Демографът Магдалена Костова: С раздаване на пари раждаемост не се подобрява

От 2020 година има положително механично салдо - повече хора идват в България, отколкото я напускат. Според нас това започна заради COVID-кризата, тъй като тогава доста се ограничиха пътуванията и контактите. Имаше до известна степен и икономическа криза. Тогава доста българи се завърнаха в страната. Всъщност през първите години - 2020, 2021, 2022 г., в потока преобладаваха завръщащите се български граждани - над 50 процента. Едва през последните 2-3 години мнозинството са чужди граждани. Предимно това са хора от страни извън ЕС. Това разясни в подкаста на OFFNews Магдалена Костова, директор "Демографска и социална статистика" в НСИ.

Според нея без значение дали идват българи или чужденци, това е една позитивна тенденция, защото става дума основно за хора в активна възраст.

"Много голяма част идват, за да работят тук. Така че това е хубаво и се надяваме да се запази в бъдеще", каза Костова.

Тя обаче изрично подчерта, че потокът от имигранти у нас все още е недостатъчен, за да компенсира негативния естествен прираст на населението у нас.

"Все още нямаме такъв приток, който да води до ръст на населението или поне да компенсира намалението", посочи демографът.

Костова обясни, че ключовото при решението да смениш страната, в която живееш, е качеството на живот.

"Не става дума само за доходи и заплати. Става дума за общ комплекс от условия, предлагани от държавата. Това са данъци, финанси, инфраструктура, здравеопазване, образование. Когато всичко това бъде на едно много добро или отлично ниво, то, може би, тези процеси ще се ускорят и ще се засили миграцията към България", добави тя.

Според демографа войната в Украйна има влияние върху имиграцията в България, но то не е определящо.

"У нас в момента пребивават много украинци, но те са със статут за временна закрила. Основно става дума за граждани на трети страни, които кандидатстват на някакво основание за пребиваване. Име основно граждани на Турция, а през последните две години има много и от Узбекистан, Казахстан, Непал, Бангладеш. Това е нова тенденция. Става дума за хора, които са тук, за да работят. Отделно има и сезонна миграция - хора, които идват за до 90 дни. Те са на друг разрешителен режим, при който Агенцията по заетостта е водеща. Но и там преобладават граждани на Казахстан, Узбекистан, Киргизстан и други", обясни Магдалена Костова.

Специалистът и коментира защо толкова много турски граждани търсят възможност да се заселят в България.

"Причините са различни. Около 60-70 процента от потока между двете държави, който е голям от години, са български граждани и такива с двойно гражданство. Те явно се завръщат по различни причини, но ние не ги изучаваме. Що се отнася до другите 30-35 процента, които не са български граждани, основно идват за работа (около 30%). Други 20 на сто идват на основание - събиране на семейства, около 10 процента са с цел образование. Има и голяма част, които идват по други причини, които включват хора, загубили българското си гражданство поради различни изселнически спогодби. Също има и доста турски пенсионери, които разполагат с достатъчно средства и искат да живеят тук, добави тя. 

Костова подчерта, че условията за живот са най-важният фактор, влияещ на миграцията.

"Това движи и вътрешната миграция, не само външната. Затова всеки пети българин вече живее в София", каза тя. 

"Светът вече е доста глобален. Бизнесът също. Не е необходимо да живееш някъде, за да работиш. Много хора работят дистанционно за чужди компании, а са си тук. Светът се променя и емиграцията се променя. Преди държавата бе затворена, не можеше да се излиза и имаше само нелегална миграция. После всички тръгнаха да бягат към чужбина, след това да се връщат. Така че промяната в света ще променя и миграцията", подчерта директорът на демографската статистика в НСИ.

Според Костова ниската раждаемост е характерна за всички развити страни. 

"Факт е, че с повишаване на качеството на живот, с повишаването на образованието на жените, активното им участие на пазара на труда, намалява и раждаемостта. Не можем да очакваме да имаме същата раждаемост каквато сме имали в началото на ХХ век. Тогава сме били земеделска държава и колкото и грубо да звучи, имало е нужда от работна ръка. Хората са имали много деца, защото е трябвало да има кой да работи на полето", обясни специалистът.

Според Костова на държавно ниво не могат да се вземат кой знае какви мерки, тъй като не можем да очакваме от съвременната жена да ражда много деца.

"Само по себе си намаляването на населението не е драматичен показател. На тази територия, на която живеем са живели и 3 милиона души и 9 милиона. Въпросът е какви са хората като характеристика. Това че намалява населението не е чак толкова лошо, колкото това, че населението застарява. Ще стигнем до един момент, в който ще имаме един много голям дял на възрастни хора и малко такива, които да работят. Това и сега е проблем за социалните и осигурителните системи, така че можем да си представим какво ще е в бъдеще", каза тя.

Според демографа раждаемостта би могла да се повиши от мерки, които позволяват на жените да съчетават личния си живот с работата.

"Неща като гъвкаво работно време, отдалечена работа и други такива, които биха стимулирали майките хем да работят, хем да си отглеждат децата. Чисто паричните финансови стимули според мен не работят", подчерта Магдалена Костова.

Ето и видеото от целия разговор:

Следете новините ни в GoogleNews