Индексът за устойчивост на НПО в България за 2018 година бележи лек спад спрямо предходната година

Индексът за устойчивост на неправителствените организации в България за 2018 г. е 3.4 (развиваща се устойчивост), което означава леко влошаване на показателя спрямо предходната година (3.3). Това се дължи на спада на финансовата устойчивост, както и на публичния престиж на организациите от третия сектор у нас.

Индексът проследява развитието на гражданския сектор в 24 държави от Централна и Източна Европа и Евразия вече 22 години. За България той се изработва от Американската агенция за международно развитие (USAID) в партньорство с Българския център за нестопанско право (БЦНП). За 2018 г. България се нарежда на девето място, заедно с Хърватия. Това е едно място спад за страната ни спрямо 2017 г. С най-висока степен на устойчивост са Естония, Литва, Латвия, Полша, Чехия, Словакия и Словения.

Финансовата устойчивост на НПО отбелязва спад за трета поредна година, което в голяма степен се дължи на продължаващата липса на възможности за финансиране на дейностите на тези организации. Тъй като през последните няколко години в страната почти няма големи дарители, НПО не са имали достъп до редовно финансиране и са имали дълги периоди без финансиране, което е принудило някои от тях, най-вече по-малки организации, да прекратят дейността си.

Влошаването на публичния престиж е резултат от нестихващите отрицателни кампании срещу организациите на гражданското общество. Непрекъснатите атаки принудиха НПО да обмислят начини за противодействие на отрицателната риторика, което доведе до леко подобрение в показателя секторна инфраструктура. Отбелязва се и леко подобрение на организационния капацитет през годината благодарение на новите социални движения, които привлякоха вниманието на обществото и получиха обществена подкрепа.

В края на 2017 г. в страната има регистрирани почти 50 000 НПО. От 1 януари 2018 г. регистрацията се извършва от Агенцията по вписванията. От това произтича задължение за НПО да прехвърлят регистрацията си от окръжните съдилища в Агенцията до края на 2020 г., като през 2018 г. повече от 8 000 НПО вече са прехвърлили регистрацията си. През 2018 г. годината в Агенцията са регистрирани над 1 400 нови НПО.

Области на изследване

Всяка от седемте области, които се наблюдават и участват във формирането на индекса, се оценява по седемстепенна скала. Оценки между 1 и 3 показват висока степен на устойчивост, оценки между 3 и 5 – развиваща се устойчивост, а оценки над 5 – затруднена устойчивост.

Правна среда. Оценка 2.5

Въпреки че резултатът за правната среда остава непроменен, през 2018 г. секторът е повлиян от активна законодателна дейност. Основните моменти са:

• Влезлите в сила на 1 януари 2018 г. изменения в Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Според тях всички нови сдружения и фондации, които искат да имат статут на юридически лица, трябва да се регистрират в Агенцията по вписванията, а не в окръжните съдилища, както беше преди;
• На 27 март 2018 г. Народното събрание прие нов Закон за мерките срещу изпирането на пари във връзка с нова директива на ЕС за противодействие на изпирането на пари. Както и при предишните законови разпоредби срещу изпирането на пари, неправителствените организации са определени като задължени лица;
• През май 2018 г. влезе в сила Регламентът на ЕС за защита на личните данни (GDPR). Въпреки че Регламентът е насочен към защита на правото на личен живот, прилагането му доведе до съществено административно бреме за НПО, тъй като от тях се изисква да преразгледат практиката си във връзка със защитата на данни, да въведат нови политики и да преосмислят отношенията си с бенефициентите и дарителите.

Организационен капацитет. Оценка 4.0

Организационният капацитет в сектора отбелязва леко подобрение през 2018 г., благодарение на новите социални движения през годината, които привлякоха вниманието на обществото и получиха обществена подкрепа. Пример за това са протестите на майките на деца с увреждания под наслов „Системата ни убива“ и инициативата „Да спасим Пирин“.
Въпреки положителните примери, НПО все още се намират в труден период на развитие и много от тях се борят за оцеляването си. В повечето НПО няма постоянен персонал и има голямо текучество на служители. Според данни на Националния статистически институт за 2017 г. има слабо нарастване на броя на платените служители на НПО, а броят на доброволците е намалял от 85 000 на 82 000. Според Световния дарителски индекс на Charities Aid Foundation за 2018 г. България заема предпоследно място в света по отношение на доброволчеството, като едва 5 процента от респондентите в страната съобщават, че са извършвали доброволческа дейност за НПО.

