И Феята си отива от София, ще остане в световния регистър на модернизма на ЮНЕСКО

Сградата на някогашната легендарна кафе-сладкарница Феята в столичния квартал "Яворов" ще бъде съборена.

Собствениците ѝ вече са уведомили община "Средец" за намеренията си, сега районната администрация трябва да се произнесе за проектите за временна организация на движението, план за безопасност и здраве и план за управление на строителните отпадъци по време на събарянето.

Първо ще поискам становище от НИКН за сградата, заяви за OFFNews кметът на района Мария Ачкова. Договорът за приватизацията на Феята е от април 1999 г. първоначално за 948,93 кв. м. разгъната застроена площ(РЗС), като собствениците получават идеални части от терена и право на строеж. С допълнително споразумение три месеца по-късно квадратурата става 1347,46 км. м. През 2011 г. собствениците от Българска холдингова компания купуват терена, върху който е правото им на строеж - 752 кв.м. 

През 1998 г. пък целият жилищен комплекс "Яворов" е вписан в световния регистър за паметници на модерната архитектура на ДОКОМОМО - международната организация за документиране и опазване на модерната архитектура, разказва дъщерята на арх. Васил Вълчанов, проектирал Феята, изчезналото вече Ропотамо и целия квартал. 

Арх. Вълчанова споделя, че през 1990 г. заедно с баща си и брат си е работила по проект за "опашка" към Феята, в която да се разположат офиси. Тя си спомня и как лилиите, поставени в езерцето пред сградата, изчезнали само за няколко дни. В дома си пази снимки на скулптурата на феята, която също я няма от 25 години. 

Днес Феята тъне в разруха. Трябвало е - според приватизационния договор от 1999 г., до 9 месеца да заработи като заведение, а до 3 години в нея да бъдат инвестирани милиони и открити 66 работни места. 

Рушащата се сграда сега според плановете на собствениците трябва да се превърне в офис сграда и ресторант. От Българската холдингова компания отказват коментар за плановете си. 

Според градоустройствения план на мястото не може да се строи над 3 етажа. Сградата не е паметник на културата и законови пречки да изчезне няма. От БХК още не подали искане за разрешително за строеж. 

Чувствам се някак си лично отговорна за съдбата на целия комплекс “Яворов” и в частност за двете творби на проф. Вълчанов, защото съм автор на регистрационния картон, с който те са регистрирани в световния регистър на Модерното движение – на ДОКОМОМО, пише д-р арх. Добрина Желева-Мартинс, член на ИКОМОС и ДОКОМОМО.

Още през 1998 година, тя пише отворено писмо до министъра на културата, председателя на ИКОМОС-България, председателя на САБ и Архитектурната колегия, публикувано на http://zheleva-martins.com

В него се казва: 

Повод за това открито писмо-апел е ТРЕВОЖНОТО СЪСТОЯНИЕ в което се намират две емблематични за българския Модернизъм сгради – Сладкарница “Фея” и Ресторант “Ропотамо” в ансамбъл с жилищен блок и магазини, с главен проектант арх.Васил Вълчанов, от 1957-1960 г.

В края на 1996 г., по решение на българската Работна група към Международната организация за Документиране на Модерното Движение ДОКОМОМО-ЮНЕСКО, бе подготвен и изпратен за включване в Световния регистър регистрационен фиш на представителния за българското модерно движение жилищен комплекс “Яворов” (бивш “Ленин”), включващ и тези толкова характерни сгради. Още тогава те бяха в процес на приватизация, с неизяснени бъдещи функции, но разрушението едва започваше, вандализмът не се бе така развихрил както днес, те все още не бяха се превърнали в свърталища на наркомани..

За да не се стигне до абсурдното положение – сградите да са в Световния регистър като представители на Модернизма в България, а на практика да ги няма, или в “по-добрия” случай – да бъдат пристроени, надстроени или преправени до неузнаваемост – те трябва да бъдат обявени за паметници на културата. Това ще рече, че националния документален архив на културното наследство следва да се отвори за паметниците на Модернизма, което вече е един принципен въпрос.

В Закона за изменение и допълнение на Закона за паметниците на културата и музеите от 1995 г. (ДВ бр.112/27.12), чл.3, определящ статута на паметниците на културата, между другите изменения се включват като паметници на културата и “съвременни произведения на изкуството след включването им в музейни фондове”. С други думи, що се отнася до движимите паметници на културата, аргументът “историческа дистанция” като критерий за оценка е отпаднал. Достатъчно е те да са включени в музейните фондове, т.е… да са вече защитени!

Спираме се на въпроса за историческата дистанция, като необходима за преценяване качествата на един архитектурен обект и оттук – включването му или не в списъците на паметниците на културата, защото обикновено липсата й се изтъква като аргумент против отварянето на тези списъци за архитектурата на Модернизма, още по-точно – на архитектурата след Втората световна война, и още по-конкретно – на архитектурата на социализма. Съзнателно изредихме различните вариации на понятието съвременно изкуство-архитектура, за да се види колко разнопосочно може да се тълкува и смисъла на понятието “историческа дистанция”. 

Историческата дистанция в случая, станал повод за това обръщение, означава не толкова определен брой години, както някои твърдят, а по-скоро прекрачването на определен рубикон, както в професионален, така и в обществено-политически смисъл. Макар че архитектите имат думата и при определяне на историческите паметници на културата, доколкото става дума за произведения на архитектурата и градоустройството, все пак ролята им е второстепенна. Не е така, обаче, когато се преценят тези произведения като паметници на изкуството архитектура.

Именно в този смисъл на понятието за “историческа дистанция” – професионалният, смеем да твърдим, че тя е налице. Сградите на Модернизма отдавна имат изградена система от критерии за оценка, имат своите еталони за сравнение, имат своя лексикон, своя граматика… А доктрината на Модернизма в лицето на Постмодернизма е намерила и своя рубикон. Философията на плурализма, лежаща в основите на съвременните архитектурни стилове, след 10.11.1989 г. получи съответната си подкрепа у нас в лицето на политическия плурализъм. Смени се архитектурната парадигма.

Всичко това дава основание да се твърди, че е настъпил моментът за оценка на архитектурните постижения след Втората световна война – веднъж като постижения на архитектурата на социализма, и което в случая обсъждаме – на постиженията на т.н. в света Модерно движение.

Има още един аргумент, който дори е по-силен от казаното до сега. Сградите на Модернизма се нуждаят от закрилата на Закона за паметниците на културата именно сега, а не след еди колко си години”историческа дистанция”. В условията на приватизация, политическо заслепение, липса на професионално единомислие и недалновидност от страна на отговорните институции, има опасност , твърде реална и осезаема, да се лишим от архитектурни творби с високи качества, подобни на тези като Сладкарница “Фея” и Ресторант “Ропотамо”.

Но, тези сгради са само поводът. Въпросът е принципен – дошъл е ред за оценка на паметниците на културата от периода на Модернизма, за тяхната защита в името на “мъдрото им използване и употреба”, съгласно тригодишната директива на ИКОМОС, за избягване от нови форми на “пролеткултовщина”, провокирани от неуместно политизиране на чисто професионални ценности, от неудачна приватизация, от вандализъм… Трябва да се реагира сега, адекватно, своевременно да се задвижат специализираните механизми и отговорни институции, защото просто утре ще бъде късно.