Били Св. Теодосия цяла седмица, понасяла по 100 удара на ден

Църквата почита днес света Теодосия и св. Александър, патр. Александрийски. 

Св. Теодосия била родом от Цариград. Тя била дъщеря на благочестиви родители и от детство била възпитана в любов към Бога. Баща й умрял, когато тя навършила седем години. Майка й я дала в манастир, където е продължило нейното възпитание в дух на подвижничество. Там тя достигнала до такава степен на духовно съвършенство и убеденост в истините на Христовото учение, че била в състояние дори живота си да положи за своята вяра.

Теодосия наследила голямо богатство, което тя употребила за украса на храмовете и за подпомагане на бедните.

Император Лъв Исаврянин със съдействието на еретика патриарх Анастасий започнал гонение против почитателите на светите икони. Заповядано било да се унищожи и древната чудотворна икона на Спасителя, поставена още от Константин Велики над вратите на царския дворец.

Тогава Теодосия, която присъствала заедно с други инокини при това посегателство, в порив на ревност поискала да попречи на това кощенство. Тя отместила стълбата, по която се качвал войник да сваля иконата, и войникът паднал на земята и тежко пострадал. След това Теодосия отишла с иконите при патриарх Анастасий и започнала да го укорява и изобличава за нечестивото иконоборство. Той съобщил на императора за нанесеното му оскърбление и преподобна Теодосия била затворена в тъмница, гдето в продължение на седем дни й нанасяли по сто удара, а на другите инокини още в същия ден били отсечени главите.

На осмия ден Теодосия била влачена по града, хулена и оскърбявана, и накрай й нанесли жесток побой и тя умряла на 29 май 730 година. 

Св. Александър е 19-ият александрийски патриарх от 313 година до смъртта си през 326 година. По време на тази
служба той се заема с решаването на редица църковни проблеми, включително датировката на Великден, действията на Мелетий Ликополски и арианството. Той е водач на противниците на арианството на Първия никейски събор.
Освен това е учител на Атанасий I Александрийски, който по-късно се превръща във водеща фигура в
християнството.