До месец съдът казва дали КТБ е давала кредити на подставени фирми

В рамките на един месец Върховният административен съд (ВАС) трябва да се произнесе окончателно правилно ли е решението на БНБ, с което е отменено разрешението "Корпоративна търговска банка" (КТБ) да увеличи капитала си.

Днес съдът заседава по дело, в което изпълнителните директори на банката обжалват решението на Управителния съвет на БНБ, с което Централната банка забрани на КТБ да увеличи капитала си с 35 млн. евро.  

През март 2014 година Управителния съвет на БНБ дава зелена светлина за увеличаване капитала на банката. Няколко месеца по-късно обаче, когато КТБ е поставена под специален надзор, БНБ ревизира решението си като го отменя. Причината е, че одиторските проверки установили, че банката на практика е увеличила капитала си с пари, осигурени от самата КТБ, което е нарушение на закона. 

"Откъде накъде те (БНБ, бел. ред.) ще излагат едни констатации, които няколко месеца преди това подробно са ги проверили и са дали разрешение на КТБ да увеличи капитала си с 35 млн. евро? Какво се е случило след пет месеца, та да си отменят това решение?", попита единият от адвокатите по делото Менко Менков.

Пред съда юристите от БНБ оспориха жалбите на директорите в КТБ с обяснението, че петимата нямат правен интерес. С подобни мотиви тричленен състав на ВАС остави без движение жалбите, като поиска от жалбоподателите да уточнят в какво качество оспорват решението на БНБ - "в качеството си на физически лица, действащи от свое име или поддържат, че са законни представители на „Корпоративна търговска банка”АД и в това си качеството действат от името на „Корпоративна търговска банка” АД."  

Според защитата обаче това означава на практика, че никой не може да обжалва решение на БНБ. "Това означава отправяне на заявление към световния икономически свят: „Не правете банки в България, защото нямате право на нищо след това, ако нещо ви се случи и ви нарочат. Твърдят, че никой няма правен интерес да обжалва решения на УС на БНБ. След като е така, защо въобще съществува съдебен контрол на някакви актове и защо въобще съществува съдът, като юрисдикция, който, като независим и безпристрастен орган, трябва да даде точен отговор на въпросите, които се поставят. В противен случай опираме до неща, които са се случвали през 1947 година – ние ще ви вземем лиценза, ще си отменим решението, с което няколко месеца преди това сме ви увеличили капитала, тъй като сме констатирали, че няма никакви нередности и вие няма да има на кого да се оплачете", коментира адвокат Менков.

Той обясни, че изпълнителните директори на КТБ имат правен интерес да обжалват това решение, защото за тях настъпват негативни последици, ако няма съдебен контрол.

Защитата иска също така ВАС да излезе с тълкувателно решение за това кой има правен интерес да обжалва решението на УС на БНБ за отнемане на лиценза. "След като отправихме това искане до всички институции, които имат право да поставят въпроса за тълкувателно дело, отказа ни омбудсманът, министърът на правосъдието мълчи, главният прокурор ни отказа - Висшият адвокатски съвет на тайно гласуване е приел, че има противоречива практика в това отношение и за това иска ВАС да образува тълкувателно дело, с което да реши кой има правен интерес. От 10 март председателят на ВАС не образува тълкувателно дело. Неговото задължение по закон е да го образува до два месеца. Нали си представяте, че ако те се произнесат днес или утре по така нареченото основно дело за лиценза на КТБ, какво ще реши ВАС по искането за образуване на тълкувателно дело след това няма да има пряко отношение. За това искахме спиране на делото за отнемане на лиценза на КТБ и да се произнесе петчленният състав на ВАС, едва след като ВАС в своята цялост се произнесе за тълкувателно дело, което трябва да бъде образувано. Иначе сега излиза, че БНБ назначава квестори, които единствено имат право да обжалват решения на банката", обясни Менков.  

Юристите на БНБ смятат, че отмяната на решението за увеличение капитала на КТБ е взето, след като е установено нарушение на европейски регламент от 2013 година - КТБ е финансирала сама себе си чрез поредица от финансови операции, които не са били видими на пръв поглед. "Банката е отпуснала кредити на няколко лица в различен размер, като те от своя страна са отпускали кредити на други юридически лица, те пък дали на трети, като накрая всички суми са преведени по сметка на "Технологичен център - Институт по микроелектроника (ТЦ-ИМЕ)" АД, дружество, близко до КТБ.

На практика е установено, че средства на банката, след поредица от кредити и финансови операции, които са протекли на една дата - 25 март, са се върнали обратно в КТБ.

"Нямат правен интерес лицата, които обжалват, тъй като по никакъв начин те не са пряко засегнати от отмяната на тази заповед за подчинен срочен дълг от 35 млн. евро – банката е финансирала сама себе си. УС на БНБ в решението си за отнемане на лиценза не се е позовал на предходното решение за отмяна на подчинения срочен дълг и не го е използвал", обясниха от БНБ.

В хода на делото днес защитата на директорите в КТБ поиска от съда да отправи до европейския съд искане за тълкувателно решение, с което да бъде определено кой има право да обжалва решения на УС на БНБ. Ако ВАС приеме това искане, делото трябва да бъде спряно до изготвяне на отговора. Ако искането бъде отхвърлено обаче, българският съд трябва да се произене по това правилно ли е решението на БНБ за отмяна на първоначалното разрешено увеличаване на капитала на КТБ.