Инсп. Стоянова: Никой в България не знае колко са пострадалите от домашно насилие. Няма такава статистика

Спекулира се с броя на пострадалите от домашно насилие. Всеки казва различни числа, но няма човек в страната, който може да Ви каже точния брой. Не може да кажем, че всяка четвърта жена е жертва на домашно насилие, защото това ще означава, че всеки четвърти мъж е насилник. В България не е тайна, че няма автоматизирана информационна система. 

Това заяви инспектор Пенка Стоянова от отдел "Охранителна полиция" към Главна дирекция "Национална полиция" на уебинар на тема "Кои са жертвите на домашно насилие", организиран от Soroptimist International of Europe. Инспектор Стоянова е и координатор по въпросите, свързани с домашното насилие. 

По думите й заради това, че нямаме автоматизирана информационна система за пострадалите от домашно насилие сме критикувани от международни организации, НПО-та, както и от самите пострадали. "Това затруднява нашата работа, но има светлина в тунела - вече има проект, който е финансиран", добави инсп. Стоянова. 

Тя обясни какви са действията на полицията при получаване на сигнал за домашно насилие и какви са най-честите оплаквания от пострадалите. "Най-често обажданията са след 20 ч. или през уикенда. Повечето кооперации се заключват и оттам идват оплакванията към МВР. Важно е хората да знаят, че полицаите не обикалят блока и си тръгват, а търсят начин да влязат. Винаги трябва да има човек, който да осигури достъп", обясни инспекторът. 

Сред другите оплаквания са, че някои полицаи взимат страна - на насилника или на пострадалия, затова сега се правят въпросници за оценка на риска, които има и в много европейски страни. 

Инспектор Пенка Стоянова допълни и че правомощията на служителите на реда са ограничени, но част от задълженията им са да проведат беседа и с двамата, да ги отделят един от друг и да окажат медицинска помощ на пострадалия, ако е нужно. От думите й стана ясно, че сигналите, подадени до тел. 112 се съхраняват 5 години и лесно може да бъде направена справка едно лице колко пъти е подавало сигнал.

За издаването на ограничителна заповед тя заяви, че е важно пострадалият от домашно насилие да съдейства максимално и добре да обмисли своите нататъшни действия. След издаването на заповедта, която е безсрочна, МВР има три дни да уведоми насилника за нея. Уведомяването се счита за такова само след призовка в РПУ, където се предоставя копие, на което насилника се разписва и се прави протокол за предупреждение. Това е важно, защото ако заповедта бъде нарушена, но насилникът не е уведомен за нея, прокуратурата отказва да образува досъдебно производство. 

Инспектор Пенка Стоянова призова за гражданска активност, защото "се наблюдават случаи, в които например съседите са чули или видели скандал, но пред МВР не говорят. Тогава е много трудно да се докаже правдоподобността на думите на пострадалия", обясни тя. 

Основателят на Асоциация "Деметра" Диана Видева също взе участие на уебинара, като даде насоки за това как може да бъде разпознат човек, пострадал от домашно насилие. 

"Докато се стигне до заповед за защита, се извървява много път. Ако пострадалият няма на кого да се обади, ако не знае как да потърси помощ и ситуацията не е спешна - е добре да се обърне на телефонните линии, които дават възможност на по-голям брой хора да добият смелост, като гарантира анонимност", обясни Видева.  

Тя добави, че често пострадалите не смеят да се обадят на тел. 112, а през телефонните линии могат да получат повече информация, защото не може само МВР да разреши казуса, както и не може само и телефонната линията да го направи: "Има нужда от съвместно коопериране между институциите, съда, полицията и социалните служби, особено когато се касае за деца".  

Според нея като статистика не се различаваме много от останалите страни, но в останалите страни, има доста инициативи за обезпечаване на жертвите. 

"В нашия Наказателен кодекс влезе нормата за преследване и дебнене към формите на насилие", заяви Видева. Тя подчерта, че насилието не е само физическо, а може да бъде психологическо, сексуално, вербално, икономическо и др. Пренебрегването също е форма на насилие, добави тя, като даде пример с хора, които изоставят възрастните си родители, страдащи от заболяване. 

Основателят на Асоциация "Деметра" даде насоки за това как да говорим с пострадал и как да го разпознаем. "Важно е да говорим насаме и ако ситуацията е подозрителна, да започнем с широкообхватни въпроси. Повечето пострадали очакват да бъдат попитани, за да разкажат. Не трябва да подставяме под въпрос разказа им и да взимаме решения вместо тях", допълни Видева. 

За разпознаването на домашното насилие тя заяви, че най-честите индикации са неспокойство, разсеяност, обърканост, изолираност, депресия, ярост, както и злоупотреба с наркотични вещества. Външните белези са синини, натъртвания, които не отговорят на историята на човека, изгаряния, спонтанни аборти и др. 

Статистиката показва, че първите сигнали за конфликти възникват по време на бременност и при раждане на дете – майката отделя повече грижи за детето, фокуса върху партньора намалява и той реагира с по-леки заплахи, а после и с по-тежки. 

Чести индикации за жертва на домашно насилие са главоболие, болки, тревожност, враждебност, нарушено хранено, самонараняване, засрамено поведение заради наранявания и много посещения в спешен център. 

Ефективната реакция е в това жертвата да бъде изслушана, без да е осъждана, без да се вменява вина и да се задават въпроси, които причиняват стрес. 

За доказателства, които помагат при издаването на ограничителна заповед, служат медицинска експертиза, запис от тел. 112, издадени документи от социална услуга –и др. 

Диана Видева обясни, че е важно е към всеки областен град да има спешен център за настаняване на пострадали от домашно насилие. Стана ясно и че в първите месеци на извънредното положение обажданията към телефонните линии са с 30% повече спрямо същия период през 2019 г., а издадените ограничителни заповеди са с 10% повече, като това се дължи на факта, че много съдилища бяха затворени.