Хелзинският комитет е против предложените изменения на Закона за адвокатурата

Българският хелзински комитет (БХК) е против предложения Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона да адвокатурата (ЗА).

Това съобщиха от БХК в отворено писмо, адресирано до председателя на Комисията по правни въпроси към Народното събрание (НС), председателя на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление към НС и председателя на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред към НС.

С предложеното изменение се предвижда всички форми на правна помощ да се считат за адвокатска дейност. Същевременно обаче упражняването на такава дейност от лица, които не са вписани в адвокатските регистри, се регламентира като незаконно и се предвиждат значителни административни санкции.  

В момента повечето от формите на правна помощ се извършват и от юристи, които не са адвокати. Между тях са и юристи, работещи в правозащитни неправителствени организации с нестопанска цел, извършващи общественополезна дейност; работещите в правните клиники към юридическите факултети; и други юристи със социално-ангажирана дейност. Общото между тези организации и юристи е, че те предоставят правни консултации и други форми на правна помощ безвъзмездно, по правило на уязвими и бедни хора, които нямат достъп до платени адвокатски услуги.

Българският хелзински комитет застава категорично против споменатото вече изменение и допълнение на ЗА, тъй като това би попречило и на тяхната работа. 

БХК се ползва от приноса на малко адвокати. Работата на тези адвокати  е възможна само с помощта на юристи-неадвокати, в това число доброволци. А без помощта на тези юристи БХК ще може да обслужва само част от гражданите, за които се грижи. 

"Правозащитната работа на нашите юристи ще бъде поставена извън закона и те ще бъдат преследвани по административно-наказателен ред.", пишат от Българския хелзински комитет. 

Според БХК, мотивите на вносителите на законопроекта, а именно, че с цитираните разпоредби се защитават правата на гражданите, са несъстоятелни, тъй като правото на защита на гражданите се ограничава силно, защото те ще бъдат заставени да ползват услугите само и единствено на адвокати, дори когато случаят им по същество не изисква това. 

Голяма част от хората не могат да заплатят адвокатска услуга, но в същото време не отговарят и на изискванията за предоставяне на безплатна правна помощ по Закона за правната помощ.