БАН: Употребата на 'кой' и 'кого' се бърка повече от пълния и краткия член

Употребата на 'кой' и 'кого' се бърка повече от пълния и краткия член. Това става ясно от проведено широкомащабно проучване на Института по български език към БАН.

Анкетата е съдържала 38 въпроса и изследва отношението на днешните българи към книжовния език. Поставен е акцент върху правила от граматиката, при които е налице т.нар. масова грешка. 

Ръководителят на проекта доц. Руска Станчева коментира пред БНР, че представените данни в проучването са максимално обективни. 

Изследването е направено от социологическа агенция „Екзакта“, като в екипа са участвали и представители на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. То е представително за цялата страна. 

Доц. Станчева коментира какви грешки най-често прави поколението Z.

На първо място това е употребата на "кой-кого". Станчева даде пример с "Ти на кой каза". Тя обясни, че това е нещо, което чуваме редовно в устната реч, но книжовните норми изискват да се употребява формата „кого“. 

"Деепричастията - ходейки, мислейки, четейки, пеейки се предпочитат от днешните българи, най-вече с такива изрази да започва изречението. Това се смята за маркер за грамотност. Оказва се обаче, че хората не са наясно с условията, при които може да се използва тази форма. Това е най-масовата грешка, която установява нашето изследване", изтъкна доц. Станчева.

Тя подчерта, че изследването ясно е показало, че владеенето на правилото за писане на пълен и кратък член далеч не е най-трудното и проблемно правило измежду деветте изследвани.

75% от анкетираните са посочили, че владеят правилото за „кой“ – „кого“, но всъщност едва 30% могат да го приложат. 

Доц. Станчева допълни, че чисто възрастово не бихме могли да разпределим кои грешки са типични за поколението Z.

Според езиковеди задължителната матура влияе положително върху овладяването на книжовните норми.

"Интернет има отчетливо влияние върху книжовните норми. Той налага т.нар. мрежов модел на комуникация, който за разлика от предишния не е йерархизиран", поясни доц. Станчева. 

„Днес всеки, който притежава устройство, с което може да се свърже с интернет, може да направи достояние свои текстове на всички. И се създава представа, че книжовните норми се разколебават в много висока степен, или пък че са променени, а хората нямат представа кога се е случило това“, допълни тя. 

На въпроса "Дошло ли е време за промяна на книжовните правила?" доц. Станчева отговори: „Българската езикова общност е умерено консервативна. Тя като цяло не желае промени в правилата. Всеобщото впечатление е, че промяната в днешните правила би означавала до голяма степен профанация на езика.“

Специалистите отчитат, че липсата на надеждни източници относно правилата в интернет е сред основните причини за неспазването им.

Очаква се финансиране от МОН за достъпен онлайн проект за правилата в българския книжовен език и често допусканите допусканите грешки.