БАН изследва доколко речта ни се е отдалечила от книжовния език

Институтът за български език на БАН започва изследване за нагласите на българите към съвременния книжовен език. Партньори по представения днес проект са Софийският университет и Институтът за икономически изследвания на БАН.

Учените ще проверят нагласите към девет книжовни норми чрез национално представително проучване. То ще обхваща четири фокус групи: учащи над 18 г.; ученици; специалисти; хора на възраст над 22 г., които работят постоянно и които не работят постоянно с езика, обясни гл. ас. Ивайло Янков, социолог от Института за икономически изследвания.

"Къде е мястото на книжовния език в рамката на националната идентичност? Дали е преди знамето и герба, между тях, след тях? Дали съвременните българи се отнасят към езика със същия пиетет като Вазов с "език свещен", или езикът като ценност е по-разколебан? Дали си въобразяваме, че знаем правилата, а системно ги нарушаваме и това не ни прави впечатление?" На тези въпроси, зададени от ръководителя на проекта доц. Руска Станчева, се очаква да отговори проучването.

То няма за цел промени в книжовните норми, категорични са учените, които ще проверят и как се пише в чатовете, но отсега споделят, че 13-, 14-годишните предпочитат кирилицата пред латиницата, но също, че използват много съкращения под влиянието на английския език - например OMG.

Сред 9-те норми е употребата на бройната форма. Сега тя е ужасно разколебана, често чуваме "двама ученика" вместо "двама ученици", коментира доц. Станчева. Ще бъдат проверени и "кой/кого" формите, т. нар. "мекане", употребата на учтивата форма, но не толкова на главната буква при обръщението "Ви" и "Вие". Често може да се чуе например "Вие сте казал" вместо "Вие сте казали", обясни доц. Станчева.

В изследването ще попадне и употребата на пълен и кратък член, както и на главната буква в изречението.

В момента учените разполагат с данните от изследване, публикувано през 2013 г., според което повече от половината анкетирани 2018 българи (52.4%) приемат "мекането" за правилно. Още по-голям е процентът на тези, които смятат за благозвучно да кажеш "ходиме" вместо "ходим", "говориме" вместо "говорим" - 54.

"Имаме представа за това какво се греши, но нямаме представа дали това, което хората пренебрегват като правило в книжовния език има отношение към това дали те искат да се промени съответното правило", коментира доц. Станчева и отново подчерта, че целта на изследването не е промени в книжовните норми.