Добрият, лошият и страхливият: един ден в приют за кучета в София
Какво може да очаква човек, когато отиде в приют за бездомни кучета? Много шум, бъркотия и остра миризма. Разбира се, всеки, който някога е гледал куче, знае това.
Затова ако сте от хората, които не са готови да се оцапат в малко игра с едни от най-милите четирикраки същества в София, имате шанса да усетите това преживяване от написаното тук. В случай, че сте от другата половина, може би вече сте били във Фермата или стягате багажа за натам.
Но нека преди това ви разкажа за моя ден в приюта за кучета.
Случайно разбрах от Фейсбук за инициативата "Разходки с кучета във Фермата" и си рекох, "защо не"? От години искам отново да си имам куче, което заради уседналия живот в софийски апартамент в центъра на града е задача с повишена трудност. И тъй като не мога да отделя необходимото време в момента, предпочитам да не превръщам в неволен затворник още една душа.
И така - стегнах малко вода и храна за през деня и тръгнах към Фермата в покрайнините на София*. Разходките се организират всяка събота и неделя, съответно от 11:00 и 11:30 часа и продължават до 17:00 часа. Водят ги старши доброволци. Желаещи не се връщат, дори и да дойдат през седмицата.
Фермата на картата. Снимка: Animal Rescue Sofia
"Преместихме се наскоро, затова засега зверовете се намират във временни ограждения навън. Без възможност да зяпат и клюкарстват, кучетата се нуждаят от вашата компания и ласка повече и от преди – те мечтаят да дойдете да ги помачкате! Желаещите са добре дошли да се присъединят и да помогнат всяко куче да получи своите мигове свобода извън клетката, малко обич, малко тичане, тревичка под лапите и вятър в ушите", пишат от Animal Rescue Sofia.
В приюта има около 200 кучета, които живеят по 3-4 в клетка (без да броим бебетата с майките им). А палитрата им е невероятна - малки, големи, буйни, игриви, космати, мързеливи, сладки и кисели. Те са настанени в продълговата сграда, като едната половина на всяка клетка се намира отвън, а другата - вътре в сградата. Като в зоопарка. Зоопарк, в който обаче може да изведеш животните от клетките им и да ги разходиш.
Едната страна на сградата, където се живеят животните. Снимка: OFFNews
В автобуса се запознах с момче и момиче на 18 и 17 години, които също отиваха към приюта, той - за първи път, а тя - за пореден. Сещате се кой кого беше накарал.
Тримата се оказахме първите доброволци, дошли малко след 11 часа сутринта във Фермата. Изчакахме старшите доброволци да поставят няколко кофи с вода из двора за кучетата, които ожаднеят по време на разходката, и изслушахме инструктажа.
А той гласеше следното - всяка клетка си има номер и в нея се намират няколко кучета, които се познават. Караме клетките подред, като помним кое животно в коя е била, за да не вкараме някой обитател в погрешна клетка, защото може да възникне проблем - гледали сте, предполагам, по човешките филми какво се случва с различните съкилийници и банди.
Всяко куче бива изваждано и прибирано от старшите доброволци от разходка, която трае между 15 минути и 1 час, зависи от желанието на кучето и бройката на доброволците. Повече доброволци означават повече отделено време на всеки любимец, по-малко - обратното. Извеждането става само на територията на приюта, не навън, което обаче е достатъчно пространство.
Кутрета в клетката при майка си. Снимка: OFFNews.
След това подписваме декларация, че сме запознати с рисковете при работа с животни и ги приемаме, включително и риска да бъдем разкъсани на парчета, примерно. Макар че съм убеден, че никога не се е случвало. Всъщност, единственият риск за здравето е да прегреете на жежкото слънце през деня или да изгорите като влог в КТБ.
Първото куче, което ми се падна, беше Олив - мързелив и гладен тип, който след две обиколки около сградите спря да пие вода при една от кофите, след което започна да се къпе. След като се наплацика, си натопи предните лапи в кофата и застина като статуя. Издърпах го за още една обиколка, последвана от почивка във водата.
Вторият косматко разхождаше мен, вместо да е обратното. С него вървяхме близо час, като постоянно обикаляше сградите във всевъзможни комбинации на маршрути, като през повечето време преследвахме друг доброволец и животното му, което се оказа от същата клетка като моето. Когато ние ги изпреварвахме, спътникът ми спираше и се обръщаше, за да види къде са и да ги дочака.
Междувременно бяха дошли множество доброволци и всеки разхождаше по едно куче. Агресия не се срещаше абсолютно никъде, с изключение на малко врява понякога. Освен да ги поят, доброволците можеха да решат любимците си и да им дават лакомства от един кашон.
Доброволци с кучета до бидона с каишките. Снимка: OFFNews
Дойде ред и на бебетата, които предизвикаха вълна от умиление. Те обаче бяха мързеливи и упорити и накрая приютът се осея с лежащи на сянка или пек кутрета и техните доброволци, по-енергичните от които разнасяха своите палета на ръце.
Моето куче №3 за деня се изстреля да търчи в мига, в който хванах каишката му. С него направихме няколко обиколки на бегом около сградите, преди да се умори и да легне на сянка.
Четвъртото беше от по-страхливите и с него имахме повече проблеми. Тя се притесняваше изключително много и стоеше пред клетката си, трепереща и с подвита опашка. Сигурно пет минути една жена ми помагаше да я бутаме и дърпаме крачка по крачка. Когато напуснахме района на нейната клетка и останалите лаещи кучета от загражденията, тя се успокои и тръгна да се разхожда спокойно, докато пак не стигнахме "нейния квартал". Накрая сама пожела да се прибере в клетката, като отиде до нея и спря.
След няколко часа стигнах до петото си и последно за деня куче, което кръстих за себе си Мечо, защото беше голямо, космато и тромаво. Когато ми го връчиха, казаха, че е от старите пушки и ще се разхожда спокойно, но може да изръмжи тук-таме. С Мечо се спогодихме и тръгнахме да обикаляме, като междувременно се мислех за Роб Старк с него. Той също клонеше към клетката си, когато минавахме покрай нея, но с малко увещания направихме няколко кръгчета и накрая го оставих да си почива.
Мечо, на снимката може и да не личи, но е много голям. Снимка: OFFNews
"Събота и неделя е притокът на доброволци и осиновители. Финансови средства винаги ни трябват, защото още довършваме клиниката - това са 200 кучета, за които трябва да се купува храна, ваксини, лекарства, да се полагат грижи. Всеки, който иска да разхожда, е добре дошъл, защото е важно за кучетата, за да бъдат осиновени, да са социални, да са свикнали с общуването с хора", коментира пред мен Александра Минчева, координатор на доброволците към Animal Rescue Sofia и един от старшите доброволци във Фермата.
Тя обясни, че всеки може да дойде и да си осинови куче, като ако това не стане, приютът няма да върне животните на улицата.
"Остават си тук, гледаме си ги при нас", добави с усмивка Александра.
Всеки жител там е със своите уникална индивидуалност и характер - енергични, лениви, хрисими, страхливи, скандалджии, лигльовци или още близо други 200 определения.
В заключение мисля да пусна още една снимка на Мечо и да оставя последната дума на Александра:
Пак Мечо. Снимка: OFFNews
"Приканвам хората да дойдат и да опитат какво е да разходят куче, защото това е много приятно преживяване не само за кучетата, но и за самите хора заради общуването, което получават. Кучетата са много социални, игриви, обожават да се глезят, да те целуват и е много зареждащо".