Архим. Никанор: Случаят в Одрин е плод на неизяснени отношения и липса на гъвкавост

В последните дни избухна скандал в българската църква “Св. Георги” в Одрин заради настояване на гръцките духовници да извършат богослужението по случай Гергьовден на гръцки език. За случая съобщиха местни медии. За да научим подробности за ситуацията в Одрин, се свързахме с архим. Никанор, дългогодишен игумен на Църногорския манастир "Св. св. Козма и Дамян".

Преди да приеме духовен сан, архим. Никанор е работил като брокер в София и на „Уолстрийт“. През 2016 г. става игумен на Църногорския манастир. В годините на комунистическия режим манастирът е бил опустошен, разграбен и изоставен. Под ръководството на отеца манастирът е напълно обновен и възстановен.

Отец Никанор разобличи фалшивите новини около скандала. Не е вярно, че турската държава е затворила православните църкви в града и че митрополитът на Вселенската патриаршия, е забранявал да се служи на български език, е категоричен той.

По-рано дългогодишният игумен на Църногорския манастир написа във фейсбук, че е бил поканен да окаже съдействие за успокояване и нормализиране на обстановката между гърците и българите в Одрин, като се е съгласил да поеме едната енория в града. По думите му това е причината да подаде оставка като игумен на Църногорския манастир, за да може чрез Русенската митрополия да бъде приет в клира на Вселенската патриаршия.

Каква е обстановката?

В Одрин, освен тези две български църкви, няма други православни храмове.
Одрин е втората столица на Османската империя. Повечето от митрополитите на Вселенската патриаршия на територията на Турция са титулярни. Тоест, ако в техните епархии има православни общности, са микроскопични. Изключение са Анталия и някои други региони, където има голям поток на предимно руски туристи и по-многочислени енории. Но в другите градове, например в Бурса, първата османска столица, православната общност използва един храм, който е строен като католически и след това е придобит от някаква протестантска религиозна организация и по някакъв начин днес си го делят. Тоест митрополитът е едно лице, под което няма църковна структура.

Положението е същото в Одрин, където има митрополит на Вселенската патриаршия, но храмовете като собственост не са нейни, а на турската фондация на българите в Република Турция. Въпросната фондация включва потомци на етнически българи.

Фактически между тази фондация и между патриаршията изглежда няма подробно разписан регламент как точно да става служението в тези храмове, така че то да е удовлетворително и за двете страни - и за собственика на имота, и за църковната власт. Защото диоцезът (църковният окръг), е на Вселенската патриаршия. Границата му с диоцеза на Българската патриаршия минава по границата между Република България и Република Турция. И понеже не е изяснено подробно, всичко остава в прерогатива, разбира се, на митрополита - защото свещеникът, за разлика от цивилните лица, не може да си позволи да отиде и без разрешението на съответната църковна власт да служи.

Той грубо казано нарушава така нареченото енорийско право. Дори да дадат ключовете от турската фондация на някой свещеник от България, ако той извърши литургия, рискува да получи канонично наказание, което в крайна сметка ще му попречи да продължи да бъде свещеник.

Сега, каква е причината там да няма разбирателство, аз не мога да кажа. Има упреци по отношение на митрополит Амфилохий, че не проявява гъвкавост. Но държа да подчертая, че по случая чух една новина, която не я виждам да е потвърдена. Тя е следната: че той е забранил да се служи на български.

Митрополитът?

Да, това е по-скоро. Трябва като журналисти да издирите, защото това ми се струва, че е същото като новината, че турските власти били затворили църквата. Това не е вярно за турските власти. Обясних го вече. Това е решение на председателя на тази турска фондация, който е от български произход, Димитри Йотеф. Йотеф на турски език (неговият разговорен език) обяви, че ако няма да се служи литургия на български, няма да се служи никаква литургия и забранява на митрополита да влиза в тяхната собственост.

А и двата ли храма в Одрин са собственост на тази фондация?

Фондацията на Цариградските българи владее храма “Свети Георги” в Одрин. Има друга фондация на одринските българи, които владеят като собственост “Свети Константин и Елена”. Те са действали в случая заедно.

Тоест има две фондации?

Да, има две фондации. Две турски фондации на българите. Едните са в Истанбул, държат "Свети Георги", и в Одрин, а другите са си само от Одрин.

А вашата намеса в този случай?

