Една анонимна история за доброто

В тази история няма нито едно име. Жената, която е направила тази добрина, не иска да се пише нищо за нея. Тези, които са получили дарението, са деца с тежка съдба и трябва да бъдем деликатни.

Въпреки това ви гарантираме, че историята е истинска. И въпреки нежеланието на дарителката, искаме да я разкажем, правейки всичко възможно да запазим анонимността й.

Главната героиня в тази история е жена на възраст от село с етническо смесено население. В началото на миналата година тя е споходена от неочакван късмет. Печели голяма сума от игра на Националната лотария.

Недалеч от нейното село, в един красив български град, има два Центъра за настаняване от семеен тип. Това е новото име на институцията, която сме свикнали да наричаме "детски дом". От няколко години тече т. нар. процес на "деинституционализация" и новите Центрове за настаняване от семеен тип нямат нищо общо със старите домове. Но като всяко нещо, което разчита на бюджета, и там парите не стигат и все има нужда от нещо.

В едното ЦНСТ в този град живеят десетина деца. Имахме щастието да е запознаем с тях. Прекрасни деца с невероятно объркани съдби, всяка от които сама по себе си е достойна за книга. Като журналисти изпитваме известно съжаление, че няма да можем да ги разкажем. Като хора знаем, че не трябва да го правим, защото странните и объркани истории могат да им попречат в бъдеще.

Така или иначе в неголемия град тези истории се разчуват и някак си са стигнали до нашата героиня. Един ден тя се появила в ЦНСТ-то. Казала, че е спечелила пари от лотарията. Иска да дари част от тях и попитала от какво имат нужда. Казали й, че имат нужда от матраци, защото старите са вече много стари.

В същия град има и още едно ЦНСТ. От онези, за които сме свикнали да не мислим и да не забелязваме. В него живеят деца с увреждания, повечето приковани към инвалидни колички. Жената отишла и при тях. Видяла вехтите колички, в които децата прекарват голяма част от времето си и предложила да им купи нови, по-хубави и по-практични.

Бяхме помолени от директорката на ЦНСТ-то да не обявяваме имена или суми. Дарителката категорично отказва да се снима, да напишем името й, да разкажем историята й, която сама по себе си е драматична и заслужава отделен разказ. Редактирахме внимателно този текст, за да няма нищо, което да насочва към нея. Дори в нейното село не знаят за дарението й. Въпреки парите, които е спечелила, тя продължава да води предишния си, обикновен живот.