5% от българите не са отваряли книга през живота си, 12% са прочели до 10 книги

5% от българите не са прочели нито една книга през живота си, 12% са прочели до 10 книги, 16% - до 100, 14% - повече от 500. 36% четат книги поне няколко пъти седмично.

Данните са от изследователския проект "Читателски практики в България 2014", осъществен под ръководството на проф. Александър Кьосев. Представителното социологическо изследване е извършено от външен партньор - социологическата агенция Alpha Research с ръководител проф. Боряна Димитрова. Спонсори и поръчители на изследването са фонд „Научни изследвания“ (Софийски университет) и Асоциация „Българска книга“.

За мнозинството от българите свободното време остава доминирано от гледането на телевизия (93%), общуването със семейството (90%). Сърфирането в интернет вече се „издига“ до трета по значимост тип дейност в свободното време – 38%. Четенето на книги попада в четвъртата по степен на разпространеност група - около 17%, заедно със занимание с лично хоби и разходките и излетите.

Малко над една трета от респодентите четат книги поне няколко пъти седмично (36%). Четящите книги два пъти по-често се занимават с някакъв вид хоби. Те са с около 20% повече сред сърфиращите в интернет, както и сред ходещите на кино. Три пъти повече от останалите посещават театър, опера, концерт или балет.

В зависимост практиките на четене, българското общество може да бъде условно разделено на три основни групи:

- Аудитория на четящите съобразно тясното понятие за четене – това са хора, които сравнително редовно (поне няколко пъти в месеца) четат книги – 41% от населението на страната

- Аудитория на четящите съобразно широкото понятие за четене – т.е. четящите вестници, списания, писма в електронна поща, брошури и др. поне няколко пъти в годината – 50% от населението на страната

- Аудитория на нечетящите – хора, които по-рядко от един път годишно четат, или въобще не четат каквито и да било четива – 8% от пълнолетните българи

Четящите в тесен смисъл са концентрирани са предимно в столицата и по-големите градове (областните центрове). Това са предимно хора в активна трудова възраст (до 60 г.), с по-висок социален статус: преобладаващо с по-високо образование и доходи, с по-престижни професионални занимания (работещи неръчен труд, интелигенция и свободни професии). Изключително силно е разделението между мъже и жени – почти два пъти повече жени попадат сред тясно четящата аудитория (63% към 37% мъже). По етнически състав групата на тясно четящите е изключително доминирана от българи, докато почти изцяло отсъстват етнически турци и роми. Сред младите хора, студентите са по-активни читатели от учениците – 55% от студентите са четящи в тесния смисъл, за разлика от 42% сред учениците. Като правило тясно четящата аудитория е по-активна в четенето и на други източници като вестници, списания, включително в електронен вариант през интернет, блогове и постове, професионална литература.

Четящи в широк смисъл – профилът им се „измества“ в посока на по-малките населени места – малките градове и селата, за сметка на София и областните центрове. Тук попада и по-голяма част населението извън активна трудова възраст и най-ниско образованите групи (с основно и по-ниско образование), с по-ниски доходи, а съотношението мъже-жени се обръща в полза на мъжете (56%-44%). В тази група читатели, освен преобладаващо етнически българи, се включват и повече роми и турци (стойностите са близки до средното за страната: около 4% роми и 7% турци). Този тип аудитория е по-слабо активна по отношение на всички източници за четене – вестници, списания, книги. Сред най-слабо застъпените четива при този тип читатели са по-специализираните издания от сферата на професионалната литература, енциклопедии и справочници, учебници. Четивата онлайн също са сред слабо използваните, тъй като тази аудитория като цяло по-слабо ползва дигитални устройства и интернет (43% от широко четящите не четат на екран, за разлика от 28% от тясно четящите).

Аудиторията на нечетящите е формирана от най-непривилегированите и уязвими групи от населението. Това са предимно хора от селата и малките градове, възрастните поколения, с основно или по-ниско образование, ниски доходи, работещи неквалифициран труд, пенсионери, безработни, роми и турци.

