Какво означава маркировката върху златните бижута?

Вглеждайки се в някое златно бижу ще забележите, че има отпечатани няколко знака. Всеки един от тях означава нещо различно и ако не сте подробно запознати с тяхното значение, може лесно да се объркате. В България е задължително всички бижута от благородни метали да са с маркировка. Тази маркировка е гаранция за чистотата на бижуто и представлява или роза или житен клас в зависимост от метала. Поставя се над печата, който изобразява номера на пробата. Ако примерно, имаме златно колие 20 карата, то трябва да притежава символа роза и под нея цифрите 833, обозначаващи пробата.

Маркировките се поставят само и единствено в лабораториите на НАП, след проверка на качеството на златното или сребърното изделие. Ако едно бижу от благороден метал не е маркирано, трябва да се усъмните в неговото качество. По-долу можете да разгледате основните кодове за различните карати злато, както и за среброто и платината.

Каратите на златото показват каква част от бижуто е от чисто злато. Максималните карати са 24 и са проба 999, но това е изключително рядко срещано. Най-често бижутерите използват за направата на бижутата 14 или 18 карата. Вместо карат, върху бижуто от благороден метал, може да е изписан само номерът на пробата, като той показва каква точно е използваната сплав и се означава с трицифрено число. Няма как, да има злато 14 карата със проба 750 примерно. Винаги каратите и пробата трябва да показват едно и също нещо, тоест 14 карата са 585 проба (58.5% злато) и съдържат 41.50% примеси.

Ако искате да проверите колко карата са определени златни бижута, търсете маркировката близо до закопчалките или на място, което не е директно видимо. Имайте предвид, че само по маркировката не може да се определи какъв цвят е златото от което е изработено бижуто, а само сплавта му.

Какво е това златна сплав?

По-ниските карати означават по-висок процент примеси. Въпреки че, всичко което не е чисто злато е практически сплав от злато и други различни метали, изделията под 10 карата вече не може да се продават за злато. Те имат прекалено малко количество злато и заради това на тях не трябва да има печат за злато, дори и да има маркировка за карат. На тези сплави трябва да им се дават имена различни от „злато“. Примерно, през 2012 г. Tiffany & Co. създават Рубедо (Rubedo metal), който представлява 31% злато, което се равнява на 7,5 К. На него има печат за метал, но не и за злато.

Какво означава позлатено бижу?

Позлатените бижута имат основа от някакъв метал, различен от златото. При тях, горният слой е златен, като технологията му нанасяне е специална. Едно изделие, независимо, дали е златно бижу или златен сувенир, може да бъде класифицирано, като позлатено, само ако притежава златно покритие, което тежи поне 2,5% от цялото му тегло.

Златно кантиране

При златното кантиране, основата на изделието е отново изработена от мед, цинк или друг метал, а златото представлява само тънка обвивка, която се измерва в микро инчове. Едно изделие може да се нарече златно кантирано, само ако златната му обвивка е дебела поне 20 микро инча.

Стандартите за златото в миналото и днес

Още в миналото, хората са търсели начин как да определят кое злато е чисто и кое е с примеси. Предвид високата цена на метала, са се появявали много начини за фалшифициране и измами и съответно нуждата от стандарт е станала належаща. Първоначално, занаятчийските гилдии били тези, които проверявали златните изделия, дали са наистина изработени от злато. Представител на гилдията и представител на краля обикаляли майсторите златари и слагали печат „знака на майстора“. Това била практиката в Средновековна Европа, когато от злато са се изработвали не само бижута ами и посуда.

Малко по-късно, през XIV век, и във Франция и в Англия се въвели стандарти за благородните метали, включително и за златото. В Англия печатът, който се поставял, бил изображение на глава на леопард.

Днес, в различните краища на света, практиките, какви маркировки да има върху едно златно изделие, се различават, но всички те, без изключение, поставят стандарт за качество. В някои страни, примерно, е прието да се слага не само печат, че изделието е златно, ами и кой орган точно го е сертифицирал. В България, той е един единствен, но в Англия във всеки по-голям град има отделен. При тях е практика да слагат дори датата на сертифициране.

Друг много популярен печат е този, който златарското ателие слага, за да обозначи, че даденото бижу е изработено от тях. Този печат може да е логото, бранда или инициалите на майстор-златаря и служи, както за доказване на качеството, така и за реклама.