Бисер Банчев в подкаста на OFFNews: Сръбските тайни служби контролират македонските

„Влиянието на Русия и Китай в Македония минава през Сърбия. Тя активно иска да бъде посредник. Македония като натовска държава вече е много по-интересна за Москва, отколкото преди. Има сериозни съмнения, че сръбските специални служби контролират македонските специални служби. Сърбите на практика казват на руснаците и китайците: „Eто, ние сме изградили едни позиции, няма смисъл да харчите хора и ресурси за това, след като може да използвате нашите“.

Това заяви Бисер Банчев, експерт по история на Сърбия и Западните Балкани към Института за балканистика към БАН, пред Калоян Константинов в студиото на OFFNews. Според Набчев контролът над Скопие е важен и поради икономически причини: „Сърбия се опитва да диверсифицира въоръжението си с китайско и западно. При скорошното посещение на президента Си Дзинпин в Белград бяха сключени 28 споразумения между различни министерства – за търговия, дигитална икономика и дори между олимпийските комитети. В момента около 50% от световната търговия се движи с контейнери. Имайте предвид, че най-прекият път на китайски стоки към Европа е от Шанхай до пристанището в Пирея, после през Македония, Сърбия и Унгария, която е голямата логистична база.

Сърбия е важна като транспортен коридор и именно затова е ключово тя да има контрол над Македония – за да я предостави като транспортен коридор на своите китайски партньори.“

Според Банчев връзките с Китай и други страни от т.нар. едно време „трети свят“ – в Африка, Азия и Южна Америка – са дипломатическото наследство на Югославия, което Белград е успял да приватизира пълноценно, използвайки го като коз за лавиране между Русия, Европа и останалата част от света.

„Последните години Сърбия е провеждала повече военни обучения с американски партньори, отколкото с руски. Но вестниците в страната пишат малко за това. Което значи, че се води

политика на две нива.

Една за пред хората и една реална. Същото е и със санкциите. Тя не въвежда и няма да въведе санкции срещу Русия, която е много важна за Сърбия чрез позицията си в Съвета за сигурност на ООН, където има проблем с Косово. Същевременно, Белград подкрепя Украйна по въпроса за Крим, тъй като вижда аналогия с Косово. Тоест, те няма как да твърдят, че Косово е част от Сърбия, а същевременно с това да подкрепят отцепването на територия от друга страна. Интересно е защо западните държави си затварят очите за тези действия на Сърбия. За мен има само едно обяснение: тя е един от големите доставчици на оръжие за Украйна. През България минават боеприпаси за установки „Град“, дошли от Сърбия. Има много други подобни примери“, коментира Бисер Банчев. Той изтъква, че причините за успехите на дипломацията на Белград не са по-добрите качества на сръбските дипломати, а по-рядкото назначаване на калинки на високи постове. Според него именно заради това

война с Косово едва ли ще има,

но със сигурност ще станем свидетели на въоръжени инциденти по границата.

Сърбия, подобно на множество други държави, използва външи мерки за решаване на вътрешни проблеми. А корупционните и политически скандали в западната ни съседка не спират. Заради тежките изборни измами на последните местни избори в Сърбия, в началото на юни там предстоят избори в 66 от общо 250 общини, включително и Белград. Схемите са сходни с тези в България, включително и докарване с автобуси на гласоподаватели от Босна или използването на спортните агитки за политически цели.

При избухването на изборните скандали януари 2024 г. обаче правителството изведнъж повдига темата за

задължителната казарма

и замита под килима останалите проблеми. И сега избори в Белград ще има не заради протестите на хората, а защото е станало по-удобно на президента Вучич да ги проведе, тъй като ползва честите избори като манипулация, освен всичко друго.

„Корупцията в страната е голяма, но стабилност все пак има, тъй като управлението е в ръцете на едни и същи хора от доста време. Това гарантира липсата на трусове и икономическата и политическа стабилност на страната – въпреки ширещата се корупция. Освен това Сърбия има на практика безмитни отношения с ЕС, има такива с Русия, а от 1 юни влиза и всеобхватното споразумение с Китай. Това стимулира инвеститорите от третите страни да навлизат в ЕС през Сърбия. Там освен това няма закон за обществените поръчки, както в Европа. Това я прави изключително удобна. Има и друго нещо - диктаторите често осигуряват екзистенциалния минимум на населението, за да не създава твърде много проблеми.

Има разлика между това да протестираш от глад и за правата си.

Гладът е по-убедителен. Хората се примириха с корупцията като познатия Дяво л. Не помага и това, че един от най-силните лидери на опозицията се намира в недоброто положение да е милиардер..., което не се харесва на хората. И управляващите го изтъкват всеки удобен момент“, коментира Банчев.Според него всичко изброено по-горе касае несигурно бъдеще за Сърбия що се отнася до нейното членство в ЕС. То със сигурност няма да се случи преди 2030 г., но дотогава основна цел на сръбската дипломация е да дърпа назад всички останали страни, които биха могли да я изпреварят: като Македония, Албания и Черна гора. Той допълни, че до 1939 г. населението на Македония е подлагано на сърбизиране, а след това на процес по македонизация. И към момента се е стигнало дотам, че ако заемаш антибългарска позиция в Македония, това ще ти осигури добра административна кариера и доходи. И така по чисто икономически път се получават нужните резултати. Въпреки това е редно първо да осъзнаем собствените грешки в политически, икономически и социален план спрямо Македония, а едва след това да търсим вината в другите държави, независимо колко замесени са те. Особено що се касае до сблъсъка с Белград: „Става дума за сблъсък между две развиващи се концепции за териториална и политическа експанзия. Това е нормално, една държава се стреми да постигне вътрешна стабилност и след това да наложи своето влияние на близки и по-далечни региони. Проблемите не би трябвало да ги търсим от началото на българската държава, а от началото на сръбската. Тя изпреварва българската с около 70 години. Това е важно, защото двете поколения разлика създават известен управленски опит и амбиции. Тъй като се освобождават значително по-рано от България, лидерите на Сърбия са считали, че това им дава водеща роля на Балканите, поне сред славяните. Докато България се е разглеждала като поле за експанзия. Както, впрочем, е правила и Гърция“, допълва Банчев.