България в дъното на Индекса на европейския суверенитет сред страните от ЕС

С 3.9 пункта от 10 възможни България и Унгария заемат последно място в Индекса на европейския суверенитет, класация на тинк-танка Европейски съвет за външна политика, която беше публикувана в сряда. Страната ни не достига оценка “добър” в нито една от сферите – показател за измерване на суверенитета.

Новият инструмент на ЕСВП, „Индекс на европейския суверенитет“, изследва степента, до която всяка държава членка изпълнява потенциала си да допринесе за европейския суверенитет в шест ключови сфери: климат, отбрана, икономика, здравеопазване, миграция и технологии. Анализът се основава върху приноса в рамките на ЕС и други инициативи за засилено сътрудничество. Индексът позволява на читателя да се информира за специфичните тенденции и профилите на държавите членки, да проследи различията помежду им, както и основните силни и слаби страни на всяка държава.

Най-ниският показател на България е в сферата на отбраната – 3.2, икономиката ни е на 3.4, 3.5 са технологиите. Напълно суверенни държави няма и това го показват резултатите на първата в класацията – Германия, която е с общ измерен индекс 6.9. При германците най-висок резултат има в сферата на здравеопазването, където коефициентът е 8.6, а надолу я дърпат климатът (5.9) и технологиите (5.3).

По отношение на икономиката, индексът показва, че ЕС като цяло е способен да предприема търговски и инвестиционни политики без опасения от вредни последици от Москва и Пекин. Средният резултат е 6.2 от 10. Съществуват значителни разминавания между държавите, 8 от които показват слаби резултати поради зависимост или близки връзки с Русия и Китай. Според ЕСВП това може да създаде проблеми, тъй като много от икономическите политически решения на ЕС – като например санкциите срещу Русия или общата политика към Китай, се приемат с единодушие, се казва в доклада на ЕСВП.

В три сфери – технологии, климат и отбрана, ЕС се справя много по-добре с обещанията и ангажиментите, отколкото с наличието на способности за изпълнението им. Това е сигнал за силна политическа воля, възпрепятствана от липсата на ресурси или провал на европейските лидери да изпълнят посланията си.

По линия на “климатичния суверенитет” резултатът на ЕС е “задоволителен” – 5.4 от 10, и поражда притеснения за способността на ЕС да изпълни климатичните си цели докато минимизира геополитическите рискове. Държавите са оценени спрямо прогреса им към зелен преход с фокус върху енергийни доставки и значението им за ролята на европейските лидери в глобалния зелен преход. Като цяло ЕСВП открива значими различия в резултатите на отделните държави. Швеция получава 7.8 точки, а Румъния – 3.5. Това говори за значими разминавания в отношението на държавите членки към климатичните цели на ЕС. Данните предполагат, че докато европейските ангажименти към климатичния суверенитет, в частност от страна на гражданите, са високи, способностите на държавите в тази сфера са ограничени.

Според изводите на авторите на Индекса ЕС е сравнително добре подготвен да устои на друга здравна криза. Резултатът за здравен суверенитет е 6.7 от 10. Въпреки това се наблюдават значими различия в отделните резултати на държавите, като централно и източноевропейските страни отбелязват много по-нисък резултат в сравнение с държавите на север. Германия, която отбелязва 8.6, се превръща в лидер по линия на европейския здравен суверенитет. Дания (7.9), Люксембург (7.7), Нидерландия (8.1) и Швеция (7.6) също отбелязват високи резултати, следвани от Франция (7.2) и Белгия (7.3). Най-слабите резултати са на Румъния (4.0) и България (4.1), Полша (4.4) и Латвия (4.6). В тези четири държави се наблюдават високи нива на колебливост към ваксините и недоверие в науката.

ЕС като цяло е способен да предприема търговски и инвестиционни политики без опасения от вредни последици от други големи сили, но спектърът на влияние на Пекин и Москва остава висок. С резултат от 6.2, „икономиката“ е втората най-голяма сфера на европейски суверенитет, но ЕСВП предупреждава, че Германия – най-силната икономика в ЕС, не се представя най-добре. Това се дължи отчасти на немската уязвимост от китайско и руско лоби.

Три държави – България, Унгария и Кипър, имат слаби резултати в тази категория (под 4 точки). Това отразява прекомерната зависимост от Китай и Русия, склонност към чуждо лобиране и липса на защитни механизми (като скрийнинг на преки чужди инвестиции и антикорупционни мерки). По подобен начин, въпреки силната политическа и обществена подкрепа за европейски икономически суверенитет, Италия и Полша получават задоволителни резултати (между 5 и 6). В противовес на това, Нидерландия води благодарение на връзките на Хага с международната търговия и инвестиции и подкрепата, която страната отдава за инвестиции, засилващи устойчивостта на ЕС, включително икономически санкции срещу Русия.

На сайта на ЕСВП можете да се запознаете с резюмето на доклада на български или с пълното му съдържание на английски.