Къде си струва да учите в Азия: класация на университетите за 2017 г.
Националният университет на Сингапур е най-доброто висше училище в Азия за втора поредна година, показва класацията на азиатските университети за 2017 г., обявена снощи от THE (Times Higher Education). На второ място е Пекинският университет, на трето - университетът Цинхуа.
Малайзия, Индонезия, Пакистан и Тайланд пък са сред държавите, които могат да имат водеща роля във висшето образование на континента през следващите години, прогнозират авторите му. Резултатите показват, че тези страни имат потенциала да вървят по стъпките на най-големите сили в образованието на континента - Китай и Южна Корея.
Тази година класацията, изготвена на база резултатите по 13 показателя, включва 300 университета, със 100 повече от 2016-а.
Тайланд е най-често представената страна от Югоизточна Азия, с общо 10 университета. От тях най-добре се представя Mahidol University (97-о място).
Индонезия има два университета, Пакистан - седем, а броят им се увеличава от 2 м.г., включително два, които влизат сред първите 200. Малайзия, определяна от авторите като страната с най-голям потенциал, има 7 университета в Топ 200 от общо 9 в класацията. Малайският университет, например, влиза за първа година в класацията и директно заема 59-ото място в нея. За да достигне повече чуждестранни студенти, висшето училище сега предлага и програми на английски език.
Като цяло държавата с най-много университети е Япония - 69. Въпреки това повечето японски университети отстъпват от миналогодишните си позиции в класацията, докато съперниците им Китай, Хонконг и Индия се представят по-добре.
Eто и подреждането до №15:
Университет | Държава | Брой студенти | Съотношение студенти:преподаватели и служители | Чуждестранни студенти | Съотношение мъже:жени | |
1 |
National University of Singapore |
Сингапур |
31,111 | 16.7 | 32% | 50:50 |
2 | Peking University | Китай | 42,977 | 8.8 | 15% | 48:52 |
3 | Tsinghua University | Китай | 41,537 | 14.1 | 10% | 32:68 |
4 | Nanyang Technological University | Сингапур | 25,278 | 16.1 | 32% | 49:51 |
5 | University of Hong Kong | Хонконг | 20,095 | 17.8 | 39% | 51:49 |
6 | Hong Kong University of Science and Technology | Хонконг | 11,960 | 27.3 | 38% | n/a |
7 | University of Tokyo | Япония | 26,080 | 7.0 | 10% | n/a |
8 | Korea Advanced Institute of Science and Technology (KAIST) | Южна Корея | 9,327 | 9.5 | 9% | 20:80 |
9 | Seoul National University | Южна Корея | 26,777 | 13.1 | 11% | n/a |
10 | Pohang University of Science and Technology | Южна Корея | 3,017 | 10.0 | 4% | 22:78 |
11 | Chinese University of Hong Kong | Хонконг | 18,433 | 10.5 | 27% | n/a |
12 | City University of Hong Kong | Хонконг | 9,871 | 11.6 | 30% | 52:48 |
13 | Sungkyunkwan University (SKKU) | Южна Корея | 24,791 | 19.1 | 10% | n/a |
14 | Kyoto University | Япония | 22,547 | 5.5 | 7% | n/a |
15 | University of Science and Technology of China | Китай | 14,827 | 8.1 | 3% | n/a |
Националният университет на Сингапур - най-старото висше училище на страната и с най-много студенти - съчетава висококачествени научни изследвания и иновации. Той е в Топ 30 в света (№24) с високите си резултати за изследвания, за обучението по инженерни науки и технологии.
Университетът използва британският начин на преподаване - чрез малки групи, и американската система за кредити. Степените са по-гъвкави в сравнение с британските. Подобно на американската система, студентите могат да се прехвърлят в различни курсове от ранния етап на обучението им, да вземат модули в различни факултети и имат възможност да избират между много курсове.
Много студенти живеят в кампуса, където могат да бъдат настанени 6000 души.
Редица влиятелни личности са завършили Националния университет на Сингапур, включително четирима министър-председатели и президенти на страната, двама малайзийски премиери, други политици, както и бизнесмени, представители на съдебната власт и местни знаменитости.
Вторият в азиатската класация е Пекинският университет - най-големият в Китай и също в Топ 30 в света (№29). Първият модерен национален университет е основан в края на 19-и век. Известен е с превъзходните си научни изследвания. В момента има 216 изследователски центъра. В световен мащаб той се откроява най-вече с преподаването на физически и инженерни науки.
Университетската му библиотека е най-голямата в Азия с 11 миилона книги и други източници.
Трима Нобелови лауреати са свързани с Пекинския университет.