Всеки трети респондент (31%) с ромска етническа принадлежност никога не е чел книга през живота си, а други 46% са прочели не повече от десет.

Настоящото проучване регистрира леко повишаване на дела на гласуващите сред активно четящите, но не толкова силно изразено, колкото участието в различни граждански движения. Така например, при 53% средна избирателна активност (за извадката) на последните парламентарни избори, активността сред групата на тясно четящите е 57% (51% при широко четящите и 47% при нечетящите).

Данните за последните избори за Европейски парламент показват също по-висока мобилизация сред активно четящата публика – 48% гласували при средно 41% за извадката и едва 31% сред нечетящите. Т.е., социално - демографския профил на тясно четящите (по-висок образователен статус, предимно градско население в активна трудова възраст и пр.) води и до по-високо участие в политическия процес. Съответно, социално-демографския статус на нечетящата публика (обикновено по-ниско образовани, живеещи в малки населени места, над трудоспособна възраст и т.н. ) води до по-непостоянна политическата активност.

В общия обем четива, книгата остава на по-заден план спрямо останалите форми. Така например, 42% от пълнолетното население споделя, че чете книги поне няколко пъти месечно, а при 58% от анкетираните това се случва едва няколко пъти в годината или дори никога (23% от всички).

Много по-често се четат вестници и списания (44% всяка седмица и 24% няколко пъти в месеца), както и в интернет – порталите с новини и информация, блоговете, социалните мрежи и пр. се четат ежеседмично от приблизително всеки трети, а месечно от всеки втори респондент.

През последната една година едва 14% от пълнолетното население е прочело повече от петнадесет книги, като по-малко от половината от тях (6%) са прочели над тридесет. На противоположния полюс са приблизително две трети от пълнолетното население на страната (65%), като половината от тях (32%) споделят, че през последната една година не са прочели нито една книга, а останалите (33%) - максимум пет.

Близо 22% посочват, че посещават читалищна или друга местна библиотека. Останалите типове библиотеки са ползвани от ограничен кръг читатели, като особено тревожен е ниският дял четящи в училищни/университетски библиотеки (3%). Прави впечатление, че Националната библиотека се ползва от по-висок дял читатели, отколкото съвкупно училищните/университетски библиотеки. Което по всяка вероятност означава, че се формира елитарна група на активно четящите, но учебните заведения не включват и не изискват четенето на книги като задължителна съставна част от своето обучение. Най-често използващи библиотеки е групата на тясно четящите, високо образованите, завършили висше образование, с деца от 14 до 18-годишна възраст.

Силно мотивиращ фактор за по-често посещаване на библиотеки остава снабдяването с нови книги, което е показател за дългосрочен проблем с обновяването на библиотечния фонд в България.

Сред останалите фактори, които биха привлекли повече читатели в библиотеките, са по-лесният достъп до книгите, наличие на повече информационни издания и обновяване на читалните. Увеличаването на масовия достъп до интернет и използването на библиотеки основно от тясно четящите изтласква достъпа до интернет от основните фактори, мотивиращи по-честото посещения на библиотеки. Той остава важен елемент главно за по-малките населени места.

За период от осем години интересът към четенето на български автори на книги остава почти непроменен. Прочелите през последната година поне един български автор са 37%.

Сред най-често посочваните български автори са Стефан Цанев, Валери Петров, Недялко Йорданов, както и станалите популярни през последните години Иво Сиромахов и Георги Господинов. Интересно впечатление прави продължаващото присъствие на класически български автори, изучавани в училище, като Иван Вазов, Христо Ботев и Йордан Йовков.

Класацията на най-популярните чуждестранни автори се води от Пауло Куелю и Дан Браун. Към тях тази година силно се доближава Хорхе Букай. Останалите по-известни, които събират по-голям брой посочвания, са Нора Робъртс, Сандра Браун, Стивън Кинг и др.