5 април - подписан е Топханенският акт

Топханенският акт (по името на султанския кьошк Топхане в Цариград, където е подписан на 24 март 1886) е споразумение между Османската империя и посланиците на Великите сили – гаранти на Берлинския договор (Русия, Австро-Унгария, Германия, Великобритания, Франция и Италия), с което се урежда персонална уния между Княжество България и Източна Румелия начело с българския княз.

Споразумението урежда управлението на Източна Румелия съгласно член 17 на Берлинския договор, така че князът се назначава за управител (генерал-губернатор) на областта за срок от пет години от османския султан със съгласието на силите.

По настояване на Русия, която е настроена срещу Александър Батенберг, в тази клауза не е споменато името на княза. Също под руски натиск Топханенският акт ревизира българо-турската спогодба, сключена на 20 януари в Цариград, като премахва клаузата за военна взаимопомощ, подкрепяна от Великобритания.

Вижте още в "Българска история" - Разединението след Съединението