Как ромите се включиха в политиката в първите години на демократична България

Днес, 8 април, е Международният ден на ромите. По този повод ви предлагаме малко познати факти как ромите се включиха в политическия живот в първите години след 10 ноември 1989 г. Предостави ни ги Христо Николов, експерт по ромска проблематика. Той е записал разказите и спомените на Симеон Благоев - активист на ромското движение в България и учредител на Демократичен съюз „Рома“, Димитър Георгиев - активист на ромското движение в България и учредител на ,,Проект Права на Човека” и Антон Маринов - активист на ромското движение в България.

Първата организация на ромите в България е създадена по инициатива на шуменци, като за председател и пълномощник е избран Шакир Мехмедов Пашов, а цялата дейност, реализация и срещи са се водили от Руси Забунов, Али Чаушев, Акив Мюмюн и Али Топалов. Tова е Културно-просветната организация на циганите в България, както се нарича през комунистическо време, а след 1990 г. я преименуваха на КПО на Ромите.

Главният човек и говорител на тази организация е Али Чаушев. Той е първият, който се е срещал с Махатма Ганди и който е помолил индийския президент да признае, че ромите в България си имат историческа родина и че това е Индия. След това Али Чаушев пострада. Той беше пребит и убит заради това, че е защитил своя интегритет. След неговата смърт индийският президент призна, че ние, циганите, сме техен народ и тяхна националност.

През 90-те години беше масова практика да не се коментират проблемите на ромите, поради страх от загуба на работа или от други притеснения.

Между 1990 г. и 1995 г. страната се променяше, ставаха всякакви промени, всички искаха да участват в промените. През 1991 г. и ромската общност започна да се пропуква, ромите започнаха да се съмняват един в друг.

В края на 1989 г. имаше само една ромска организация и това беше Демократичният съюз „Рома“ с председател Мануш Романов. В тази организация членуваха всички лидери на ромската общност.

Там членуваше и Руси Забунов, живата история на ромския етнос. Той е бил водопроводчик, преследван заради събранията, които е инициирал през 60–те и 70–те години във „Факултета“ и във Филиповци. Агенти на Държавна сигурност, също роми, го наклеветяват и той е затворен, а след това и интерниран.

На Кръглата маса демократите заявиха, че искат да включат в новата Конституция всички народности, които живеят в България – българи, турци, роми и други, а в „други“ влизат руснаци, албанци, гагаузи и т.н. Те бяха формулирали десетте принципа, които после щяха да залегнат в Конституцията, основният документ в държавата.

В края на 1991 г. се насрочи дата, на която и ромите да се съберат на своя Кръгла маса, в Демократичния съюз „Рома“, където да се обсъждат същите въпроси – как да се обединим, какво да искаме и т.н.

Идеята е ромите да излязат с единно мнение по въпроса за демократичните промени в страната. Срещата се провежда в кв. „Факултета“, в местността „Жабарника“, в читалището. Там присъстват лидери от цялата страна – от Шумен, от Стара Загора, от Сливен, от Варна и от много други места. На срещата се изказва Мануш Романов, който предварително е разговарял и с лидерите на турското малцинство в България. Там се изказват Васил Чапразов, Васил Данев от Варна, Руси Забунов и Евгени Забунов, който е негов племенник от Шумен.

Предварително е взето мнението на ромите от страната за тази среща за решение, което да се вземе, с което да отидат при българите (при демократите, присъстващи на кръглата маса) със своите искания.

Ромите искат да запазят принципите си и начина си на живот и така да влязат в обществото, а не да се асимилират. Те искат да имат думата как да се организират и как да живеят, как да бъдат запазени техните права, как да не ги бият, как да не ги унижават, как да не ги затварят и да не ги обиждат (както са имали навик това да правят милиционерите на стария режим).

Грешка на демократичния преход е, че на голямата Кръгла маса, на която заседават бившите комунисти и новите демократи, ромите в началото не са допуснати. Вратите са затворени пред тях и Мануш Романов не успява да се включи в разговорите на Кръглата маса.

Все пак неофициално той е поканен да изрази мнението си, и той заявява, че ромите имат готов документ, в който са изложени вижданията им за начина, по който да станат неразделна част от българското общество, като участват равноправно в политическия и обществен живот на страната.

Поради натиска на ромската общност през 1992–1993 г. СДС предлага на Мануш Романов да стане народен представител. Кандидатурата му е предложена от ромите, които поддържат идеята ромското малцинство да има една политическа линия, една политическа организация и тази организация да бъде „Рома“. Мануш Романов успява да влезе в парламента като депутат.

През 1994 г. се прави една национална конференция в Двореца на децата, официално като последно събиране.  Обсъжда се ще остане ли една организация или всеки ще си тръгне по пътя.

Един предлага да е на принципа – има един "вожд" и всички други го слушат. Има и друго предложение - комбиниран принцип: 5 човека, по региони, на национално ниво да организират ромите – в София, Пловдив, Варна и в цялата страна. Тоест, и по региони, тези 5 човека за цялата страна управляват по два месеца и се ротират. Това е конфедеративен принцип – на два месеца се сменя председателят на организацията. Тогава този, който е председател, го следят другите трима – той как работи, критикуват го или му помагат. На срещата се скарват, тези хора се разделят и правят две организации.

Между 1991 и 1994 г., при Луканов и при Желю Желев, казват на ромите, че ще им дадат театър в Профсъюзния дом на културата „Георги Димитров“, да организират ромите, да има ромски пиеси, ансамбъл да имат, да си празнуват там празниците. Театърът не се случва, тази сграда не се дава.