Българка стана акушерка на годината във Великобритания

Българската акушерка Валентина Бърнет стана акушерка на годината. Тя научи новината от кулинарната звезда Джейми Оливър - съобщава Нова тв.

Става съвсем неочаквано. "Бяха ни извикали под предлог, че искат да направят обща снимка на всички номинирани", казва Валентина, която определя Джейми като "един от най-добрите кулинари в Англия", когото гледа постоянно. "Беше много вълнуващо, много неочаквано и много мило", казва тя. Поговорили и в разговора Оливър оставил впечатлението за "много земен, много приятен" човек. Споделил, че най-голямото му дете - дъщеря му - учи за медицинска сестра. "Пожелах ѝ успех", каза Валентина.

Наградите на Националната здравна служба се дават за изключително отношение и проявени грижи, надхвърлящи служебните задължения. За отличието „Акушерка на годината” Валентина преборва конкуренцията на десетки свои колежки от цялата страна. Всички те номинирани от своите пациенти.

Валентина се грижи за новородената Грейс, докато майка ѝ Натали е в медикаментозна кома, заради аневризъм, открит в късен етап на бременността.

"Историята на Натали като здравословно състояние е много сходна на моята, която аз преживях преди 4-5 години и мисля, че това е, което ги жегна и трогна", сподели Валентина.

За Натали най-тежкото изпитание идва миналия ноември. За Валентина - през 2018-а.

Заради главоболие тя отива на очен лекар. Той вижда, че десният ѝ очен нерв е много увеличен. Правят ядрено-магнитен резонанс. Откриват тумор в мозъка. Голям е 5 см. След седмица я оперират успешно.

"Всичко беше точно, радвах се, исках никога да не се беше случвало и да съм обратно в рутината – децата, къщата работата."

Но 2 г. по-късно туморът се връща на същото място. Не едно, а няколко малки образувания. Претърпява радиотерапия. Връща се на работа на втория месец. Тогава е на 40 г. Има деца, не си позволява да се предаде. "Трябва да даваш кураж на всички около себе си и смело напред", категорична е тя.

Валентина предава тази сила и на пациентите си и техните близки. Съкрушава я една история: бременната в 9-ия месец 26-годишна Натали получава внезапно мозъчен аневризъм.

Една вечер колабира. Транспортирана е с хеликоптер в АГ болницата, където работи Валентина. Там я диагностицират. Слагат я в изкуствена кома. Оперират я 7, 8 часа, за да спрат кръвоизлива в мозъка. Шансът да живее е 50:50.

"Жегна ме фактът, че нейната история е подобна на моята история", казва акушерката, която застава неотлъчно до семейството – като психолог, приятел и доскоро пациент, също претърпял мозъчна операция. Оказва морална, психическа, емоционална помощ, изслушва ги, има нуждата да помогне.

"Просто седнах и разказах моята история и им дадох надежда, дадох им кураж, дадох им вяра и аз бях спокойна, защото тя е едно младо момиче без никакви рискови фактори. И тя се оправи. Напълно здрава е", подчерта тя.

В болницата Валентина се грижи и за Грейс, бебето на Натали, което се появява на бял свят след спешно секцио.

След месеци българката научава, че неин пациент я е номинирал за престижната награда „Акушерка на годината”. Името му е Натали.

"Беше много приятно да я видя без всички бинтове по главата, шевове, кислородни тръби. И беше много вълнуващо да видя, че е жива и здрава и продължава. И се радва на едно здраво бебе. Тя ми беше пациентка, но сега поддържаме връзка, пишем си, скоро ще се срещнем отново на кафе да видя малката Грейси", отбеляза Валентина.

Натали е до Валентина, когато приема наградата.

"Акушерките са много повече близки с родилките, отколкото докторите, защото докторите са много по-заети, имат други неща за вършене. Такава е системата тук. Мисля, че е по-добре, защото ние учим три години. Имаш право да изписваш лекарства, да приемаш и изписваш пациент, да провеждаш манипулации, които в България акушерките нямат. За мен беше много болезнено като работих в България, аз не се чувствах значима и пълноценна, ти нямаш думата, каквото каже докторът - това е", спомня си Валентина.

Тя работи във Великобритания повече от 20 години.

"Тук се обръща много внимание как се чувства човек и какво може да се направи, не толкова физическата, колкото психологическата болка. Не е нужно да таиш болката в себе си", разказва тя.