И преди България е помагала при земетресения в Турция

България многократно е помагала на пострадалите в земетресения в Турция и е получавала помощ от други страни, когато подобни бедствия са засягали нейна територия.

На 27 декември 1939 година Турция отново е разлюляна от земетресение с магнитут 7,9 по Рихтер с епицентър край Ерзинджан, едно от най-силните в страната, за него не се разказва толкова, защото не е от времето на електронните медии. Тогава загиват 32 962 души, над 100 хиляди са ранени, разрушени са общо 116 720 сгради. Земетресението е считано за едно от най-големите в света – самият Ерзинджан е бил унищожаван напълно от трусове 11 пъти през последните 1000 години. Големият брой жертви се дължи и на това, че заради суровите зимни условия помощ идва много късно – лекарите пристигат едва 15 дни след трусовете, а Червеният полумесец – 25 дни по-късно. За трагедията се пее песен, изпълнявана като народна – Реката Решадие, а Назъм Хикмет написва стихотворение „Кара хабер“ – „Черна вест“, посветено на Ерзинджанското земетресение.

България реагира светкавично на трагедията в Турция. На заседание още на 29 декември Министерският съвет в София приема решение, с което одобрява да бъде отпусната сумата от 2 милиона лева срещу разписка за сметка на Държавното съкровище за да се купят дървен материал и хранителни продукти, които да се изпратят за подпомагане на пострадалото от земетресението население в Турция. Кабинетът решава също така превозът по Българските държавни железници да се извърши безплатно. С друго решение на Министерския съвет от януари 1940 година българските власти изпращат за пострадалите серум. В трето решение кабинетът разрешава Съюзът за закрила на децата в Бълария да изнесе за Турция 500 памучни фланелки за раздаването на малките деца на пострадалите семейства. През април Министерски съвет внася в Народното събрание предложение да бъде разрешено на турската легация да изнесе готови дрехи за 100 хиляди лева за пострадалото от земетресението население.

Разказва се и една друга история. След земетресението тогавашният прокурор в Ерзинджан Изет Акчал изнася реч пред затворниците в областта и ги пуска на свобода за да помагат в спасителните операции и разчистването на развалините. Има условие към тях - никой да не си помисли да избяга, като свършат работа - се връщат в затвора. Затворниците работят като животни в продължение на много дни, след което всички до един се връщат в затвора, не избягва нито един. Така или иначе със специален закон за амнистия всички те са амнистирани през 1940 година.