Финансова устойчивост. Оценка 4.6

Дългият период на липса на безвъзмездни средства от значими в миналото дарители продължава да се отразява на устойчивостта на НПО. След две години без никакви обяви за проектни предложения, Финансовият механизъм на ЕИП 2014-2020 обяви през октомври 2018 г. своя „Фонд Активни граждани“ с общ размер на финансирането 15,5 млн. евро. Оперативната програма на ЕС „Добро управление“ обяви първата си покана за проектни предложения през юли 2018 г. след почти четири години без покани за проекти.

Същевременно продължава да е ограничен достъпът на НПО до други програми за финансиране. Например, програмата за социално предприемачество по оперативната програма на ЕС „Развитие на човешките ресурси“ обяви резултатите от последната си покана за проектни предложения, при което само 20 процента от общо 270 подкрепени проекта са на НПО. По оперативна програма „Околна среда“ не са подкрепени проекти на НПО през 2017 и 2018 г., докато през предходни години тя е била съществен източник на подкрепа за природозащитни организации. Правилото „де минимис“ във връзка с държавните помощи – което ограничава средствата, които може да получи една организация за тригодишен период – все още важи за всички програми на ЕС.

Застъпничество. Оценка 2.6

През 2018 г. няма съществени промени по отношение на застъпничеството. Протестът на майките на деца с увреждания беше сред най-видимите застъпнически кампании през 2018 г. В резултат бе приет нов Закон за личната помощ, с който се предвиждат допълнителни 150 млн. лева за осигуряване на лични асистенти на хора с увреждания, включително деца.
НПО имаха възможност да работят в партньорство с правителството за постигане на резултати в социалната сфера. Новият Закон за социалните услуги бе разработен съвместно от НПО и министерство на труда и социалната политика. До края на 2018 г. проектозаконът бе одобрен от правителството и внесен в Народното събрание.

Някои от кампаниите не постигнаха положителни резултати през 2018 г. Петдесет НПО се застъпиха срещу измененията в Административнопроцесуалния кодекс, които засягат правото на гражданите да обжалват решения на правителството и таксите за обжалването. Президентът се съгласи с аргументите и наложи вето, но въпреки това ветото бе отхвърлено от парламента и накрая промените бяха приети.

Един от най-големите публични дебати през 2018 г. бе свързан с т.нар. Истанбулската конвенция. НПО, които се борят за правата на жените и на ЛГБТИ хора се застъпиха за ратифицирането на Конвенцията, докато консервативни граждански групи, православната църква и някои политически парти, се противопоставиха на това. Правителството сезира Конституционния съд с искане за преглед на Конвенцията и Съдът се произнесе, че Конвенцията е в противоречие с българската конституция.

Предоставяне на услуги. Оценка 3.1

През 2018 г. не е настъпила съществена промяна при предоставянето на услуги от НПО. Неправителствените организации продължават да предлагат широка гама услуги в областите на образованието, културата, социалните въпроси и опазването на околната среда. Все повече НПО виждат себе си като потенциални социални предприятия. Предстои обаче да се установи как новоприетият Закон за предприятията на социалната и солидарната икономика ще се отрази на НПО, особено на по-малките организации.

Секторна инфраструктура. Оценка 3.0

През 2018 г. настъпи леко подобрение в инфраструктурата на НПО сектора, тъй като постоянните атаки срещу НПО през последните няколко години накараха организациите да започнат да обсъждат как да противодействат на отрицателната риторика.

Съществуващите коалиции на НПО като Националната мрежа на децата, Форум Гражданско участие и Български дарителски форум продължават да са основният източник на експертен опит и подкрепа за изграждане на капацитет в подкрепа на НПО. Тези коалиции предоставят на своите членове обучения, консултации и информация. Освен това специализирани НПО като Български център за нестопанско право и Програмата „Достъп до информация“ предоставят помощ в различни области като законови изисквания или достъп до обществена информация.

Обществен престиж. Оценка 3.7

През 2018 г. има умерено влошаване на общественият престиж на сектора. Фондацията за хуманитарни и социални изследвания наблюдава антидемократичната пропаганда в медиите през 2017 г. Според доклада й, публикуван през 2018 г., едно от водещите пропагандни послания е свързано с корумпираните елити в България. Пропагандните послания поставят в обща група представители на опозиционни политически партии, бизнесмени и НПО, като всички те се определят като „грантаджии“, „соросоиди“ и „марионетки“. Такава пропаганда цели да дискредитира всякаква критика или алтернативни идеи от страна на НПО.

Проучване, проведено от Информационния портал на НПО през септември 2018 г., установи, че повече от 46 процента от участващите в проучването НПО съобщават, че организациите им са били засегнати много силно или силно от кампанията срещу НПО.

Повече подробности за всяка една от изследваните области можете да прочетете тук: Индекс за устойчивост на НПО в България за 2018 г.