Вижте, моята намеса… моето лично отношение и защо го разкривам… защото смятам да обърна гръб на такъв тип работа в църквата, която не служи в полза на хората, а само на създаването на скандали. Защото знаем, че църковната интрига е извечна, но в църковната история тя е донесла само разделения и обезверяване на хората. Тя никога не е произвела положителен резултат, не е довела до нищо градивно и творческо. Защото, мога да ви го разкажа с чиста съвест пред Бога, знаейки за тези проблеми там от много различни хора, и предвид, че по едно стечение на обстоятелствата съм се виждал с митрополит Амфилохий на Света Гора – не често, но имаме, да кажем, общи познати, хора, които ме уважават и които при определени обстоятелства биха могли да му ходатайстват да ме вземе там, като един вид балансьор. И едните да са доволни, и другите да са доволни, мир да има и спокойно да се служи. Аз, разбира съм, съм българин, служа на български, но мога и на гръцки, когато трябва.

Но както знаем, в църквата също има различни хора - всеки със своята завист, със своите си амбиции, със своите си помисли и разбирания. Поради това се обърнахме към един достоен митрополит в България, на който му бяха разкрити нещата и който беше помолен да ме поиска от Софийската митрополия, след което, когато бъда поискан, той да ме отпусне без проблеми за чужбина, за да мина вече в друга юрисдикция.

И оттам вече, чак тогава, от онзи етап, да започнем да работим чрез моите общи приятели с митрополит Амфилохий - да ни срещнат и да съдействат за това той да ме възприеме. Но той щеше да научи за мен едва тогава, когато аз бих бил освободен от манастира си. Тоест само когато бих бил при този митрополит, който би направил това нещо, с цел да има български свещеник в Одрин - монах, който може да отива да обслужва енорията без да е обременен с разходи, със семейство, с допълнителни проблеми, като същевременно се ползва с някакво доверие на Вселенската патриаршия. Идеята беше да решим проблем, да няма повод за съблазън, да няма повод за омраза, да няма повод за разпри, което нямаше да е лесно. Съвсем не говоря, че нещата биха били розови, но това беше идеята: да изпреварим събитията, което видяхме да се случват и новините за които се разпространиха вече по цял свят; кой ли не писа за скандала. Точно в момента, когато по случай празника на Кирил и Методий, се провеждаха едни хубави мероприятия за отношенията и връзките с южните ни съседи, се върнахме, както каза патриарх Даниил, 150 години назад: гуша за гуша. Това трябваше да се избегне!

Само, че, заради нечий инат и глупост, аз отпусно не получих. През това време работата стигна до там, докъдето стигна - до този скандал. И само това мога да кажа. Всеки да си направи изводите, кой колко е полезен на попрището, което заема. Бих бил подходящ тогава и затова се бях наел. Бях готов да оставя манастира тук на братята. Да си заложа главата, та малко от малко да има хубави отношения между двете църкви. Хората да са доволни, даже щяхме да засилим присъствието на български поклонници. Това щеше да бъде в полза на всички; щяхме да успокоим митрополит Амфилохий, че това не е някакъв етнофилетизъм. Аз щях да съм негов свещеник. Не някой, идващ отнякъде в чуждото. Щяхме да работим един начин, сякаш сме се върнали във времената отпреди схизмата. Тогава са работили гръцки владици с български свещеници. Можеше това да се направи - в един дух повече от онова време, който е съществувал в общото пространство. Ако си представим 500-те години на робството, от тях над 400 години сме работили заедно - българи с гърци. И чак в последните 50-60 години от робството започва тази разпра за диоцези, език и т.н…
Лошото е, че за хората, които са отговорни, на последно място са нещата, които трябва да бъдат на първо място в тяхната дейност. Има интриги, има амбиции, и какво ли не.

 Да обобщим: има две църкви в Одрин и двете са български.

Собственост на турски фондации на българите.

И в момента и в двете не се служи заради решение на фондацията?

Явно и двете фондации. Решението е провъзгласено от шефа на едната, но явно, че е общо решение и на двете.

А има ли коментар от Вселенската патриаршия по случая?

Няма, не сме чули. Но вижте сега, тук има един изключително тънък момент: какъв коментар трябва да направи Вселенската патриаршия и защо да прави? След като всички обвиняват Вселенския патриарх, че си бил присвоявал свръхвласт и, че е едва ли не източен папа, той като не прави коментар и не се вмесва там - както и е редно, защото това не е негова работа и той няма право да се намесва в живота дори на самостоятелната епархия на Амфилохий – ще докаже, че не е никакъв “източен папа”. Това е истината.

