Какво е новото в новата Стратегия за детето
Какво е новото в Новата Стратегия за детето (2019-2030) и защо тя предизвика толкова бурни дебати в обществото?
Задава ли се нещо "страшно", както тръбят потребители в социалните мрежи, или става въпрос за поредната употребена за масова психоза тема по подобие на Истанбулската конвенция?
Ако следите новините и четете социалните мрежи, сигурно сте попаднали на поне един пост или група, в които някой е разтревожен, че Стратегията за детето ще превърне децата ни в джендъри, ще ни ги отнемат по "норвежкия модел", в училище ще ги учат на чужди за обществото ни ценности и ще загърбят родните. А ударите ли шамар - край с родителските ви права!
Така ли е наистина?
Естествено, трудно е да се допусне, че която и да е държавна администрация, била тя и българската, има за цел масово отнемане на деца от семействата. Логично погледнато - от години държавата води политика в посока деинституционализиране, приемните семейства са малобройни, а годни за одобрение кандидати трудно се намират. Затова е нереалистично да си представим масово извеждане на деца от семействата и "настаняване при гей двойки".
Проектостратегията следва Конвенцията за закрила на детето на ООН, приета от България още през 1991 г., и Семейния кодекс, който ясно регламентира правата и задълженията на родителите в грижата за физическото, умственото, нравственото и социално развитие на децата, тяхното образование и интереси. Стратегията е нормативно изискуема според Закона за закрила на детето и поставя два основни хоризонта на въздействие: осигуряването на условия за спазване на правата и качеството на живот на детето.
Според Конституцията, семейството, майчинството и детето са под закрила на държавата. Семейният кодекс не поставя интереса на децата пред този на родителите, но задължава родителите да се ръководят от най-добрия интерес на детето. На тази база са и залегналите цели в Стратегията, а именно - развитие на компетентностите на децата и родителите, развитие на потенциала на всяко дете, както и на потенциала на всички специалисти, които работят с деца. В този смисъл, заложена в стратегическия документ е подкрепата за родителите, а не вместо родителите.
Визията на Стратегията: На всяко дете в България и на всеки етап от детството му трябва да бъде осигурена интегрирана здравословна, сигурна и насърчаваща развитието му среда, която гарантира неговите права и благосъстояние, при осигурена подкрепа на родителите и на професионалистите, които полагат грижа за децата. Досега за всички от 0 до 18 години се говореше като за един неразривен период - детство. За първи път в Проектостратегията се визират различни мерки, спрямо отделните жизнени цикли в развитието на детето.
Мисията на Стратегията: е мобилизирането, финансовото обезпечаване, интегрирането и насочването на усилията на държавните институции и на гражданското общество към подобряване на средата и към повишаване на жизнените шансове на всяко дете за реализация на неговите възможности, чрез изграждане на определена степен на социална компетентност.
Акцентите в Стратегията:
Здраве: За първи път здравето на детето се поставя на първо място още преди неговото фактическо раждане. В подкрепа на това, на всяка бременна жена, независимо от социалния и осигурителния статус, е гарантиран достъп до универсални здравни грижи. Предложените ключови мерки са още по отношение на ранна диагностика и лечение, продължително лечение и рехабилитация, актуализиране на списъка на заболяванията, чието лечение се заплаща от НЗОК и др.
Ранно детско развитие: Стратегията обхваща всички деца и всички възрастовите етапи на детското развитие от началото на бременността до навършването на 18-годишна възраст на детето. Предложението за въвеждане на регулярни посещения на медицински специалист в дома, т. нар. патронажна грижа има за цел ранното разпознаване на затруднения в развитието на детето, както и осигуряване на подкрепа за кърменето и посрещане на психологическите потребности на майките и бебетата. Предвидено е и разширяване на мрежата от детски кухни в страната и създаване на програми за осигуряване на здравословно и пълноценно хранене на децата до 3-годишна възраст, които се отглеждат в семейства в неравностойно положение.
Детство и юношество: Мерките срещу рисково поведение на подрастващите включват осигуряване на достъпни програми и услуги за превенция на употреба на тютюневи изделия, алкохол, психоактивни вещества. Здравното и сексуалното образование за първи път обхваща не само младите хора в училище, но и тези, които вече са извън него.
Насилие: В световен план забраната за телесно наказание, съчетана с мерки за подкрепа на родителите за отглеждането на децата им и информационни кампании, водят до нарастващо неодобрение както към използването на този метод, така и към насилието над деца изобщо. За 2018 г. сигналите за насилие над деца са 553, свързани с различни форми на насилие, повечето за физическо - над 200, за неглижиране от родителите - 152 случая, за психическо насилие над деца сигналите са 110. Сигналите за сексуално насилие са 61. В 30 от жалбите се поставя като проблем използването на неподходящи, уронващи достойнството методи на възпитание, които и сега са забранени в Закона за закрила на детето.
Стратегията въвежда забрана на телесното наказание като борба с насилието. Въвеждането на позитивното възпитание и ненаказателни методи като алтернатива на всякакви форми на телесно наказание и насилие целят да гарантират правото на детето да живее в сигурна и безопасна среда. Целта на стратегията не е да санкционира родителите, а да ги подкрепи в правилния избор на метод на възпитание. Стратегията предлага работеща система за превенция на домашното насилие, докладване и предприемане на незабавни мерки за закрила при всички случаи на домашно насилие над деца, както и ефективен достъп до услуги за възстановяване, придружаване, психосоциална, медицинска и правна подкрепа за деца, пострадали и свидетели на насилие и престъпление
Детско правосъдие: Реформата на детското правосъдие е ключов акцент за Стратегията. В нея е залегнало създаване на система за детско правосъдие, ориентирана изцяло към правата на децата. В тази връзка е и предложението за въвеждане на забрана за задържането и лишаването от свобода на деца под 14-годишна възраст, както и възстановителното правосъдие като заявка за превантивната социална работа с тях за недопускане на други противозаконни прояви.
Обучение: Достъпът и пълноценното участие в качествени форми на ранно образование и грижа са гарантирани за всички деца. Ранното разпознаване на затруднения в развитието на детето и развиването на форми за работа с родители и деца в най-ранна възраст са сред заложените мерки. Повишаване на образователните резултати на всеки ученик да е основано на индивидуалните му способности и заложби е друга цел на Стратегията.
Семейство: В резултат на изпълнението на стратегията се очаква в дългосрочен план, преминавайки през намаляване на броя на децата в институциите, да се достигне до пълното закриване на класическия тип институции, като същевременно се прекрати настаняването в институции за деца от 0 до 3 години след приключване на реформата. Сред заложените мерки са: развиване на родителските умения и подкрепа на бъдещите родители, стимулиране на проактивната роля на бащите в отглеждането на децата. Съгласно Конвенцията на ООН за правата на детето, родителите имат първостепенна отговорност за осигуряване висшите интереси на детето да бъдат първостепенно съображение. Родителите или, според случая, законните настойници, попечители или други лица, при които детето е настанено, носят отговорност за отглеждането и развитието на детето.
Овластяване: За първи път детето се разглежда като носител на права, а не като пасивен обект на въздействие. Осигурява му се възможност да участва в решенията на важни въпроси от неговия живот. Гарантира се достъпа до културни и социални дейности. Формират се граждански компетентности, социалната изолация се счита за недопустима. Предприети са и мерки срещу детските бракове и ранни съжителства.