България е еврошампион по висока смъртност

Към края на миналата година в българските градове са живели 5 181 755 души, или 73.5% от населението в страната. В селата хората са били 1 868 279 души, или 26.5% от всички българи, показват демографските данни на НСИ.

Към края на 2017 г. населените места в България са 5256, от които 257 са градове и 4 999 - села.

Населените места без население са 162. Най-голям е техният брой в областите Габрово, Велико Търново и Кърджали - съответно 61, 58 и 11.

В 1172 села, или в 22.3% от населените места у нас, живеят от 1 до 49 души включително.

С население над 100 хил. души са шест града в страната, в които живеят 34.1% от населението на страната.

Най-малка по население е област Видин, в която живеят 86 927 души, или 1.2% от населението на страната, а най-голяма е област София (столица) - 1 325 429 души (18.8%).

В шестнадесет области населението е под 200 хил. души и общо в тях живеят 30.1% от населението на страната. Шест области са с население от 200 хил. до 300 хил. души и обхващат 20.2% от населението на страната. Шест са и областите с население над 300 хил. души, като в първите три от тях - София (столица), Пловдив и Варна, живее повече от една трета от населението на страната (35.0%).

Само две области - София (столица) и Кърджали, увеличават населението си през 2017 г. спрямо 2016 г. - съответно с 0.1 и 0.2%. При всички останали области има намаление, като най-голямо е за областите Видин - с 2.2%, и Смолян - с 2.0%, показват данните на НСИ.

Неравномерно е разпределението на населението и по общини. В 72 общини с население под 6000 души живеят едва 3.9% от населението на страната. В същото време в деветте общини с население над 100 хил. души живеят 41.0% от населението на страната. Най-голяма по население е Столична община (1 325 429), следвана от общините Пловдив (345 213) и Варна (344 748). Най-малката община е Трекляно - 798 души.

Основните фактори, които влияят върху измененията в броя и структурите на населението, са демографските процеси - раждаемост, смъртност и миграция.

Раждаемостта намалява

През 2017 г. в страната са регистрирани 64 359 родени деца, като от тях 63 955 (99.4%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 1 029 деца, или с 1.6%.

Коефициентът на обща раждаемост през 2017 г. е 9.0‰, а през предходната 2016 г. - 9.1‰.

Броят на живородените момчета (32 787) е с 1 619 по-голям от този на живородените момичета (31 168), или на 1 000 живородени момчета се падат 951 момичета.

В градовете и селата живородени са съответно 48 005 и 15 950 деца, а коефициентът на раждаемост е 9.2‰ в градовете и 8.5‰ в селата.

В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 12.5‰, София (столица) - 10.3‰, Стара Загора и Пловдив - по 9.6‰. В деветнадесет области раждаемостта е по-ниска от средната за страната, като най-ниски стойности се наблюдават в областите Габрово и Видин - по 6.5‰.

Коефициентът на раждаемост общо за ЕС-28 през 2016 г. е 10.1‰ по данни на Евростат.

Най-високо равнище на раждаемост сред европейските страни има Ирландия - 13.4‰, следват Обединеното кралство и Швеция - по 11.8‰. С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз е Италия - 7.8‰.

Броят на жените във фертилна възраст (15 - 49 навършени години) в страната, или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост, оказва съществено влияние върху равнището на раждаемостта и определя характера на възпроизводството на населението.

Към 31.12.2017 г. броят на жените във фертилна възраст е 1 517 хил., като спрямо предходната година намалява с близо 22 хил., а спрямо 2011 г. - с почти 133 хиляди.

През 2017 г. броят на децата, родени от майки под 18 години, е 3251. Запазва се тенденцията на увеличаване на броя на децата, родени от жени на възраст 40 и повече навършени години - от 1947 през 2016 г. на 2108 през 2017 година.

Половината (50.7%) от ражданията през 2017 г. са първи за майката, 36.5% - втори, а 12.5% - трети и от по-висока поредност.

Софиянката ражда за първи път на 30, сливналийката - на 23

Средната възраст на жените при раждане на първо дете се увеличава от 27.0 години през 2016 г. на 27.1 години през 2017 година. В регионален аспект средната възраст при раждане на първо дете варира от 30.0 години за област София (столица) до 23.1 години за област Сливен.

През 2017 г. са регистрирани 1 134 случая на многоплодни раждания, което е с 5 случая повече отколкото през 2016 година.

При 1 127 от случаите са родени по две деца, а при 7 - по три.

От 1991 г. се наблюдава трайна тенденция на увеличаване на абсолютния брой на извънбрачните раждания. Техният относителен дял нараства от 18.5% през 1992 г. на 42.0% през 2001 г. и на 59.2% през 2013 година. През 2017 г. броят на извънбрачните раждания е 37 935, или 58.9% от всички раждания. Относителният дял на извънбрачните раждания в селата (65.7%) е по-висок отколкото в градовете (56.7%). За 77.9% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което означава, че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак.

В регионален аспект най-висок е относителният дял на извънбрачните раждания в областите Видин (78.3%) и Враца (73.3%). Този дял е над 50.0% във всички области на страната с изключение на Разград (48.6%), Благоевград (44.2%) и Кърджали (35.7%).

Български антирекорд

Броят на умрелите лица през 2017 г. е 109 791, а коефициентът на обща смъртност - 15.5‰. Спрямо предходната година броят на умрелите се увеличава с 2 211, или с 2.1%. Нивото на общата смъртност продължава да е твърде високо.

Смъртността сред мъжете (16.5‰) продължава да бъде по-висока в сравнение със смъртността сред жените (14.6‰). През 2017 г. на 1 000 жени умират 1 071 мъже. Продължават и силно изразените различия в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (22.0‰) отколкото в градовете (13.2‰).

Общо за ЕС-28 коефициентът на смъртност през 2016 г. е 10.0‰. Равнището на общата смъртност на населението в България е най-високо сред европейските страни. С най-ниска смъртност са Ирландия и Кипър - по 6.4‰, и Люксембург - 6.8‰.

Освен в България значително по-висока от средната за ЕС-28 е стойността на този показател само в Латвия - 14.6‰, и Литва - 14.3‰.

С най-висока смъртност в страната са областите Видин - 22.7‰, и Монтана и Ловеч - по 21.1‰. В седем области смъртността е по-ниска от общата за страната, като най-ниска е в София (столица) - 11.6‰.