Юбилярът Тодор Барзов пред Nostrabet: Гордея се, че играх за Левски и биех с Левски

Един от големите играчи в родния ни футбол – Тодор Барзов, който е и със статут на легенда на Левски, празнува днес 70-годишен юбилей. С изявите си на терена Барзов ще бъде запомнен като емблема за професионално израстване, всеотдайност, мъжка сила и раздаване без остатък.

Когато играеше, той бе лидер на „сините“, а съотборниците му бяха благословени да разчитат на неговия ум и импровизации. Днес повече от всякога новите поколения футболисти имат нужда от автентично присъствие на епични герои на футболното поле, които вдъхновяват и светят със собствена светлина, какъвто бе несъмнено Барзов. Такива ги знаят пълните трибуни и заради тях до днес футболната страст гори. Щастливи сме, че и сега можем да се докоснем до Тодор Барзов, и да чуем думите и разказите му за изпитания и победи в специалното интервю, което той даде за Nostra-BET.

Г-н Барзов, честити юбилей. Как се чувствате на 70?

Благодаря Ви. Какво да Ви кажа, духът не ме е напуснал, но годините бързо надпредват. Аз обаче съм щастлив, че съм заобиколен от любимите ми хора и верните приятели, и те ми помагат всеки ден от моя живот да има смисъл.

Как станахте футболист?

Аз съм от Долна Митрополия и като малък по цял ден бях на игрището, което се намираше близо до летището. Един човек е видял нещо в мен и ме попита дали искам да започна да тренирам в детския тим на Спартак Плевен. Съгласих се и след като преминах през всички възрастови групи на клуба, заиграх млад в мъжете.

Най-хубавите Ви спомени от Спартак?

На 18 години влязох в представителния тим и веднага ме направиха капитан. Всъщност с Начко Михайлов, Бог да го прости, бяхме най-младите капитани в „А“ група. Заиграх млад в Спартак, тъй като Христо Нейков бе едновременно треньор и на мъжете, и на юношите старша възраст, и бе запознат с моите качества. Затова ми даде шанс и в следващите пет години бях неизменно в състава. Целта беше да сме в златната среда и да не изпадаме, и я постигахме, което обаче беше трудно, тъй като всички отбори бяха силни и с много силни футболисти.

Как се стигна до преминаването Ви в Левски?

Бях капитан на младежкия национален отбор, когато един ден на лагера в София при мен дойдоха председателят на Левски Данаил Николов и старши треньорът Васил Спасов – Валяка. Направиха ми предложение и аз го приех. По онова време всичко ставаше по партийна линия и явно се бяха разбрали и с Плевен, тъй като моят роден клуб изобщо не ми прави проблеми и ми даде бележка.

Кои са най-ценните Ви успехи със „сините“?

Знаете ли, това са много победи, трофеи, паметни моменти на терена. Но, ако трябва да се върна назад, винаги ще се сещам за двете шампионски титли, тъй като ги вдигнахме след успехи над ЦСКА. За първата през 1977 година ни стигаше и равен, но аз и Павел Панов, Лека му пръст, вкарахме по един гол и ги бихме с 2:1. Със същия резултат надделяхме и в последния мач с ЦСКА през 1979 година. В началото на второто полувреме Антон Милков, Бог да го прости, откри с глава, после те изравниха, но 12 минути преди края ликувахме. Направих двойно с Павката Панов и от въздуха насочих топката в мрежата – 2:1 за нас и златни медали.

Коя победа на Левски в Европа Ви е най-скъпа?

Тази срещу Атлетико Мадрид с 2:1 в София. Мачът бе четвъртфинал за КНК и до почивката вече водехме с 2:0. За съжаление им позволихме да намалят, а гол на чужд терен тогава в турнирите бе от изключително значение. На реванша изгубихме с 0:2 след голове от две смешни дузпи, за които със сигурност реферът от Ейре се е срамувал, когато е посочвал бялата точка. Но такива бяха времената, как ще допуснат гранд от Европа да бъде елиминиран от отбор от социалистическа държава.

В турнира за КЕШ, сега Шампионска лига, Левски е играл и срещу другия гранд от Мадрид.

В първия кръг на турнира през есента на 1979-а срещнахме Реал Мадрид. Невероятен отбор, воден от Вуядин Бошков, и с имена като Хосе Камачо, Висенте Дел Боске, Улрих Щилике в състава. Изгубихме с 0:1 на „Герена“ и 0:2 пред 100 хиляди зрители на „Сантиаго Бернабеу“. В никакъв случай обаче не сме се изложили, не само се представихме достойно, но и имахме положения. В реванша всички изтръпнахме, когато още в началото на Бранко Кочев, Бог да го прости, му счупиха крака. Той бе изнесен на носилка и веднага го оперираха в клиника, която беше на стадиона, а на другия ден се прибра с нас.

Кои бяха любимите Ви партньори в Левски?

Всички. Ние заедно играехме, заедно биехме и заедно пиехме. Бяхме като едно голямо семейство, сплотени на терена и неразделни извън него. Тези 6 години в Левски определено са най-хубавите в кариерата ми, въпреки че имам незабравими спомени както в Плевен, така и по-късно в Гърция.

Кога сте били най-горд с екипа на Левски?

За мен беше чест и привилегия да нося тази свещена синя фланелка. Но най-горд съм, че като играч на Левски винаги съм играл пред пълни трибуни и никога не сме имали загуба на „Герена“.

В момента „сините“ минават през тежък период. Какво бихте казали на феновете им?

Да не ги напуска вярата и да продължават да подкрепят тима така всеотдайно. Всеки отбор е имал възходи и падения, и това се отнася и за Левски, но Левски винаги е съумявал да се върне там, където му е мястото - на върха.

Какъв ще бъде Вашият тост на юбилея?

Само здраве, за мен и за моите най-близки. Защото аз всичко друго съм го постигнал. И знаете ли, аз много победи съм спечелил във футбола, но най-голямата си победа я постигнах в живота. Благодарание на Бог успях да създам прекрасно семейство и с моята любяща съпруга се радваме всеки ден на нашите деца и внуци. От това повече не бих могъл да искам.