Експерти: 42 на сто от децата живеят в риск от бедност
45,2% от децата и техните семейства живеят в риск от бедност, а 63,3% от децата живеят в пренаселени жилищни условия. Това съобщи Мария Брестничка, координатор в Национална мрежа за децата, при представянето на "Визия за семейна политика в подкрепа на децата и семействата в България".
Поканени бяха представители на изпълнителната и местната власт, академичната общност, неправителствени организации, експерти, родители и медии.
18% от населението са деца и млади хора до 19 години, като 81% от децата до 3 години са отглеждани само от родителите си, без помощта на баби и дядовци. Всяко 6-то дете пък изобщо не посещава детска градина, стана ясно на форума.
Самата "Визия за семейна политика" цели да се въведе подход и политика, ориентирани към семействата. "Така всички родители в България ще имат възможност да отгледат колкото деца искат, да получават необходимата подкрепа, за да бъдат най-добрите родители, които могат да бъдат и да съвместяват семейните си отговорности с професионалния и обществения живот", казват от Националната мрежа за децата.
Основен партньор в проекта е бил Институтът за изследване на населението и човека към Българската академия на науките (БАН). Доц. д-р Татяна Коцева, която представляваше института, каза, че тя и колегите ѝ са извършили проучване, основано на качествени методи: дълбочинни интервюта, групови дискусии, наблюдение. Работата им е била подпомогната и от агенцията за емпирични изследвания "Сова Харис". Участниците в проучването са били 63-ма, като са били разделени на 8 групи.
Какво е положението в момента?
Основна критика на участниците в допитването била тази, че обезщетението за майчинство през втората година след раждането е твърде ниско. Те определили надбавките за неефективни, "мизерни", които "отиват за джобни". Според участници в допитването и някои експерти, майчинските надбавки трябва да се универсализират, без нужда от "доходен тест".
Според други експерти доходният тест може и да остане, но просто условията за определена на размера на добавката да се спазват по-точно.
Основното притеснение по отношение на социалната политика за майчинството пък е било изразено от високообразованите родители и е било във връзка със загубата на квалификация по време на майчинството.
"В момента повечето съществуващи политики засягат родителите, но без да са обвързани в система от целенасочени действия за подкрепа. У нас действат над 20 нормативни, поднормативни акта и стратегии, регламентиращи подкрепата на семействата и децата, но те не са интегрирани така, че да адресират комплексно нуждите и проблемите", каза още Брестничка.
Сред основните принципи на "Визията за семейна политика в подкрепа на децата и семействата в България" са поставяне на правата и най-добрия интерес на децата във фокуса на всички услухи, мерки и плащания, свързани с тях, подкрепа и овластяване на родителите, комплексност и цялостност на мерките.
Според Националната мрежа за децата подкрепата и овластяването на родителите са нужни стъпки към подобряването на социалната политика, тъй като именно родителите са "експерти в разбирането на собствените си силни страни и нужди" и трябва да бъдат подкрепени чрез мобилизиране на ресурсите на самото семейство. Според съставителите на визията, родителите не трябва "да бъдат разглеждани като безотговорни и некомпетентни хора, които трябва да бъдат санкционирани".
На събитието присъстваха и председателят на Държавната агенция за закрила на детето Ева Жечева, Росица Димитрова, директор на дирекция "Социални дейности и здравеопазване" в община Велико Търново и други представители на местната власт. Те всички изразиха приемане на препоръките, заложени във Визията на Националната мрежа за децата и готовност да се съобразят с тях при промените в социалното законодателство.