Фрапиращ спад: Резултатите на 15-годишните на теста PISA най-ниските досега

Учениците в България имат по-ниски резултати от средните по математика, четене и природни науки, показаха резултатите от международното изследване PISA тази година. Резултатите на деветокласниците ни са и най-ниските досега от началото на тестването у нас и достигат тези от 2000-2006 г.

В централата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) днес бяха представени резултатите от миналогодишното издание на изследването.

Резултатът за България: в синьо е средният за страната резултат, а в оранжево - средният за всички държави, в които се провежда изследването.

Математика

В България 46% от учениците са стигнали до второто ниво по математика, което е значително по-малко от средното за изследването 69 %. В този математически модул се проверява дали учениците могат да интерпретират и разпознават, без директни инструкции, как една проста ситуация може да бъде представена математически (например сравняване на общото разстояние по два алтернативни маршрута или конвертиране на цени в различна валута). Цели 54% са на критично ниско ниво.

Едва 3% са с високи резултати по математика, което означава, че са покрили ниво 5 или 6 от математическия модул на теста на PISA. Средното за страните, включили се в изследването, е 9 %, а шест азиатски държави водят класацията с най-голям дял ученици с такива постижения: Сингапур (41 %), Китайски Тайпе (32 %), Макао (Китай) (29 %), Хонконг (Китай)* (27 %), Япония (23 %) и Корея (23 %).

Сходни са резултатите при четивните умения - 53% са с най-ниско ниво на умения, а при природните науки тази група е 48%.

Четене с разбиране

Около 47% от учениците в България са стигнали до второ или по-високо ниво по четене, при средно 74% за всички участвали страни. В тази част тестът PISA проверява способността на учениците да определят каква е основната идея в текст с умерен обем, да намират информация въз основа на ясни критерии и да разсъждават върху целта и формата на текстовете, когато са изрично насочени да го направят.

У нас едва 2% от 15-годишните участници са се справили с 5-ото ниво по четене при средно 7%. Това е делът на учениците, които могат да разбират дълги текстове, да боравят с абстрактни или противоречащи на интуицията понятия и да правят разлика между факти и мнения, въз основа на данни, свързани със съдържанието или източника на информацията.

Природни науки

Около 52 % от българските ученици са достигнали до второто базово ниво на въпросите по природни науки. Това отново е значително по-малко от средното за всички участници в изследването - 76%. Въпросите по природни науки целят да изследват дали учениците могат да разпознаят правилното обяснение на познати научни явления и могат да използват тези знания, за да определят в прости случаи дали дадено заключение е валидно въз основа на предоставените данни.

Оказва се, че едва 1% от българските ученици са показали високи резултати по природни науки, достигайки до двете най-сложни нива - 5 и 6, като средната стойност при изследването е 7 %. Този 1% са учениците, които могат творчески и самостоятелно да прилагат знанията си по природни науки в най-различни ситуации, включително непознати.

Трябва да се отбележи, че резултатите падат при почти всички страни в сравнение с последното изследване от 2018 г.

PISA изследва процесите в образованието, като се оценяват постиженията на учениците в три области – четене, математика и природни науки. До сега изследването се провеждаше на всеки три години, но последното издание беше отложено с една година поради пандемията от Ковид-19. Дългоочакваните резултати, които бяха представени днес, показаха какво е нивото на българското образование. Българските ученици са премерили знанията си със свои връстници от 83 държави и региони, взели участие в PISA 2022.

PISA на практика е тест, който изследва функционалната грамотност на 15-годишните ученици. Това е възрастта, на която повечето ученици по света са в края на задължителното си училищно образование. Затова и изследването е създадено да мери доколко учениците са подготвени да се справят с живота в съвременното общество и с глобалния свят. PISA показва способността на учениците да използват познанията и уменията си от училище в реални житейски ситуации.

На пресконференция в понеделник министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков представи мерки за подобряване на представянето на българските ученици, които през годините не показват задоволителни резултати в изследването PISA. Дългосрочните мерки, предвидени от министъра са насочени към промяна обучението и оценяването, за да се намали сухото наизустяване и възпроизвеждане на знания, а активното учене да се насочи към изграждане на умения за живота и към възможности за повече практическо използване на ключови компетентности.

"От следващата учебна година се предвижда въвеждане на подкрепящи мерки за учители и ученици, които да формират у тях умения за живота, които мери и международното изследване PISA, и където нашите 15-годишни младежи не са с добри резултати", каза министър Цоков.

Обявяването на резултатите гледайте в реално време ТУК.