповед, според която всички пазари, тържища, базари и изложения могат да се организират, ако се създаде организация за еднопосочно движение с контрол на влизащите лице и допускане на не повече от 1 човек на 8 кв. м. с осигуряване на дистанция от най-малко 1,5 м. между посетителите. Работещите и посетителите са длъжни да носят защитна маска за лице.

Досегашният опит по базари и тържища сочи, че освен осигуреното еднопосочно движение и неособено настойчивия контрол за носенето на маски на открито, други изисквания не се следят и не се спазват. Едва ли някой контролира на площ от 8 кв. м. от пазара да има не повече от 1 човек и дистанцията между посетителите да не се скъсява под 1,5 м. И това е много добре известно на което и да било общинско ръководство.

Така една улица на занаятите може да събере същото множество от хора като за празник на сливата, които обаче се движат еднопосочно, макар и наблъскани един в друг. А и носенето на маска на открито масово се смята по-скоро за фобия на стресираните, отколкото за противоепидемична мярка.