България е последна сред новите страни членки на ЕС според Индекса на настигането за 2018 г.

През 2018 година все още нито една от страните, присъединили се към ЕС с разширяванията на съюза от 2004 година насам, не успява да достигне до средните нива на развитие на старите страни членки в икономиката, качеството на живот, демокрацията и управлението.

Това се посочва в нов доклад на Инициативата за европейски политики в рамките на Институт Отворено общество – София, проследяващ процесите на сближаване и раздалечаване в ЕС.

За осма поредна година „Индексът на настигането“ измерва и класира постиженията на 35 страни в Европа – страни членки на ЕС и кандидатки, по 47 индикатора, разделени в четири категории: икономика, демокрация, качество на живот и управление.

В цялостната класация в новото издание на „Индекс на настигането“ за 2018 г. България заема 29 място от общо 35, като запазва позициите си от последните издания за 2017, 2016, 2015, 2014 г. и 2012 г., но е с едно място по-надолу спрямо 2013 г. и 2011 г. Това я прави последна сред новите страни членки. Но има увеличение в точките, като резултатът е по-висок с две точки спрямо 2016 и 2015 и с една точка спрямо 2017 г., за да достигне 36 точки по скала от 0 до 100 (най-нисък до най-висок резултат) в сегашното издание.

В „Индекса на настигането“ за 2018 г. петте най-добре представили се страни по цялостен резултат са Дания (1 място, 71 точки), Швеция (2 място, 70 точки), Люксембург (3 място, 70 точки), Холандия (4 място, 70 точки) и Финландия (5 място, 69 точки).

Петте страни, които са най-назад в класацията, са Босна и Херцеговина (35 място, 19 точки), Турция (34 място, 22 точки), Македония (32 място, 24 точки), Албания (32 място, 25 точки) и Сърбия (31 място, 29 точки).

Новите страни членки имат по-слаба демокрация и по-лошо управление

В индекса за 2018 г. отново се очертават ясни географски модели на развитие, като се вижда разделението между западните и северните държави от една страна, и тези в югоизточния край на континента. Балканските страни, които включват страни кандидатки (заедно с Турция) и членки на ЕС, изостават в почти всички области.

Данните за 2018 година показват, че новите страни членки на ЕС все още произвеждат по-малко, консумират по-малко, имат по-слаба демокрация и по-лошо управление, с по-зависими медии, по-голяма корупция и по-ниско върховенство на правото, а техните граждани живеят по-кратко при по-лошо здравеопазване в сравнение със старите страни членки. Затова пък новите страни членки имат като цяло по-ниски нива на държавен дълг, по-висока заетост и по-ниски нива на дългосрочна безработица.

Има три нови страни членки на ЕС, които в индекса за 2018 година са много близо до средния резултат на старите страни членки (в случая резултат 60 точки), но нито една не успява да го постигне. По цялостен резултат най-добре от новите страни членки се представят Естония (13 място, 57 точки), Чехия (14 място, 55 точки) и Словения (15 място, 54 точки). Успешните примери в настигането показват, че географията не е непременно решаваща за съдбата на държавите и те могат да променят развитието си.

Тенденциите между 2011 и 2018 показват, че парадигмата на настигането може би се променя, тъй като редица страни от Централна и Източна Европа продължават да напредват в категория „Икономика“, но са започнали да се връщат назад по отношение на категориите „Демокрация“, „Управление“ и „Качество на живот“, какъвто е случаят със страни като Унгария и Полша.

Представянето на България в Индекс 2018

По отношение на четирите категории в индекса страната ни има най-добро представяне в „Икономика“ – 28 място от 35, с 40 точки от 100 възможни, което я поставя на последно място сред новите страни-членки, с минимална разлика по точки след Хърватия (на 27 място), като е и над страната с минимален резултат сред старите страни членки, т.е. Гърция.

Тези резултати могат да се обяснят с представянето по отделните индикатори, използвани да измерват постиженията в четирите големи категории според модела на индекса. Т.е. в „Икономика“ България все още има по-ниски нива на БВП от Гърция, но други индикатори, които са използвани в тази категория, помагат за по-добро класиране. Например, България е на 4 място от 35 страни с най-ниски нива на държавен дълг, който е и най-успешният индикатор за страната в тази категория. За сметка на това „Енергийната ефективност“ остава индикаторът с най-слабо представяне на България в категория „Икономика“ – 32 място от 35.

В категорията „Качество на живот“ България заема 30 място от 35 страни с 30 точки, като е последна от новите страни членки. В тази категория България има най-много индикатори, където страната е на последно или предпоследно място сред новите страни членки. Това включва и „Потребление“, който измерва материалното благосъстояние на домакинствата, където България е на 31 място от 35. Сравнително по-добро представяне има в индикатора за „Дългосрочна безработица“, където е на 21 място от 35 страни.

В категорията „Демокрация“ България е на 29 място от общо 35 класирани страни, а точките са 36 от 100, което е много близък резултат с този на Унгария (28 място и 36 точки, като разликата е в стотни), което поставя страните на последните две места сред новите страни членки. Сред индикаторите в тази категория България е на последно място в „Медийна свобода“, като заема 32 място от 35 държави и последно сред новите страни членки. Страната ни се представя най-добре в индикатора „Е-участие“, където е на 16 позиция сред 35 страни и трета сред новите страни членки.

България е на 27 място от 35 места общо в категория „Управление“, като има 37 точки от общо 100, като е предпоследна сред другите нови страни членки, изпреварвайки единствено Румъния (28 място с 35 точки). Сред отделните индикатори страната ни е на едно от последните места по индикатора „Корупция“, като заема 30 място от общо 35, и е на последно място сред новите страни членки. Подобно е положението и в индикатора „Върховенство на правото“ с 30 място от 35 (при 29 място през 2017 г.) и последно сред новите държави членки. Страната ни се представя най-добре в индикатора за „Вътрешни конфликти и престъпност“, където е на 18 място сред всички 35 страни и четвърто сред новите.