България се стопи с 48 557 души за година, вече сме 6 951 482

Продължава от стр. 1

Смъртност

Броят на починалите през 2019 г. е 108 083, а коефициентът на обща смъртност - 15.5‰. Спрямо предходната година броят на починалите намалява с 443, или с 0.4%. Нивото на общата смъртност продължава да е твърде високо.

Смъртността сред мъжете (16.6‰) е по-висока, отколкото при жените (14.5‰). През 2019 г. на 1 000 жени умират 1 080 мъже.

Продължават и силно изразените различия в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (21.6‰) отколкото в градовете (13.3‰).

Общо за ЕС-28 коефициентът на смъртност през 2018 г. е 10.3‰. Равнището на общата смъртност на населението в България е най-високо сред държавите членки. С най-ниска смъртност са Ирландия - 6.4‰, Кипър - 6.6‰, и Люксембург - 7.1‰. Освен в България значително по-висока от средната за ЕС-28 е стойността на този показател само в Латвия - 15.0‰, и Литва - 14.1‰.

С най-висока смъртност в страната са областите Видин - 22.9‰, Монтана - 21.8‰, и Ловеч - 20.9‰. В седем области смъртността е по-ниска от общата за страната, като най-ниска е в София (столица) - 11.8‰.

Показателят за преждевременна смъртност през 2019 г. (20.5%) намалява спрямо 2018 г. (21.0%). В стойностите на показателя за преждевременна смъртност има съществени разлики при мъжете и жените. Починалите жени на възраст под 65 г. са 13.1% от всички починали жени, а стойността на този показател при мъжете е 27.4%.

През 2019 г. в страната са починали 342 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 5.6‰. За сравнение, през 2001 г. коефициентът на детска смъртност е бил 14.4‰, а през 2018 г. - 5.8‰.

В регионален аспект през 2019 г. в общо 12 области коефициентът на детска смъртност е по-нисък от средния за страната, като най-нисък е в областите Габрово – 0.0‰, и Смолян - 1.5‰. Най-висока стойност на коефициента на детска смъртност е регистрирана в областите Сливен (14.4‰) и Стара Загора (10.4‰).

Различните равнища на смъртност сред мъжете и жените, както и сред населението в градовете и селата, определят и разликата в очакваната средна продължителност на предстоящия живот на различните групи население. Средната продължителност на предстоящия живот общо за населението на страната, изчислена за периода 2017 - 2019 г., е 74.9 г. и спрямо предходния период (2016 - 2018 г.) се
увеличава с 0.1 година.

При мъжете тя е 71.5 г., докато при жените е със 7.0 години по-висока - 78.5 г. Средната продължителност на предстоящия живот е с 3 години повисока за населението в градовете (75.8 години) отколкото за населението в селата (72.8 години).

Бракове и бракоразводи

През 2019 г. са регистрирани 29 198 юридически брака - с 237 повече от 2018 г., а коефициентът на брачност е 4.2‰. Близо 3/4 от всички регистрирани бракове (21 460) са сред населението в градовете.

Средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 32.0 и 29.1 г. Спрямо 2018 г. средната възраст се увеличава съответно с 0.3 години за мъжете и с 0.4 за жените.

За 86.3% от жените и 85.8% от мъжете, сключили граждански брак през 2019 г., той е бил първи.

Областта с най-много бракове на 1 000 души от населението е Разград - 5.9‰, а най-нисък е коефициентът на брачност в област Кюстендил и Враца – по 2.8‰.

Броят на разводите през 2019 г. е 10 859, или с 263 повече от регистрираните през 2018 г. 79.6% от тях са в градовете. Най-голям е делът на браковете, прекратени по „взаимно съгласие“ (66.7%), следват „несходство в характерите“ (22.8%) и „фактическа раздяла“ (9.1%).

Разводът не е бил първи за 9.9% от жените и 10.9% от мъжете, разтрогнали своите бракове през 2019 г.

Средната продължителност на брака до неговото прекратяване е 15.9 г.

Вътрешна миграция

128 179 души са променили обичайното си местоживеене, но са останали в страната. 45.6% са мъже и 54.4% - жени. С най-голям относителен дял е възрастовата група 20 - 39 г. (30.9%), следвана от тази под 20 г. - 24.9%.

Най-голямо е териториалното движение по направлението „град - град“ (38.0%), направлението „град - село“ е с 27.4% и „село - град“ - 24.1%. Значително по-малък по брой и относителен дял е миграционният поток по направлението „село - село“ - 10.5%.

Най-много от преселващите се в страната са избрали столицата - 19 969. Областите с най-големи относителни дялове в миграционния поток към област София (столица) са София - 11.1%, Благоевград - 7.2%, и Пловдив - 5.5%. Най-малко преселили се в столицата са от областите Силистра и Разград - по 0.8%.

Външна миграция

През 2019 г. 39 941 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, като 51.4% от тях са мъже. Всеки втори емигрант (49.1%) е на възраст 20 - 39 г. Най-младите емигранти (под 20 г.) са 15.9%, а тези на 60 и повече навършени години - 9.5%.

Най-предпочитани дестинации са Германия (20.3%), Обединеното кралство (17.7%) и Италия (13.5%).

Хората, сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите, включват български граждани, завърнали се в страната, както и граждани на други държави, получили разрешение или статут за пребиваване в страната. През 2019 г. 37 929 души са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България. Относителният дял на мъжете е 50.3%, а на жените - 49.7%.

Сред дошлите да живеят в страната 30.0% са във възрастовата група 20 - 39 г., а 30.2% - от 40 до 59 г. Под 20 г. са 15.9% от имигрантите, а най-възрастните (на 60 и повече години) - 23.9%.

Най-висок е делът на имигрантите от Турция (38.6%), Руската федерация (9.1%) и Германия (6.6%).

Естествен и механичен прираст на населението

Естественият прираст представлява разликата между живородените и починалите. След 1990 г. у нас прирастът е отрицателен и през 2019 г. в резултат на това населението на страната е намаляло с 46 545 души. Намалението, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус 6.7‰.

Коефициентът в градовете е минус 4.4‰, а в селата - минус 13.1‰.

През 2019 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст. С най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София (столица) (-2.0‰) и Сливен (-2.9‰). С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е област Видин - минус 16.4‰, следвана от областите Монтана - минус 14.5‰, и Кюстендил - минус 13.2‰. В 10 области населението намалява с над 10 на 1 000 души през 2019 г.

Коефициентът на естествения прираст общо за ЕС-28 през 2018 г. е минус 0.6‰. 13 страни имат положителен естествен прираст. Най-висок е този показател в Ирландия (6.2‰), Кипър (4.1‰) и Люксембург (3.2‰). Освен нашата страна с високи стойности на отрицателен естествен прираст на населението са Латвия - минус 4.9‰, и Литва - минус 4.1‰.

Съществено влияние върху броя и структурите на населението в страната оказва и механичният прираст (нетното салдо от външната миграция), който също е отрицателен - минус 2 012 души. Той се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от страната.

Намалението на населението в резултат на външната миграция, измерено чрез коефициента на нетна миграция, е -0.3‰.

През 2019 г. 7 области имат положителен механичен прираст: Кърджали (37.9‰), Шумен (6.9‰), Пловдив (3.0‰), Търговище (2.7‰), София (столица) (2.4‰), Бургас (2.1‰) и Варна (0.7‰). С най-голямо намаление на населението в резултат на отрицателния механичен прираст са областите Сливен (-9.9‰), Смолян (-8.3‰) и Видин - минус 7.8‰