Българските младежи: затворени, тревожни, мечтаят за емиграция, но и за семейство с 2 деца

Какви са по-дълготрайните тенденции, разкриващи проблемите и предизвикателствата пред младите хора, обсъдиха днес участници в конференция, организирана от Националния младежки форум.

Бяха обсъдени възможностите пред младежките обединения, влиянието на младежите във външната политика на държавата, както и пропуските на държавните институции, които могат да бъдат запълнени от младежки съвети. Сред панелистите бяха представители на младежки съвети на Черна гора, Сърбия, Босна и Херцеговина и Косово, както и председателят на Европейския младежки форум - Рареш Войку.

През 2024 г. младежи от България бяха анкетирани заедно с младежи от други страни от Югоизточна Европа и Централна и Източна Европа от Friedrich-Ebert-Stiftung (FES), които провеждат многобройни проучвания на младежта по целия свят от 2009 г. насам. 

По данни на НСИ в България към 2023 г. младежите в страната са 872 339 - 13,5% от населението на страната (15,4% през 2018 г. и 17% през 2014 г.), като през 2024 г. по-голямата част от младите българи (56%) живеят в големи градове. 

Долупосочените данни са от доклад на емпирично социологическо проучване, проведено от агенция IPSOS онлайн в периода 9 февруари–25 март 2024 г.

Интервюираните в България са 750 души на възраст 14-29 г. Извадката е представителна за възрастовата група на младежите в страната по пол, възраст, регион и образование. 

Образование

Анализът показва, че днешната българска младеж е по-образована от родителите си, но същевременно изпитва ниска удовлетвореност от качеството на образованието (21%) и смята, че корупцията е широко разпространена (57%).

Въпреки че мнозинството смята висшето образование за важно (56%), интересът към реално инвестиране на време в подготовка е нисък. Образователната мобилност остава ограничена и не е особено привлекателна за младите. 

Заетост и мобилност

Проблемите в образованието се засилват заради усещане за несъответствие с пазара на труда. Почти половината млади работещи българи (48%) не работят по специалността си. Данните показват не само разминаване между образование и пазар, но и стремеж към по-бърза и доходна работа. Макар че експертните умения са водещ фактор за намиране на работа (51%), това не показва масова вяра, че компетентността е единственото условие за пълноценна заетост. Търсенето на работа в много случаи е ориентирано към по-високи доходи и по-бръза реализация, не толкова към последователна кариера и професионално развитие. 

Отчита силно нарастване на намеренията за емиграция. Едва 26% от младите не планират да емигрират спрямо 61% през 2018 г. Над 80% от желаещите да емигрират нямат ясни планове и подготовка. Това е тревожно и се обяснява както с общата криза в страната, така и с желанието за по-добро, но неясно оползотворяване на натрупаните възможности. Делът на висококвалифицираните сред потенциалните емигранти също расте. 

Семейството и плановете за него

Тенденцията за добри отношения между младите хора и техните родители се запазва. Напускането на родителския дом често се отлага не само за удобство, но и по финансови причини. 40% от живеещите с родителите си биха живели самостоятелно при по-добри финансови условия (спрямо 28% през 2018 г.). В плановете си за бъдещето младите по-често посочват желание за официален брак и две деца, макар това да не отговаря напълно на настоящите практики.  

Основните фактори сред младежта в България при избора на партньор през 2024 г. са посочени в следния низходящ ред: ниво на образование - 56%, семейно одобрение - 39%, икономическа ситуация - 38% (в сравнение с 55% през 2018 г.), национална принадлежност 34% (в сравнение с 58% през 2018 г.), религиозна принадлежност - 30% (в сравнение с 48% през 2018 г.) и девственост - 17%, която със сигурност не е била огромен фактор през последните години. Очевидно, отношението към семейството не е традиционалистко, а по-скоро утилитарно.

