АФП за абитуриентите: Панаир на суетата в най-бедната страна в ЕС
Агенция "Франс прес" разказва в репортаж от София за еуфорията и атмосферата около абитуриентските балове у нас.
Клаксони на лимузини и весели викове от момчета в костюми отекват в центъра на София, а момичета в лъскави вечерни рокли се разхождат около тях на високи токчета или танцуват на силна музика.
В края на май хиляди абитуриенти, на 18-19 години, празнуват екстравагантните си балове - своеобразен панаир на суетата в най-бедната страна в ЕС. Средната месечна работна заплата в България възлиза на около 400 евро (545 щатски долара), а при над 12 процента безработица много семейства се борят да свържат двата края, пише авторът на репортажа. Но дори и най-бедните се стараят да заделят нещо настрана - често заплатата си за два или три месеца - за тази скъпа традиция. Родителите често влизат в дългове, за да осигурят удоволствието на децата си за "голямата нощ", както и традиционната - почти прилична на сватба - почерпка за роднини.
"Това е ужасно прекаляване, но всеки го прави", казва абсолвентката Стефка Дренова, която е с прекрасна прическа и рокля без презрамки с пайети.
"Не бих имала нищо против да съм с тениска, но щеше да има смисъл, ако всички го правят", добавя Христина, облеченa в сребристо синьо бюстие, блещукащо на слънцето.
Подготовката за бала започва по-рано през учебната година.
"Ресторантът е резервиран от октомври, роклите са основната тема на разговор и когато празненството наближи, момичетата ходят на пробни прически и грим, за да не рискуват с провал в големия ден", разказва пред АФП учителката по литература Росица Лозанова.
Традицията с баловете датира от дните на комунизма, но се превръща във все "по- и по-екзотична" с всяка изминала година, коментира Николай Овчаров, родител на абитуриентка.
"Изгубих им броя на парите, които отидоха за бала. Но за да съм откровен, става въпрос за сериозен разход", добавя бащата.
С момчетата е по-лесно.
"Един костюм и готово, а могат да го носят и след това", казва Тодор Тодоров, който е щастлив, че синът му Иван избрал да отиде на бала си пеш и не се наложило да наемат скъпа кола.
Редици от ретро кабриолети, огромни лимузини, джипове и дори камиони, украсени с букети от балони, предизвикват голяма шумотевица по софийските улици в края на месец май.
В медиите многократно се излъчват предупреждения от полицията абитуриентите да не се провесват от прозорците на автомобилите, докато броят до 12 (така отбелязват края на 12-годишното си обучение), разказва още авторът на репортажа.
Много хора вече усещат, че разходите за бала са стигнали неразумни размери и за първа година бе подета кампания, призоваваща учениците да дарят част от средствата за празника за някоя добра кауза.
"В последния ден в училище отидохме по бели тениски и дарихме парите за "пеперудените деца", споделя Иван Тодоров от Френската езикова гимназия в София. Други училища в столицата също се присъединиха към инициативата да се помогне на децата, страдащи от булозна епидермолиза - рядко генетично заболяване на кожата.
Но все пак традицията за "голямата нощ" остава - като символична пауза между безгрижните гимназиални години и отговорностите в началото на зрелостта.
"Няма друга нощ като тази една и се надявам, че ще си изкараме страхотно", казва Богдана, която скоро ще се отправи към Великобритания, за да следва.
"Каквато и да е цената на балка, си струва. След него ще започна да се издържам сама", добавя Николета Кирилова, макар да изглежда малко некомфортно в дългата си декорирана рокля с огромна пандела.
Засега на показ са обичайните емоции, които идват с края на ученическите години. Заедно с радостта и вълнението вървят сълзите, несигурността. Повечето ученици казват, че са се насочили към чужди университети и може дълго да не видят приятелите си.
"Не знам дали ще се върна да живея в България", признава Мария Янакиева в официална черна рокля.