Близки и приятели през сълзи за Стефан Данаилов: Грамада от талант и доброта

Хиляди се събраха тази сутрин пред сградата на Народния театър, за да си вземат последно сбогом с обичания от цяла България Стефан Данаилов. Поклонението започна в 11 часа, километричната опашка покри целия площад пред театъра, а към момента достига чак до пл. "Княз Александър I". 

Сред присъстващите на поклонението бяха президентите Румен Радев, Георги Първанов, политици, общественици, колеги,  ученици.

Грамада от доброта, талант и човечност - това казваха опечалените, без да крият емоциите си.

Огнян Герджиков: 

Стефан Данаилов заслужава огромно уважение и като политик, и като артист, и като човек. Това е уникално съчетание в неговата личност. Поклон пред паметта му!

Корнелия Нинова: 

Изпратихме една Вселена от талант, красота, любов и мъдрост. Стефан носеше доброта в себе си и я раздаваше на другите. Винаги съпреживяваше болката на другите. Това каза със сълзи в очите лидерът на социалистите Корнелия Нинова минути след като си взе последно сбогом с големия актьор. Стефан беше добър, почтен и широко скроен човек. Ние в БСП загубихме свой духовен водач. Осиротяхме. В последните си дни, в болничната стая ми каза: "Не плачи, каквото и да се случи с мен, продължаваме заедно". И е прав. Въпреки смъртта, ние ще го носим в едно съкровено място в душите си. Поклон пред великия, непостижимия и великия Стефан!”

Валентин Михов:

Стефан Данаилов беше велика душа. За актьорско майсторство да не говорим! Той ме съветваше и за футбол, и за много други неща. Бяхме наивни и двамата. 

Татяна Лолова

"Стефан каза да не го жалим. Това е извънземно и земно неповторимо същество, беше с нас и ще остане до всеки един. Талантлив и обичлив, той не е виновен, че беше толкова прекрасен."

Владимир Пенев:

Искам да го запомня усмихнат, човечен, чаровен и добър, какъвто си беше. Има раздели, които не можеш да приемеш. Не мога да си представя, че вече го няма и ще го пазя и помня такъв, какъвто е в сърцето ми. Много ми помогна в много различни периоди в живота ми. 

Валери Йорданов: 

"Над 270 студенти, всички те са най-снимащите и най-играещи и успяващи. Всеки е взел всичко от него. Той беше колкото преподавател, толкова и приятел. Духовен баща на поколения актьори. Болката е толкова силна, все едно да изпратиш баща си."

Иван Радоев:

Семействата ни бяха много близки. Стефан помогна много в тежък момент и ще му бъда винаги безкрайно благодарен. Не е клише, когато се каже за него, че е едно голямо сърце.

Елена Петрова:

"Болката е голяма, но трябва да я има, за да не се забравя, за да се помни. Тя ще подсеща, че има такива хора - грамадни хора, които са вървели по тази земя, които са били докоснати от Бога с добрина и щедрост и най-важното: учили са и другите на това. Стефан ще продължи да живее чрез неговите ученици и това, на което ги е научил и възпитал - да бъдат големи артисти, да бъдат добри и големи хора. Това, което всички ще усещаме оттук нататък е една голяма празнота и пустота. Днес той би се усмихнал и би се радвал, че има толкова много хора и дори би се скарал, че не трябва да плачем. Имам много хубави спомени с него, минах цяла една школа, докато работихме заедно. Думите му, които винаги ще звучат в съзнанието ми са: Всичко ще бъде наред!"

Стоян Алексиев: 

"Професията ни е божествена. Както Бог е истина и любов, Стефан беше истина и любов. Знам, че Бог му е отредил светло място!"

Башар Рахал:

"Имаше два вида хора - Стефан Данаилов и останалите. Яд ме е, че много хора не го познаваха добре. Дано тази доброта, която носеше може да се предава нататък. Той променяше хората с това, че събуждаше добротата в тях. Той беше еталон за човещина и доброта."

Студентите на Стефан Данаилов се простиха с него с думи, прочетени на поклонението в Народния театър от актрисата Силвия Лулчева:

Сбогом, Мастър!
Благодарим ти за смелостта да поемеш кръста да поведеш млади хора към светлината на изкуството!
Благодарим ти за безпощадно точната искреност!
Благодарим ти, че когато обсъждаше актьорската ни работа, вниманието ти беше съсредоточено върху това, колко сме пораснали като човеци.
Благодарим ти, че ни наказваше, като ни прощаваш!
Благодарим ти, че говореше просто, честно и човешки, с безмилостна автоирония, че не се къпеше в суета и самовлюбеност, а ни респектираше с нечовешка човечност!
Благодарим ти, че смущаващо земен, оставаш завинаги толкова високо, че всички ще преминем живота си, протегнали мечти да те заслужим!
Благодарим ти, че ни беляза с любовта си към живота!
Благодарим ти, че ни зарази с лудостта си!
Благодарим ти, че ни учеше на екипност и партньорство в професия, в която всеки се изкушава да изпъкне, да е пръв, да е по-напред!
Благодарим ти, че преди да станеш професор, беше Академик по човекознание, човеколюбие и човещина!
Благодарим ти за широтата, за свободата, за мащаба на смелото ти сърце!
Благодарим ти за щедростта, за замаха, за смеха!
Благодарим ти, че ни научи на уважение и памет към твоите учители, към твоите състуденти и приятели!
Благодарим ти, че ни научи на уважение и памет към твоите учители, към твоите състуденти и приятели!
Благодарим ти, че ни покори с непосилната лекота на любовта и усмивката си!
Благодарим ти, че ни показа какво е диалогичност, дипломатичност и внимание към всеки!
Благодарим ти, че ни остави домашно, да напишем отговор на литературния въпрос: достоен ли съм да съм твой ученик?
Сбогом, Мастър!
Прости ни!
Обичаме те, Учителю!

Стефан Данаилов почина на 27 ноември на 76-годишна възраст след продължително боледуване. Изиграл е близо 150 роли в театъра и киното, носител е на десетки престижни награди, сред които и най-високото отличие на държавата – орден „Стара планина".

Снимки: Александра Маркарян