Ако вече има някакво писмо от нашия Синод до техния, по такъв повод, на синодално равнище, Синодът в Цариград като колективен орган на цялата църква, би могъл да поиска от Амфилохий да даде някакъв отговор, обяснение. Вече синодално, но не и по лично искане на Вселенския патриарх. Но те няма да се самосезират, защото това не е проблем, който е на патриаршията. И тук също видяхме, че влязаха наративи, които са пропагандни.
Няма общо Вселенския патриарх с този скандал. Както и в България, между другото, става същата грешка от незнание. Например някой владика е направил нещо и веднага хората казват: ама синода защо така прави, църквата, даже някой казват патриарха - пък говорим за някой провинциален владика – но хората говорят как патриархът не дал или патриархът нещо направил, а той патриархът няма нищо общо с това нещо. Там е по същия начин. Това си е решение на Амфилохий, още повече, че идеята е била все пак да е литургията и на двата езика. Фейк новините са две: че турската държава е затваряла църкви и че има забрана за служене на български език. Не е точно така.

Всъщност дошли са дякон и свещеник, които са гърци. Тук това с дякона е малко гръцко лукавство. И са предложили да служат заедно с нашия представител отец Харалампий. Но тук е особеното, че когато е литургията е с дякон, ектениите се казват от дякона. В случая българският език щеше бъде потиснат с евентуално само няколко ектении на български, които щеше да каже отец Харалампий. Но това не е забрана за български език, както виждате. За жалост, и от двете страни виждаме елементи на провокация. И аз затова съжалих и затова го казах, защото и в мен има едно негодувание. Може би ще прозвучи така, че намирам вина тук, че не ми дадах отпустно, но това е частична вина. Тя вината е споделена от всички. Още повече, че според запознати, съответният митрополит принадлежи към един кръг на архиереи на Вселенската патриаршия, които имат по-различно виждане за решаването на украинския църковен въпрос и отношенията с Руската православна църква. А който има акъл, ще разбере какво говоря.

На какво е признак неразбирателството между гърци и българи за езика?

Това неразбирателство не е израз на това, което вие очаквате да чуете от мен, на някакъв си етнофилетизъм или каквото и да било друго. Достатъчно много гъркоезични православни християни бяха възмутени от това, че не е била позволена литургията на български език. А скандалът показа, че за голяма жалост днешната православна църква (не само една част от нея, а в пълнота, т.е. всички в тази днешна православна църква по цял свят) като че ли не работят това,за което Господ ги е изпратил - да проповядват, да служат, да водят хората и да ги учат на спасение, а се занимават с някакви странични въпроси и странични интереси. Този път искам да бъда разбран добре - на всички, абсолютно на всички до един без изключение, действията им служат за съблазън на православните хора. Те не са насочени към това да се решат реални църковни проблеми или практически църквата да осъществява своята мисия, а се ръководят от мотиви, да които не се говори на глас и резултата от всичко това е, че хората са разочаровани и странят от храмовете. Създава се и съблазън, и скандал, и огорчение в душите на хората и това е по вина на всички. Състоянието на днешната православна църква е повече от ужасно. Откакто тя като самостоятелна конфесия съществува след схизмата от 1054г., може би се намираме в най-ниското ниво и в духовен план, и въобще.

А какво е решението?

Решението е тези, които имат властта в църквата и взимат решенията, да помнят, че над тях е Христос. Над тях нито са национални интереси, нито са масонски ложи, нито са олигарси, нито са президенти и министър-председатели. Трябва да си спомнят Кому служат и да имат вяра, защото Бог поругаем не бива. Трябва да се върнат към една простота в служението на Господа и трябва да се преустановят тези църковни интриги, задни мисли, борби и подобни неща, които не са християнски по своята същност. Това не е прословутия етос на православието. Това е етосът на Османската империя и то не на нейната мъжествена част, а на харемите. Това е атмосферата на Хюрем Султан, на Кьосем Султан, на жените, управлявали Османската империя… Трябва да се отървем от това!

Важните неща са, че:
1. турската държава не е затворила храмовете. Това е решение на турските фондации на българите.
2. Гръцкият митрополит не е забранявал българския език, но той създава условия гръцкия да преобладава.
3. Конфликтът е стигнал до една точка в момента на патова ситуация, защото канонически никой не може да влезе в тия църкви да служи на български, а пък законово, от гледна точка на светския закон, никой не може да влезе да служи, т.е. нито едните, нито другите.

Това идва от едни по-рано неизяснени отношения, от по-рано неприемани мерки, от това, че не се търси решение за подходящ човек, а се търси решение за наш човек. То е имало български предложения за това място, ама не такива, които са съобразени със особеностите и с отсрещната страна, а с това: аз искам да пратя там свой човек, мой човек. Ето резултатът. Обикновено се казва, двама се карат, третият печели. Въпросът е кой е третият.

Следете новините ни в GoogleNews