Базови ценности, нагласи и възприятия

Тенденциите към по-голям индивидуализъм, тревожност и затваряне в тясната среда са характерни за ценностните ориентации на младите българи през последните години. Защитата на правата (24%) и сигурността (20%) заемат водещите места. Колективните и по-абстрактни ценности остават на заден план, без да изчезват напълно. Демокрацията е най-важната ценност за 5% от младите хора.

Използването на връзки, за да се "постигне целта", е прието балансирано от 27% от младежите. Екзистенциалните страхове, свързани със здравето (47%), живота им (44%) и бъдещето им (за 42%) заемат водещи места в структурата на страховете на младите хора. Тревожността нараства сред по-активните, по-заможните, по-прогресивните и по-образованите групи млади хора. По отношение на очакванията за бъдещето, 70% са оптимистични за себе си и само 29% за обществото. 

Политически нагласи и участие на младите хора

Интересът на младите хора към политиката е нараснал от 7% на 21% за 6 години. Въпреки това, убеждението, че политическата система е откъсната от проблемите на младите хора, е устойчиво.

България се вписва в регионалната тенденция към дясно политическо мислене: 24% от младите са десни, а 15% — леви. Причините са по-скоро културни, а не икономически. Чувството за несигурност и политическа криза засилва спада в доверието към основните институции. Големият спад в доверието към ЕС (до 24%) се дължи поне частично на това, че съюзът вече не се възприема като място, което решава проблемите на България. Едва 15% от младите българи виждат себе си напълно като европейци, докато 16% изобщо не се смятат за такива. Има възможност младите да бъдат привлечени към индивидуални и неформални форми на политическа активност, вместо към традиционните канали. В доста случаи българската идентичност се възприема като противопоставена на европейската, а не като нейна част.

Специфични теми и проблеми пред българската младеж

Отношение към бежанци

В мнозинството си българските младежи (61%) по-скоро са отрицателно настроени към приема на бежанци.

Чувството за съпричастност съществува, но често е поставено под материални или други уговорки. 

Възрастта и правото на гласуване 

Предложението за намаляване на възрастта за гласуване от 18 на 16 години среща скептицизъм сред младите. 48,6% смятат, че ще увеличи дела на неориентираните избиратели, 47,2% – че ще създаде условия за злоупотреба, а 46,3% – че политиците ще могат да манипулират най-младите.

В същото време, 35,8% от 14–18 годишните вярват, че ще увеличи интереса и участието на младите, като най-съгласни са консервативните млади жени (30%) и образованите градски прогресивисти (29,5%).

Новото модерно - работа от вкъщи

След пандемията 47,4% от младите хора биха работили от вкъщи заради контрол над графика и условията, а 20,4% – ако това е свързано с бъдещото развитие на пазара на труда.

При 25–29 годишните опитът прави свободата на графика особено важен фактор.

Изкуственият интелект

Младите хора се отнасят към изкуствения интелект положително, но умерено, с 28,5% в средата между оптимизъм и песимизъм, 18,3% напълно негативни и 17,9% напълно позитивни.

Най-ентусиазирани са до 18 години и високообразованите, за които ИИ улеснява живота и работата.

Климатични промени

Половината българска младеж смята, че климатичните промени се дължат основно на човека, 28% – на комбинация между човешка дейност и природни явления, 9% – главно на природни процеси, а едва 2% отричат съществуването им.

Те се притесняват от климатичните промени, но са предпазливи в оценките си за техните причини. 

Игри на късмета и хазарт

Хазартните игри са широко разпространени сред младите в България, особено по-малко образовани мъже и хора с трудни материални условия.

24% смятат, че хазартът дава възможности за печалба, недостъпни чрез честен труд, а 40% не са съгласни.

Тези данни сочат, че българската младеж намалява и се концентрира в градовете, изправена е пред несигурност, кризи и ограничени възможности. Тя е по-индивидуалистична, прагматична и материалистична, с намаляващо доверие към институциите, но остава нерадикализирана и се стреми към независимост и интеграция в обществото.

Следете новините ни в GoogleNews