Детският омбудсман на Исландия: Децата трябва да знаят, че има кой да ги представя пред властта

Работата на детския омбудсман е застъпническа - системно и целенасочено да поставя децата в дневния ред на управляващите. Важно е също самите деца да знаят, че имат свой представител пред управляващите, с когото могат да се свържат, да говорят и който ще застане на тяхна страна, заяви детският омбудсман на Исландия Салвьор Нордал, която гостува в България по покана на Национална мрежа за децата.

От днес до 26 юни тя ще има срещи с омбудсмана на Република България проф. д-р Диана Ковачева, с народни представители от Комисията по труда, социалната и демографската политика и от Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта в 47-ото Народното събрание, с министъра на образованието и науката акад. Николай Денков и със заместник-министъра на правосъдието Борислав Ганчев.

На 22 юни 2022 г-жа Салвьор Нордал даде пресконференция в присъствието на г-н Георги Богданов, изпълнителен директор на Национална мрежа за децата, и д-р Ева Жечева - директор на дирекция „Права на детето“ в институцията на омбудсмана на България.

„Най-важното за позицията на омбудсмана е той да има независимост и автономия, а също така сам да може да решава върху кои теми и проблеми да се съсредоточи“, коментира г-жа Нордал и допълни, че в момента акцент в нейната работа е участието на децата в консултирането и взимането на решения, които са важни за техния живот.

„Работата на детския омбудсман е застъпническа – системно и целенасочено да поставя децата в дневния ред на управляващите. Важно е също самите деца да знаят, че имат свой представител пред управляващите, с когото могат да се свържат, да говорят и който ще застане на тяхна страна“, обясни г-жа Нордал. „През две години детският омбудсман на Исландия организира форум на децата от цялата страна. По време на срещата има сесия, в която без предварителна подготовка участват министър-председателят и министрите на образованието и на околната среда и децата могат директно да им задават въпроси по теми, които ги вълнуват.“

„Интересът към правата на децата се засили в държавите от Европейския съюз през последните няколко години. Исландия ще председателства Съвета на Европа от ноември т.г. и правата на децата ще бъдат една от главните теми“, каза г-жа Нордал.

„Посещението е във връзка с дългогодишните усилия и застъпническата работа на Мрежа за децата да бъде създадена институцията Омбудсман на детето в България, който да защитава интересите, правата и нуждите на децата. То е част от съвместен проект с фонд „Активни граждани“ за обмяна на опит с работеща институция като тази в Исландия“, каза Георги Богданов при откриването на пресконференцията. „Правата на децата са неглижирана тема от българските политици, а ДАЗД и системата за закрила на детето трябва да бъдат реформирани“, подчерта той.

„В българската демократична система има важно място за детския омбудсман. Той може да донесе нова енергия, сили и механизми за защита правата на децата“, каза г-жа Ева Жечева.

Защо е необходим омбудсман на детето в България?

Данните от годишния мониторингов доклад на Национална мрежа за децата „Бележник: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата“, както и от годишния доклад на Омбудсмана, показват, че на практика у нас липсва система за закрила и ежедневно ставаме свидетели на нарушаване правата на децата:

- България е на едно от първите места по дял на децата в неравностойно положение – в последните десет години над 400 000 деца у нас живеят в риск от бедност и социално изключване и това е трайна тенденция;

- липсва превенция на насилието в училище, на улицата, в семейството;

- голяма част от децата са лишени от достъп до здравни услуги и равен достъп до качествено образование;

- услугите по образованието и грижите в ранна детска възраст са остарели в сравнение с европейските практики;

- България е единствената страна в Европейския съюз без Национална многопрофилна детска болница;

- у нас детското правосъдие остава подвластно на остарелия закон за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните от 1958 година;

- не е развита допълнителна подкрепа за децата със специални образователни потребности и достъпна архитектурна среда.

В момента единствената структура, натоварена със защита правата на децата – Държавна агенция за закрила на детето, обвързана йерархически, оперативно, функционално и финансово с Министерство на труда и социалната политика, не успява да отстоява адекватно и обхватно правата на българските деца.