Хибридна война от 1979 г.: Как КГБ взе на мушка Ватикана и Бжежински

Похватите на хибридната война са били достатъчно добре познати в годините на Студената война на разузнавателните служби от двете страни на стената. Това става ясно от разсекретени от Комисията по досиетата документи, публикувани в сборника "ПГУ-ДС и Варшавският пакт срещу НАТО (1958 - 1991).

В документ от 1979 г. на Първо главно управление са утвърдени основните насоки в съвместната работа с КГБ за противодействие на САЩ и НАТО. В същото време става ясно, че някои от мерките са предприети като противодействие на подобни методи, предприети от западните тайни служби по линия на държавите членки на Варшавския договор.

От документа става ясно, че САЩ остават основен противник на соцблока, а противодействието му минава през активни мероприятия срещу Збигнев Бжежински - основен критик на СССР и по това време съветник по сигурността на американския президент Джими Картър. В тази връзка е планирано активно мероприятие „ЗАКЛЕТ ВРАГ – 1“, което е проведено съвместно със съветското разузнаване. С него се цели дискредитирането Бжежински като главен стратег и идеолог на антикомунизма и външната политика на САЩ. Двете разузнавания използват данни, които разобличават съветника в Белия дом като изпълнител на задачи на ЦРУ в Чехословакия, по време на събитията през 1968 година, "както и в България във връзка с американски агент".

В тази връзка родното ПГУ си поставя цели, след които е въздействие върху администрацията на президента Картър и влиятелни американски политици за разведряване на отношенията със Съветския съюз. Планирано е и "оказване на влияние върху външнополитическата обстановка в САЩ", както и засилването на "вътрешни противоречия и търкания", като се използва недоволството на синдикатите по това време. Предвидени са и мероприятия за въздействие върху "негърското движение в САЩ", както и върху малцинствата от мексиканци, индианци и порториканци. 

Оказва се обаче, че влиянието сред тези групи е трудно, тъй като "сред тях работят твърде усилено специалните американски служби".

Целите на българското и съветското разузнаване предвиждат изостряне на противоречията между САЩ и партньорите им (основно ФРГ и Франция). В документа например се посочва, че според Хелмут Шмид от социалдемократическата партия американският президент Картър "има някаква психологическа несъвместимост". Премиерът на Италия Джулио Андреоти, както и други европейски лидери, пък се отнасяли критично към Картър.

В документа се посочва, че "съветските другари разглеждат мероприятията против Бжежински като твърде важни": 

На основата на документите, които ние сме им предоставили, те са разработили разобличителен документ. Бжежински има свои противници и до тях се довежда информация, че той е бил пряко замесен в шпионска дейност. Тези факти непременно ще станат достояние на Картър. Съветските другари са провели няколко мероприятия в европейски и латиноамерикански страни, както и в САЩ. По тяхно мнение Бжежински е много неудобен и вреден за Социалистическия лагер. Задачата е умело да се компрометира, за да не се разбере, че това което се провежда срещу него е наше дело.

В документа се описват и развитието на НАТО по това време, като се отбелязва видимо укрепване на Алианса:

Разработват се нови военни планове, в които се предвижда даже и нанасяне на ядрен удар. На лице е стремеж за изглаждане на съществуващите противоречия между страните членки на организацията. От друга страна САЩ непрекъснато се стремят да всеят страх сред членовете на организацията от мнимата опасност, която представлява за тях Съветският съюз. 

В тази връзка двете разузнавания си поставят за цел да се разобличи "същността на НАТО като главен инструмент в ръцете на реакционните кръгове на Запад". Планират се и активни мероприятия за складиране на неутронна бомба на територията на Западна Европа. В тази връзка са задействани мероприятията "Цунами - 1, 2 и 3", които трябва да осигурят оповестяването документи за дейността на НАТО по време на война. С мероприятията се цели също и да се докаже, че западните държави нарочно представят Варшавския пакт като агресивна организация, с което се цели увеличаване на разходите на държавите от НАТО за отбрана.

Опасенията на КГБ и ПГУ са, че интересите на НАТО и САЩ в Европа надхвърлят военните въпроси, опитвайки се да "вземат под известен контрол въпроси от икономически и финансов характер". Като задача се поставят и мероприятия за отслабване на ФРГ като основен политически и икономически двигател на Северноатлантическия пакт, както и за противодействие на Западна Германия да се сдобие с ядрено оръжие. Поставена е и цел да се отслаби южния фланг на НАТО като се подклаждат настроения срещу американските бази там.  

Конкретните мероприятия срещу НАТО са в две направления - пропаганда в СССР и пропаганда зад граница. В Съюза е предвидена кампания, "при която с беседи и изказвания по радио и телевизия военни специалисти да доказват несъстоятелността на подобни тези (за опасността от СССР, бел. ред.)". Зад граница са предвидени подобни мероприятия по линия на разузнаването:

За целта да се използват оценките на някои западни авторитети, от които се вижда, че съотношението на силите е равно, че съветската доктрина е отбранителна и че Съветският съюз няма агресивни намерения.

Двете разузнавания се стремят към влияние и във Ватикана. Те определят новоизбрания папа Йоан Павел II като "умен човек", който разполага с "големи сили и влияние". Очакванията за него са той да работи по-активно в страните от соцлагера. В тази връзка "с другите братски разведки съветските другари" са набелязали мерки: подбуждане на Ватикана да работи за разведряване на отношенията Изток-Запад, Светият престол да бъде неутрализиран в антиговореното срещу социалистическия режим и да бъдат компрометирани "реакционните дейци във Ватикана"