БХК към депутатите: Уважете ветото на президента за 48-часовия арест без уведомяване
Българският хелзинкски комитет призова народните представители да уважат ветото на президента Румен Радев върху промените в Наказателния кодекс, които предвиждат задържане на лица до 48 часа без да бъдат уведомявани близките им.
„Настоящата дискусия е резултат от изключителен правен абсурд“, коментира председателят на БХК Красимир Кънев.
Според организацията това е връщане назад от досегашната уредба, която изисква незабавно уведомяване на семейството при желание на задържания по Закона за МВР, както и когато е определена мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Ето и цялата позиция на БХК:
През последните дни в публичното пространство тече активен диалог относно въвеждането на така наречения „таен арест“ – възможност, чрез промени в Наказателно-процесуалния кодекс, да бъде отложено уведомяване на близки на задържано лице за неговото задържане. На правен език това отлагане се нарича „дерогация“, и в конкретния случай се фиксира на 48 часа за пълнолетните и 24 часа за непълнолетните лица. Промените целят ограничаване на евентуално изтичане на информация от задържаното лице, която може да възпрепятства разследването или да провокира други противоправни действия, и се представят като част от процеса по транспониране на Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно правото на достъп до адвокат и на уведомяване на трето лице при задържане.
Тази директива е част от директивите на Пътната карта за укрепване на процесуалните права на заподозрени лица или на обвиняеми и подсъдими в наказателното производство. Тя трябваше да бъде транспонирана още през ноември 2016 г.
Нововъведената норма предизвика реакцията на президента на Република България, който наложи вето върху спорната разпоредба на § 7, т. 5, б. „в“ и т. 19 от ЗИД НК, като основен мотив е, че текстът ѝ не очертава кръга на лицата и на конкретните престъпления, за които може да се отлага уведомяването.
„Настоящата дискусия е резултат от изключителен правен абсурд“, коментира председателят на БХК Красимир Кънев.
В опит да разясни ситуацията на българските народни представители, организацията изпрати становище до Парламента.
Абсурдността на тази уредба се състои във възможността за дерогация на уведомяването след постановяването на мярка за неотклонение „задържане под стража“. Най-често тази мярка се постановява от съда след като лицето първо е било задържано за 24 часа по Закона за МВР, и след това с прокурорско постановление за нови 72 часа. Законът за МВР, чиито разпоредби регулират полицейското задържане, обаче е категоричен – „За задържането [за 24 часа] съответният орган е длъжен незабавно да уведоми лице, посочено от задържания“ (чл. 72 ал. 6). Това задължително изискване да бъде уведомен близък (трето лице) незабавно след задържането не е обект на гласуваните промени, съответно не подлежи на отлагане при никакви обстоятелства.
След като това уведомяване се е осъществило по изискване на Закона за МВР, с измененията в Наказателно-процесуалния кодекс най-неочаквано се въвежда възможност за отлагане с 48 часа на уведомяването след определяне на мярка за неотклонение „задържане под стража“ (т.е. 96 часа след началото на полицейското задържане). Трудно е да си представим по-абсурдна уредба в наказателния процес.
Така или иначе, това е връщане назад от досегашната уредба, която изисква незабавно уведомяване на семейството при желание на задържания по Закона за МВР, както и когато е определена мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Подобно връщане назад, при това в ситуация, в която нито една от директивите на Пътната карта не е напълно транспонирана в българското законодателство, изисква много сериозно обосноваване. Такова обаче не виждаме в мотивите към законопроекта. Освен това, разпоредбата на чл. 14 от Директива 2013/48/ЕС, гласи: „Нищо в настоящата директива не се тълкува като ограничение или дерогация от което и да е от правата и процесуалните гаранции, предоставени съгласно Хартата, ЕКПЧ и други разпоредби на международното право в тази област или правото на държава членка, която осигурява по-високо ниво на защита.“ Тоест, транспонирането на директивата следва да запази постигнатото по-високо ниво на защита като стандарт на национално ниво.
По горните причини би било разумно да се уважи ветото на президента на Република България и да се премахне възможността за отлагане на уведомяването на трети лица след определяне на мярка „задържане под стража“.